Йордан Денков Цеков с псевдоним Дане () е югославски партизанин и деец на комунистическата съпротива във Вардарска Македония.
Биография Роден е на 15 юли 1921 година в град Куманово като трето дете на Денко и Вета Цекови. От 1938 е член на СКМЮ. През септември 1941 година е начело на ученически бунтове в Кумановската гимназия. На 12 октомври 1941 изнася оръжие за въоръжаване на партизаните от Козячкия и Карадачкия партизански отряди, което през пролетта е било изоставено от югославската армия, а той е прибрал заедно с брат си Стойко и Панче Пешев. Арестуван е от българската полиция, но е освободен в края на месеца. Заедно с Боян Зафировски и Благоя Стефановски е член на редакцията на „Октобрис“, вестник на кумановската комунистическа организация.
През март 1943 става член на Местния комитет на МКП в Куманово, а от 1 май секретар на Местния комитет на СКМЮ. Юни същата година с Пешев и Християн Тодоровски организира 11 партизани, които на 26 юни се вливат в Южноморавския отряд. Включва се като партизанин на 26 юли 1943 година. Първоначално е командир на чета в Кумановския партизански отряд, а после и в Първия кумановски народоосвободителен партизански батальон Орце Николов. Последователно е командир на трета македонска ударна бригада, командир на батальон, заместник-командир на трета македонска ударна бригада, командир на единадесета македонска ударна бригада от 27 август 1944 . През септември 1944 става командир на трета македонска бригада. От 1 декември 1944 е направен майор. Между януари и декември 1945 година завършва Висша артилерийска школа в Ленинград. След това е назначен за командир на артилерията на пехотна и танкова дивизия Цеков, Дане, Мојата вистина за ослободителната војна, ДИГИ Принт, 2005.
Между 1951 и 1955 учи във Военната академия на ЮНА в Белград и след това е назначен за командир на артилерийски полк в Беловар. Пенсионира се през 1956 с чин полковник. От април 1962 до септември 1967 година е директор на Републиканския фонд за научна работа, а от септември 1967 до юни 1969 е научен сътрудник в Института за национална история на Социалистическа република Македония. Между 1970 и 1974 е народен представител във второто, четвъртото, петото и седмото народно събрание на СРМ. През 1975 е пенсиониран от научната дейност поради несъгласие с тогавашната власт. Носител е на партизански възпоменателен медал 1941 година.
Умира на 20 ноември 2019 година в Скопие.
Трудове 1. Кумановско во НОБ 1941 – 1945 книга прва 2. Кумановско во НОБ 1941 – 1945 книга втора 3. Кумановско во НОБ 1941 – 1945 книга трета 4. Христијан Тодоровски-Карпош, народен херој на Македонија 5. Панче Пешев – казна што обвинува 6. Панче Пешев – Македонски Драјфуз 7. Загинаа за слободата на Македонија 8. Отворено писмо до Вера Ацева 9. Кумановски партизански одред и Кумановски батајон „Јордан Николов“, јуни 1943 – фебруари 1944 10. Критички приказ за книгата „Патоводна ѕвезда“ 11. Мојата вистина за ослободителната војна 12. Трајко Стојковски – Бузо хероизам и привитизам 13. Бојан Зафировски – Бојчо 14. Благоја Стевковски – Гојчо 15. Импровизации и измисли на Тодор Атанасовски 16. Учество на Цекова Вета, Денко и Стојко во ослободителната војна 17. Како беше ослободено Скопје 18. Куманово и Козјачиата во ослободителната војна 1941 – 1945 година
Бележки
Категория:Партизани от Трета македонска ударна бригада Категория:Партизани от Единадесета македонска ударна бригада Категория:Носители на Партизански възпоменателен медал 1941 Категория:Югославски военни дейци Категория:Северномакедонски псевдоисторици Категория:Родени в Куманово Категория:Починали в Скопие Категория:Югославски комунисти