Ра̀зград е град, разположен в Североизточна България. Той е административен център на община Разград, област Разград. Разположен е в южната част на историко-географска област Лудогорие. По данни от НСИ населението на града е .
География
Местоположение Град Разград е разположен в долината на река Бели Лом, в историко-географската област Лудогорие. Намира се на 65 km югоизточно от Русе, на 35 km северно от Търговище, на 50 км северозападно от Шумен, на 332 km от столицата София, на 321 km от Пловдив, на 128 km северозападно от Варна и на 176 km от Бургас. Международния европейски път Е70 го свързва с близките пристанищни градове Русе и Варна. На около 7 km от град Разград е разположена жп линията Русе – Варна.
Админстративно деление Кварталите в град Разград са: Абритус Васил Левски Лудогорие Бели Лом Освобождение Възраждане Варош Стефан Караджа Орел Житница Западна промишлена зона
Релеф Разград се намира в западната част на Лудогорието, което е част от Дунавската хълмиста равнина. Платото е изградено от варовици и мергели, върху тях е наложен льос. Почвите са черноземни, лесивирани и файоземни (черноземни с ниска киселинност). Районът в миналато е бил покрит от обширни широколистни гори съставени главно от летен дъб, зимен благун, ясен и цер.
Климат Община Разград се отнася към районите с умереноконтинентален климат със сравнително неголеми температурни разлики през годината (от -12 до -10 градуса през зимните месеци и от +30 до +35 градуса през летните) и нормално количество на атмосферните валежи (620 – 660 л/кв. м).krazymir.com
Води в Разград
Бели Лом е река в Северна България, област Разград общини Лозница и Разград и област Русе – общини Ветово и Иваново, десен приток на река Русенски Лом. Дължината ѝ е 147 км, която ѝ отрежда 15-о място сред реките в България. Река Бели Лом се приема за начало на река Русенски Лом. Река Бели Лом води началото си от извор чешма „Даачешме“ (на 404 м н.в.), разположена на 500 м западно от село Островче, община Разград в Разградските височини. До язовир „Бели Лом“ при село Крояч тече на изток-югоизток, а след изтичането от язовира рязко завива на северозапад. Преминава през центъра на град Разград и в това направление достига до град Сеново. От извора до село Дряновец протича в широка долина, а след селото долината на реката става каньоновидна със скалисти склонове, изградени от апстки варовици и със стотици меандри. На 3,2 км източно от село Иваново, на 47 м н.в. се слива с идващата отляво река Черни Лом и двете заедно дават началото на река Русенски Лом.
История преди създаването на Разград Доказано е, че Разград е с относителен топографски континуитет – т.е. в неговия ареал е имало живот от най-дълбока древност, но с известни прекъсвания и премествания.
Старокаменна епоха В България старокаменните находища започват от средния палеолит – от 120 000 г. пр. н. е. до 42 000 г. пр. н. е. Оръдията са от камък и кремък за основна дейност на праисторическите хора, която е лов. Появяват се копия с каменни върхове, първите религиозни вярвания и погребални обичаи. Най-ранните артефакти, открити в района на Разград са кремъчните пластини от местностите Чуката край Разград и Друма до село Осенец. Датирани са от 18000 – 15000 хил. пр. н. е. (т.е. от късния палеолит) – най-ранно присъствие на праисторически ловци в региона.
Новокаменна епоха Новокаменната епоха обхваща времето от появата на земеделието до откриването на медта. Неолитът се дели на ранен и късен. Новокаменната епоха се свързва с група специфични поведенчески и културни характеристики, включващи отглеждането на културни растения и използването на питомни животни, което е наречено неолитна революция. От 10 000 до 8000 г. пр. н. е. дейностите са ограничени до отглеждане на прости земеделски култури (диви и питомни) и до отглеждането на кози и овце, но към 7000 г. пр. н. е. включват и домашни животни (крави, прасета), постоянни и наколни селища, грънчарство. Развитието на тези умения не е еднородно и се различава в различните региони.
Неолитни находки край Разград са каменна брадва (6000 – 5000 г. пр. н. е.) и амулет от нефрит (5700 – 5500 г. пр. н. е.). В Хисарлъшката селищна могила край Разград и в селищната могила и некропола край с. Радинград са намерени находки от късния енеолит, 4000 до 2000 хил. пр.н.е.: кремъчни сечива, метални оръдия на труда, керамични съдове, култова пластика, накити от мидени черупки от средиземноморската мида „спондилус“.
Каменно-медна епоха Каменно – медната епоха (енеолит или халколит) обхваща периода 6000 – 2000 г. пр. н. е. Енеолитът се дели на ранен от 6 – 5 хил. г. пр. н. е., среден – 4500 – 4000 г. пр. н. е. и късен – 4000 – 2000 г. пр. н. е. Възможно е на Хисарлъшката селищна могила край Разград да са поставени основите на ранно земеделско селище. То, с известни прекъсвания, може да е съществувало през цялата каменно-медна и бронзово – желязна епохи.
Бронзова епоха Обхваща 3000 г. пр. н. е. до 2000 хил. г. пр. н. е. Оръдията на труда са от мед и бронз. Медта е позната в Европа от III хил. пр. н. е. Бронзът се получава, когато към медта се прибавя калай. Тогава животновъдството става самостоятелен отрасъл. Бронзовата епоха е слабо проучена в България, макар че има доста находки от селищните могили при селата Езеро (Сливенско), Юнаците (Пазарджишко) и платото над Девня. Периодизацията на бронзовата епоха е (1) ранна – 3000 – 2100 пр. н. е., (2) средна – 2100 –1650 пр. н. е. и (3) късна. – 1650 – 1200 г. пр. н. е. С бронзови накрайници на дървените рала започнала да се обработва земята. С бронзови оръжия – стрели, копия, мечове, войната започнала да изглежда лесно занятие. В съперничеството за злато, земи и власт племената враждували и често воювали помежду си. Така войната станала част от човешкото ежедневие. Тогава е имало и голяма миграция на населението. Траките са носители на късната бронзова епоха по нашите земи. Това важи и за тракийското селище под развалините на Абритус.
Под римското селище Абритус е открит пласт, наситен с фрагменти от керамични съдове, работени на ръка от късната бронзова епоха (15 – 11 в. пр. н. е.).
Желязна епоха Желязната епоха зависи от региона, в който се появява. В Югоизточна Европа и Централна започва през XII в. пр. н. е., а в Северна Европа – през VI в. пр. н. е. През желязната епоха траките вече са трайно настанени в нашите земи, включително и до съвременния Разград. От това време на селищната могила до Разград са намерени и два кимерийски гроба от VII в. пр. н. е. Сега се знае, че кимерийците са населявали областта някъде между Иран, Анадола и Грузия, а след това са се прехвърлили на северното Черноморие в Крим и стават известни като таври.
Римско – византийски период
През Античността в района на днешния Разград се намира град Абритус, който се формира върху неизвестно по име слабо укрепено тракийско селище, съществувало от V век пр. н. е. През I век то е част от Одриското царство, като е възможно по времето на Реметалк II да е център на стратегия Рюзика. В тракийското селище изглежда е имало храм на Аполон, който е продължил да съществува и през римския период.
Ранен римски землищно-дървен лагер е установен от римска кохорта ок. 78 г. сл. н. е. до Хисарлъка на изток от сегашните крепостни стени (построени по-късно). Manfred Clauss, Anne Kolb, Wolfgang A. Slaby, Barbara Woitas – Epigraphik-Datenbank Clauss / Slaby Това е времето на управление на император Веспасиан (69 – 79 г. сл. н. е.). Голяма част от времето на Веспасиан между 71 и 79 г. е мистерия. Историците съобщават, че императорът е разпоредил изграждането на няколко сгради в Рим. Освен това той оцелява след няколко конспирации срещу него. Факт е обаче, че картите показват стабилно владение на Горна и Долна Мизия от Веспасиан. Според историческата логика на развитието на Римската империя, може да има версия, че Абритус е основан от император Траян (98 – 117 г. сл. н. е.). Ранното римско цивилно селище канаба (canabae legionis) до римския лагер е застроено от етноси, придружаващи помощните войски или кохорта, и е установено до Хисарлъка на югоизток от развалините на сегашната крепост (зад р. Бели Лом) в местността „Селището“ на площ от 70 ха. Това става през или в края на I в. или началото на II в. Селището със сатут на канаба е съществувало до IV век. Учените спорят, дали на това място е имало канаба или викус. При разкопки в него са открити монети, глинени тръби от водопровод, варовикова статуя на лъв, каменни тежести за тъкачен стан, фрагменти от битова керамика, глинени лампи. От иманярски набези се открояват основи от масивни обществени и жилищни сгради.
Канаба – терминът е използван за първи път в периода на Августовото управление за населените места на постоянни лагери в Германия. Първоначално канаби (canabae) се e наричало мястото, заселено от занаятчии, бакали, търговци на вино, кръчми, ветерани от войните, техните семейства и сводници. Постройките са били бараки и паянтови сгради, извън укрепените римски лагери. Тези поселения са на пресечната точка между цивилното население в провинцията или окупираната територия от кохорти или легиони. Правният статут на канабите е бил разнообразен. Те са имали независим живот в общността със собствена администрация на магистрати и служители. До канабите е имало малки населени места, наричани викус (vicus/uicus). Някои от тези населени места (канаби и викуси) продължавали своя живот и след основаване на заселена площ от легионите и е могло да се развият до пълноценни градове и регионални центрове. Канабите са били форма на урбанизация, цивилизация и инкултурация на завареното население.
Римски кастел Абритус Римски кастел Абритус (castellum – крепост, укрепление, прибежище на военна кохорта или легион) е създаден върху ранното тракийско селище на Хисарлъка към края на I в. или първата половина на II в. като част от фортификационата система по пътя от Сексагинта Приста (сега Русе) – Марцианополис – Месембрия – Деултум (Дебелт) – Адрианопол (сега Одрин). Покрай кастела са се пресичали и други два второстепенни римски пътя: Секстагинта Приста – Марцианопол – Одесос и Никополис ад Иструм – Марцианопол – Одесос. Най-ранният надпис (върху надгробен камък) за Абритус е датиран от 139 г. по времето на император Антоний Пий (138 – 161 г.). В него се упоменават римски граждани и заселници. Вторият надпис е на Юлий Крас, управител на провинция Долна Мизия за времето от 140 – 142 или 146 – 148 г. В надписа се споменава за строеж, направен от квартируващата тогава в Абритус помощна войска. От това време е и намереният варовиков жертвеник на Херкулес. До 1953 г. се е мислело, че Абритус се е намирал до крайното североизточно село Абрит в община Крушари, област Добрич. Всъщност там се е намирало тракийското селище и след това римска крепост Залдапа (в превод „Жълта вода“).
Откриването на Абритус е с разкопки от 1953 г. Върху запазени камъни от крепостната стена са намерени надписи с главна буква А. След това е намерен фрагмент от надпис Abr.... През 1980 г. в околностите му е намерена варовитова пътна милиарна колона, в която на латински език е написано, че тя отстои на 1 римска миля (1482 м.) от Абритус. Милиарната колона (колона след всяка хилядна крачка) е от времето на управление на император Филип I Араб (Цезар М. Юлий Филип Август) и сина му Цезар Филип – 245 – 247 г. Наименованието на града се среща в намерения варовиков жертвеник на Херкулес през 1954 г. от източния склон на Хисарлъка. Жертвеникът е датиран за времето между 139 и 161 г. Тогава на власт идва династията на Антонините. Император е Цезар Т. Елий Адриан Антоний Август Пий (Антоний Пий) 138 – 161 г.