Лордове на Адмиралтейството, лордове-комисари на Адмиралтейството ; ) са членовете на Комитета на Британското Адмиралтейство () – висш орган на управление на военноморските сили на Великобритания след 1714 г. Преди това командването се възлагало на лорд-адмирала и флотските адмирали.
История Длъжността на лорд-адмирала е създадена за управлението на Кралския флот примерно през 1400 г. Лордът върховен адмирал се явява един от висшите сановници на държавата и оглавява Британското Адмиралтейство. Задълженията могат да се изпълняват от един човек (което се случва до 1628 г.), пряко от Короната (както е в периода 1684 – 1689 г. и 1964 – 2011 г.), или от Комитета на Адмиралтейството. Неговите членове са официално именуеми Членове на комитета по изпълнение на задълженията на Лорда върховен адмирал на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и т.н. (, в зависимост от историческия период окончанието се променя на – „Англия“, „Великобритания“, „Обединеното кралство Великобритания и Ирландия“). Лордове — членове на Комитета на Адмиралтейството има само тогава, когато длъжността на Върховния лорд-адмирал е колегия, т.е. се заема не от един човек, а от специална комисия. В периодите, когато длъжността се заема от един човек, при него действа Съвет на Лорда върховен адмирал (), който помага на Лорда върховен адмирал и по същество изпълнява много от задълженията на Комитета на Адмиралтейството ().
През 1673 г., след като изпълняващият задълженията на Лорд върховен адмирал херцог на Йорк, който е католик, е отстранен в съответствие с „Клетвения закон“ от 1673 г., е съставен Комитет, в който влизат от 12 до 16 члена на Тайния съвет, без да получават възнаграждение от флота. През 1679 г. редът е изменен, броят на членовете на Комитета е намален на седем, отредено им е месечно възнаграждение, и те вече не са задължително членове на Тайния съвет. С изключение на периодите 1702 – 1709 г. и 1827 – 1828 г. , когато има назначен Лорд върховен адмирал, това положение се запазва до 1964 г., когато Адмиралтейството се слива с Министерството на отбраната.
Състав Комитетът на Адмиралтейството се състои от морски лордове (т.е. действащи адмирали; или ) и граждански лордове (т.е. политици; ).
Започвайки от 1831 г., на Адмиралтейството се подчинява също административният орган – Военноморският комитет (), с неговите подкомитети: Комитет по снабдяването () и Комитет по болните и ранените (). До 1756 г. и след 1794 г. съществува и Транспортен комитет (). Особен е Комитетът по боеприпасите (), който работи за интересите както на флота, така и на армията. Структурата на подчинение се мени, и в различните времена членството в Адмиралтейския комитет може автоматично да дава – или да не дава – членство във Военноморския комитет.
Само част от лордовете-заседатели са професионалисти, останалите получават постовете си с подкрепата на управляващата партия. За това и от тях и не се очаква по-голямо участие, а само да подписват минаващите през кабинетите им документи (цялото официално деловодство се води в 3 екземпляра). Така например, при министерстването на лорд Норт, в периода на Американската война за независимост, само двама от седемте члена на комитета са моряци.Navies and the American Revolution, 1775—1783. Robert Gardiner, ed. Chatham Publishing, 1997, p. 140—141. ISBN 1-55750-623-X. При подобна бюрокрация още по-важни стават енергичните председатели и познаващите работата си секретари, които често водят цялата текуща работа. Например, председателят на Военноморския комитет от 1778 до 1780 г. Чарлз Мидълтън, по времето на Трафалгар сам става Първи лорд.
Председателят на комитета се нарича първи лорд на Адмиралтейството () или първи лорд-комисар на Адмиралтейството (), официално Председател на комитета заседатели за изпълнение на задълженията на Лорда върховен адмирал (), той е член на правителството. След 1806 г. това винаги е гражданско лице – политик, както и Гражданският лорд (), отговарящ за строителството на инфраструктурата и явяващ се министър, без да влиза в Кабинета. Четиримата „морски лордове“ са професионални военни моряци с адмиралско звание, а начело на флота е първи морски лорд обикновено със звание Адмирал на Флота. Започвайки от 1805 г. към различните Морски лордове се закрепват специфични задължения, а Комитетът на лордовете периодично въвежда заместници на морските лордове и други служители. В периода 1940 – 1946 г. съставът на Комитета на Адмиралтейството е най-многоброен и включва следните длъжности:
Първи лорд на Адмиралтейството Първи морски лорд (началник на Военноморския щаб) Заместник первого морского лорда (1942 – 1946 г.) Заместник-началник на Военноморския щаб (разузнаване, оперативна работа, навигационна служба, от 1924 г.) Заместник-началници на военноморския щаб по закупките, международните връзки, вътрешните работи, въоръжението (1942 – 1946 г.) Втори морски лорд (началник на кадровата служба на флота) Трети морски лорд (контролира флота) Заместник на контрольора (изследвания, научно-технически разработки, строителство и ремонт) Контрольор на строителството и ремонта на търговски кораби (1940 – 1946 г.) Четвърти морски лорд (началник на службата за снабдяване) Пети морски лорд (началник на въздушните сили на флота) (1917 – 1965 г.) Граждански лорд (оглавява комунално-стопанската служба) Парламентарни секретари (договори и покупки) (от 1929 г.) Постоянни секретари (всички отдели на Секретариата, военен архив) (от 1924 г.) Кворумът в Комитета е съставен от два лорда и секретар.
Обръщение Общото титулуване на Лордовете — членове на Комитета на Адмиралтейството е „Достопочтенни Лордове — членове на Комитета на Адмиралтейството“ (), обаче често се използват и кратки форми като „Техни Лордства“ () или „мои Лордове — членове на Комитета на Адмиралтейството“ (). Като неформално кратко име се използва „Лордове на Адмиралтейството“ ().
Към отделните членове на комитета титулуването „лорд“ не се използва, освен ако те не са перове (като например, лорд Сандвич).
Ликвидация С ликвидацията на самостоятелността на Адмиралтейството и неговото сливане с Министерството на отбраната на Великобритания през 1964 г. контролът над военноморския флот преминава към Съвета по отбрана на Обединеното кралство (), в който Адмиралтейският комитет () влиза заедно с комитетите от другите видове въоръжени сили – Армията и Кралските ВВС.
В Съвета по отбрана председател е Министърът на отбраната на Великобритания, той се явява по съвместителство и председател всичките три подчинени комитета, а длъжността Първи лорд на Адмиралтейството престава да съществува, обаче Първият, Вторият и Третия Морски лордове все още съществуват. Съвременният Адмиралтейски комитет се събира в пълен състав само два пъти годишно. Той се състои от две неравни части: министри-политици, от една страна и други членове, флотски и цивилни професионалисти, в т.ч. и Морските лордове, от друга. Те и образуват нов Военноморски комитет () вътре в Адмиралтейския комитет, който се занимава с ежедневната дейност на флота.
Титлата Върховен лорд-адмирал, през 1964 г., се връща към Короната; през 2011 г. кралица Елизабет II го присвоява на херцога на Единбург. След неговата смърт през 2021 г., титлата се връща към короната.
Източници
Външни препратки Navy operations and correspondence 1660—1914
Категория:Адмиралтейство на Великобритания