Никѝта Сергѐевич Хрушчо̀в () е съветски политик, на практика диктаторbooks.google.bg на СССР, застанал начело на тоталитарния комунистически режим в страната след смъртта на Йосиф Сталин.
Хрушчов е роден на 3 (15) април 1894 г. в село Калиновка, Курска губерния, разположено в близост до днешната граница на Русия с Украйна. Произхожда от работническо-селско семейство. В ранна възраст той е овчар, а след това работи като механик в заводите и мините на Донбас от 1908 г. (едва 14-годишен), по-късно е участник в Гражданската война (1918 – 1920 г.). През 1929 г. Хрушчов постъпва и следва до 1931 г. в Московската промишлена академия и я напуска, за да работи в московския партиен апарат (1931 – 1935 г.).
През 1934 г. Никита Хрушчов става член на Централния комитет на комунистическата партия на Украйна, а от 1938 до 1947 г. е негов първи секретар.
В периода 1935 – 1938 г. Хрушчов е първи секретар на московския градски партиен комитет.
По време на Втората световна война Хрушчов е партиен комисар на фронта и достига до военното звание генерал-лейтенант през 1943 г. След войната Хрушчов е избран за секретар на Централния комитет на ВКП (б) от декември 1949 г. и едновременно в периода 1949 – 1953 г. е първи секретар на Московския комитет (МК) на партията. Като висш партиен функционер има отношение към организацията и провеждането на масовите репресии срещу партийни, държавни и военни функционери в навечерието на Втората световна война и след нея.
През март 1953 г. на съвместно заседание Пленумът на Централния комитет на КПСС, Министерският съвет на СССР и Президиумът на Върховния съвет на СССР вземат решение Хрушчов да се концентрира върху работата на Централния комитет на Комунистическата партия; във връзка с това той е освободен от задълженията си като Първи секретар на МК на партията.
След смъртта на Йосиф Сталин Никита Хрушчов е избран за Първи секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз от 1953 до 1964 година и Председател на Съвета на министрите на СССР от 1958 до 1964 година. През 1959 г. получава Ленинска награда за мир.
Той организира разобличаването на Сталин, разкривайки ужасите на неговата диктатура пред света в доклад на закрито заседание на Двадесетия конгрес на КПСС през февруари 1956 г. По този начин Хрушчов започва ликвидирането на „култа към личността на Сталин“ и се опитва да въведе демократизъм в тоталитарната система. След Двадесетия конгрес на КПСС освобождава всички политически затворници, осъдени по времето на „култа към личността“. Въвежда определен ред и започва да осъществява контрол върху работата на органите за държавна сигурност. Под ръководството на Хрушчов съществува относителна творческа свобода за интелектуалците (размразяване при Хрушчов).
Като използва възможностите на плановата икономика, Хрушчов прави опит да активизира земеделието, с което СССР да изпревари САЩ в селскостопанското производство, хвърля огромни средства за разработване и усвояване на нови земеделски земи в Казахстан.
По време на Великата отечествена война 1941 – 1945 г. Никита Хрушчов служи в армията. Той е член на Военния съвет на Киев. Взима активно участие в отбраната на Сталинград и в подготовката на разгрома на германските войски в битката при Сталинград.
В следвоенния период Хрушчов работи много за организиране на борбата за възстановяване и развитие на икономиката.
Никита Хрушчов е свален от длъжност и е пенсиониран по решение на Октомврийския пленум на ЦК на КПСС през 1964 г. Умира в Москва на 11 септември 1971 година. Погребан е в Новодевическото гробище в Москва без държавна церемония.
Детство и образование Никита Хрушчов е роден през 1894 г. в семейството на миньора Сергей Хрушчов и Ксения Ивановна. Също така има сестра – Ирина. Когато били малки, през зимата ходели на училище със сестра си, за да се научат да четат и пишат, а през лятото той работел като пастир.
Баща му работи като железничар, миньор, наемник в тухларница, в района на Донбас, където заплащането е много по-високо, отколкото в Курск, поради което Сергей Хрушчов не се прибира, докато не събере достатъчно пари.
Калиновка е малко селце. Учителката на Никита, Лидия Чевченко, заявява, че никога не е виждала толкова бедно село. Никита работи още от малък като овчар и в продължение на четири години учи в енорийското училище на селото, след което под закрилата на Чевченко се премества в държавното училище на Калиновка. По-късно в своите мемоари Хрушчов споделя, че Чевченко е била атеист и с отказа си да посещава църквата не се нравела ни най-малко на селяните, а при посещенията на брат си давала забранени от правителството четива на младия Никита. Тя насърчавала Никита нееднократно да продължи образованието си, но финансовата нестабилност в семейството му попречва.
През 1908 г. Сергей Хрушчов се мести в Юзовка (наречен така до 1924 г. на името на откривателя си Джон Хюс, след което прекръстен на Сталино и Донецк през 1961 г.) в областта Донбас. Година по-късно, на четиринадесетгодишна възраст, Никита се мести при баща си, малко след което го последват майка му и сестра му. Юзовка се е намирала в центъра на един от най-индустриализираните региони в рамките на Руската империя. След многобройни опити в различни сфери, родителите на Никита му намират работа като помощник-монтьор. Към края на своето обучение Хрушчов е нает на работа в машиностроителен завод „Едуард Босе“. Той губи мястото си, след като организира подписка за събиране на помощи за жертвите от Ленския разстрел, и бива нает да преправя екипировки в мина в близост до Рутченково, където организира и разпространява статии за „Правда“ (руски вестник, тогавашно издание на комунистическата партия до 1991 г.). По-късно става ясно, че иска да емигрира към САЩ за по-добро заплащане.
Преди избухването на Първата световна война Хрушчов е чирак-шлосер в Машиностроителния и чугунолеярен завод на Едуард Теодор Босе (руски инженер и предприемач, един от основателите на промишлеността на Донбас и град Донецк), през 1912 година работи като шлосер в мина и като миньор не е взет на фронта през 1914 г. Взима участие в множество стачки, борещи се за по-високи заплати, по-добри условия за работа и за края на войната. През 1914 г. се жени за Ефросиния Писарева, дъщеря на отговорник в мината на Рутченково. Имат две деца – дъщеря Юлия, родена 1915 и син Леонид, роден 1917 г.
След абдикирането на Николай II през 1917 г., новото временно правителство в Петербург има слабо влияние върху Украйна. Хрушчов е избран от работническия съвет на Рутченково да го оглавява от май същата година. Той не се присъединява към болшевиките преди 1918 г., когато избухва Гражданската война в Русия (военен конфликт между политически, етнически и социални групи на територията на бившата Руска империя в резултат от Февруарската революция и Октомврийската революция от 1917 г.). Неговият биограф, Уилиам Таубман предполага, че Хрушчов се е чувствал по-близък до меншевиките, които са акцентирали върху икономическия напредък и че именно това обяснява неговото по-късно присъединяване към болшевиките, които преди всичко се стремят към политическа власт.
Гражданската война През 1918 г. болшевиките подписват Брест-Литовския мирен договор с Централните сили и германците окупират Донбас, което кара Хрушчов да се върне в Калиновка. В края на 1918, началото на 1919, той е мобилизиран към Червената армия като политически пратеник. Пост създаден, за да втълпява болшевишките идеи сред новобранците и за да подсилва морала сред войсковите части.
През 1918 г. става ръководител на отряд „Червена гвардия“ в Рутченково и политически комисар на 2-ри батальон, 74 полк, 9 пехотна дивизия в 9 Червената армия на Царичинския фронт. После става инструктор на политическата Кубанска армия. След края на войната е на икономическа и партийна длъжност. През 1920 г. става политически лидер, заместник-управител на Рутченсковската мина. Гражданската война завършва през 1921 г. и Хрушчов е демобилизиран и изпратен в Донбас, където той и хората му живеят в лоши условия. През 1922 г. Хрушчов се връща в Юзовка и се записва в университет. През юли 1925 г. е назначен за лидер на Петрово-Маринската партия в Сталинска област.
Войната оставя след себе си една напълно разрушена държава, в която гладът и болестите взимат стотици хиляди жертви, сред които и съпругата на Никита, Ефросиния. Тя умира от тиф в Калиновка, докато Хрушчов е още в армията. Той се прибира за погребението и верен на своите болшевишки принципи отказва ковчегът на жена му да влезе в църквата на селото, дори пренася ковчега над ограждението на гробището до самата гробница, въпреки всеобщото възмущение на селяните.
Издигане в партията Благодарение намесата на негов приятел, през 1921 г. Хрушчов е предложен за заместник-директор в мината на Рутченково, където е работил преди това. Все още болшевиките са малко на брой в района. По това време движението е разцепено от новата икономическа политика на Ленин, който обосновава икономически либерализъм, ограничен и отхвърлен от някои болшевики. Макар че задълженията на Хрушчов са свързани само с политическите дела, той се заема с подема на производството от мината след хаоса, оставен от войната. Той помага за възстановяването на машините и носи старата си миньорска униформа по време на проверките, които прави.
Работата на Хрушчов е забелязана и през 1922 г. му е предложена позиция на директор в съседна мина. Той отказва, тъй като се опитва да продължи образованието си в техникума на Юзовка. Продължава работата си в мината, като я съчетава с курсовете. Малко след приема му през лятото на 1922 г., той е назначен за секретар на партията към техникума и става член на избирателния съвет към комитета на партията в Юзовка.
Отново през 1922 г. той среща и се жени за втората си съпруга, Маруся, чието моминско име не е известно. Разделят се бързо, въпреки че след това той не спира да помага на болната дъщеря от предишния ѝ брак. Малко след краткия си брак, Хрушчов среща Нина Петровна Кукачук, военна, обучена от Партията, дъщеря на заможни украински земеделци. С нея прекарва живота си, имат две деца, Сергей (1935) и Елена (1937), макар да сключват брак чак през 1965 г.
През 1925 г. Хрушчов е назначен за секретар на партията в Петрово-Мариинския уезд до Юзовка, а в края на годината е избран за делегат по време на четиринадесетия конгрес на Партията в Москва.
Протеже на Каганович През 1917 г. Хрушчов среща Лазар Каганович, който през 1925 г. оглавява Партията в Украйна. Той взима Хрушчов под крилото си, който в края на 1926 г. става втори в йерархията на Партията в Сталино.
Каганович мести Хрушчов в Харков, тогавашна столица на Украйна, и го поставя начело на организационния департамент на Централния партиен комитет на страната. През 1928 г. е изпратен в Киев, където е от значителна важност за Партията.
Той отново изпитва желание да продължи образованието си и следвайки Каганович, който става близък съветник на Сталин в Кремъл, се записва в индустриалната московска академия. Така и не завършва следването си в учебното заведение, но издигането му в Партията се ускорява. През 1932 г. Хрушчов успява да достигне втори ранг след Каганович в организацията на Партията в Москва и през 1934 г. става шеф на Партията в града и член на Централния комитет. Според самия Хрушчов, той дължи заслугата за бързото си развитие на приятелството си с колега от академията, Надежда Алилуева, съпругата на Сталин. В мемоарите си той споделя, че Алилуева е говорила все добро за него пред Сталин. От своя страна, неговият биограф Уилям Томпсън заявява, че по онова време Хрушчов е бил много ниско в йерархията, за да получи каквато и да било протекция от Сталин и че ако кариерата му е била подпомогната от някого, то това е Каганович.