Невролингвистиката изучава (взаимо)отношенията език – главен мозък. Крайната цел е разбиране и обяснение на неврологичните основи на знанието и използването на езика. По-специално изследванията в невролингвистиката се занимават следните въпроси: идентификацията на специфични зони на главния мозък, които участват (са отговорни) за поведението на човека; определението на взаимоотношението между нервни структури и процеси на паметта, вниманието и намеренията; неврологичните основи на езиковото възприятие; обяснението на механизмите на централната нервна система, които са отговорни за различни симптоми, свързани с езиковите патологии и за езиковото възстановяване, когато то е възможно и се случи.
Терминът е оригинално „изкован“, за да изрази интереса на учените, занимаващи се в областта на неврологията (особено невролози, патолози на речта, невропсихолози), с въпросите на езика. Едва много по-късно невролингвистиката привлича интереса и на лингвистите. който осъзнава потенциалната приложимост за лингвистичната теория на едно такова поле на научни изследвания, е Роман Якобсон (който прави някои важни изследвания на афазиятаhttps://web.archive.org/web/20230308042049/https://www.britannica.com/biography/Roman-Jakobson). Източници
Категория:Лингвистика Категория:Медицина Категория:Неврология