Африка

Африка е вторият по големина и по население континент в света след Азия. Със своята площ от около 30 370 000 km² (включително площта на островите), тя заема 6% от повърхността и 20% от сушата на Земята, а нейните около 1,4 млрд. обитатели представляват над 15% от населението на света. Континентът е заобиколен от Средиземно море на север, Суецкия канал и Червено море по протежението на Синайския полуостров на североизток, Индийския океан на югоизток, и Атлантическия океан на запад. Континентът има 52 суверенни държави, включително остров Мадагаскар, редица други островни групи и Сахарска арабска демократична република, държава членка на Африканския съюз, чиято държавност се оспорва от Мароко.

Африка, по-специално Централна и Източна Африка, е широко разглеждана сред научната общност като мястото, от където произхождат хората и човекоподобните маймуни, както е видно от откриването на най-ранните хоминиди и техните предци, както и по-късно тези, които са на около седем милиона години.

Африка лежи от двете страни на екватора, което е предпоставка за обхващането на редица климатични зони. Единственият континент, който стига от северния умерен до южния умерен пояс. Меридианът Гринуич също преминава по нейната територия.

В България съществува специалност, която се занимава с изучаването на континента: "Африканистика" във "ФКНФ" на Софийски университет "Св. Климент Охридски".

Етимология Древните римляни я наричали Africa terra – земята на африте, заради най-северната част на континента, която днес заема Тунис. Названието може да произлиза финикийското „афар, прах“; или от племето африди, които населявали Северна Африка, около Картаген; или да идва от гръцкото африке, без студ; или от латинското africa, слънчев.

География

Африка се отделя от Европа чрез Средиземно море, свързана е с Азия естествено, но понастоящем границата между двата континента е Суецкият канал. На изток бреговете се мият от Индийски океан, на запад от Атлантически океан. Най-северната точка на континента е нос Рас ал Абиад в Тунис – 37°21′ с.ш., най-южната – нос Иглен нос в Република Южна Африка – 34°51′15″ ю.ш., най-западната точка на континента е нос Алмади в Сенегал, а при островите Кабо Верде з.д. е 17°33′22″. Най-източната точка е нос Рас Хафун в Сомалия – 89°31′66″ и.д. Бреговата линия на континента е слабо разчленена и е дълга 26 000 km. По-голямата част от континента е разположена в Източното полукълбо.

На континента са разположени 63 политически територии, от които 55 независими държави. Най-голямата е Алжир – 10-а в света, следвана от Судан – 16-а в света. Най-малката държава са Сейшелски острови, а на самия материк – Гамбия.

Континентът по принцип се разделя на четири основни географски региона: Северна Африка – пустинен и полупустинен регион, където се намират едни от най-големите държави на континента. Населението е предимно мюсюлманско и френскоговорещо. Западна Африка – с повече валежи от Северна Африка, смесено християнско и мюсюлманско население. Някои от най-западните страни (Сиера Леоне, Либерия) се отличават с много влажен климат. Източна Африка – разнообразна в езиково и религиозно отношение, по-скоро християнско население. Туризмът е добре застъпен в част от източноафриканските държави, най-вече Кения и Танзания. Южна Африка – предимно англоговорещо християнско население. Република Южна Африка е най-добре развитата страна на континента и е основна туристическа дестинация.

Релеф

По-голямата част от Африка е разположена върху стабилна зона на Африканската литосферна плоча. Повърхността ѝ е сравнително заравнена от външните земни процеси, но е с голяма надморска височина. По периферията на Африканската плоча са активните зони. По надморска височина континентът се поделя на две части: Северозападна Африка и Югоизточна Африка.

Безспорно най-отличителната планинска система в Африка е разположена на изток – Източноафриканската рифтова система от вулкани – тя се простира от Етиопия (Етиопско плато) до ЮАР (Драконови планини). Част от нея продължава на Арабския полуостров. Планинските вериги са разположени успоредно на бреговата линия, оформяйки масив с формата на кука, простиращ се от Еритрея до Ангола. Други забележителни планини са Атласките в Северна Африка, както и масивите Тибести в Сахара, Фута Джалон в западна Африка и Камерунската планинска верига.

Най-високата планина е Килиманджаро с връх Ухуру, висок 5895 m, други планини са Драконови планини, Атласки планини, Рувензори, Етиопска планинска земя, Тибести, Камерун и др.

Най-голямата пустиня на Земята е в Африка – Сахара, с площ от 9 000 000 km². Други големи пустини са Намиб, Калахари, Арабска пустиня. В резултат на тектоничното движение се е образувала т. нар. Източноафриканска рифтова долина, чиято средна височина е под морското равнище и където са разположени Великите африкански езера.

Води

Повечето големи реки се вливат в Атлантическия океан. На африканския континент е най-дългата река на планетата Земя – Нил, дълга 6671 km. Други големи реки са Конго (Заир), Нигер, Сенегал, Замбези, Оранжева река, Лимпопо, Руфиджи и Убанги. Изворите на Нил и Конго се намират в планините на източна Африка. Големите реки се характеризират с множество бързеи и водопади по горното си течение, но по долното са отлични за транспортни цели. По-малките реки често пресъхват преди да стигнат голям воден басейн, в който да се изтекат.

Разположено между ДР Конго, Бурунди, Танзания и Замбия е второто по дълбочина езеро на Земята – Танганика, дълбоко 1470 m, принадлежащо към Великите африкански езера. Други големи езера са Чад в централна Африка, Виктория, Няса, Рудолф, Мверу и Киву.

Климат

В Африка симетрично на екватора ca разположени 4 климатични пояса: екваториален, субекваториален, тропичен и субтропичен. Тази характерна особеност на географското разположение е причина в различните части на континента да няма големи температурни амплитуди.

Африка е най-горещият континент. Най-горещите точки на континента са в Северна Африка, където се намира най-голямата пясъчна пустиня в света – Сахара. Разредеността на въздуха и високите нива на слънчева радиация в централните части на пустинята са причина през деня температурите да са много високи, а през нощта те да падат до почти минусови стойности. По̀ на юг океанското влияние донякъде допринася за регулирането на климата и образуването на най-големия полупустинен регион в света – Сахел. В крайните южни и северни части на континента климатът е умерен. Най-крайните северни страни са по-горещи и сухи от най-крайните южни, тъй като последните са под благоприятното влияние на Индийския и Атлантическия океан. Във високите планини се установява планински климат. Най-високите планини са част от хионосферата.

Валежите в Африка са разпределени много неравномерно. Валежните количества са пряко зависими от разположението на слънцето спрямо повърхността и релефа. В тропичните региони валежите са най-обилни, когато слънчевата светлина пада перпендикулярно на Земята или малко след това. Най-обилните валежи са над тропическите гори по екватора и по горното течение на Нил, но количеството дъжд не достига това на най-влажните места на планетата. Най-оскъдни са валежите над Сахара и Калахари.

Флора и фауна Флората и фауната на Африка са може би едни от най-запазените на Земята. Тук се срещат редица видове, характерни само за този континент. Голямото многообразие от видове се опазва от огромна мрежа от резервати и паркове, предпазващи животните от бракониерство и намеса на човека.

Планинският климат, различията в релефа и въздушните течения са предпоставка за образуването на континента едновременно на екваториални гори, савани, полупустини и пустини.

Природни ресурси Африка е богата на природни ресурси. Особено големи са запасите на различни минерални суровини.

Експлоатират се големите находища на нефт и газ в Северна и Западна Африка, в Либия, Алжир и Нигерия; на желязна руда в Либерия, Мавритания, Гвинея и Габон; на манганови и уранови руди в Нигер и Габон; на боксити в Камерун и Гвинея. Значителни са находищата на въглища, злато и диаманти в Южна Африка, на медни и кобалтови руди в Конго-Заирската котловина, на фосфорити в Атласките планини. Хидроенергийните ресурси са около 1/5 от световните. Агроклиматичните и почвените условия позволяват развитие на различна земеделска дейност по долината на Нил, по африканското Средиземноморие и в субтропичните.

Екология и биоразнообразие

Африка има над 3000 резервата, със 198 морски защитени зони, 50 биосферни резервата и 80 влажни зони. Значителното унищожаване на местообитанията, увеличаването на човешкото население и бракониерството, намаляват африканското биологично разнообразие и обработваемата земя. Човешкото посегателство, гражданските вълнения и въвеждането на видове, които не са местни, заплашват биологичното разнообразие в Африка.

Според Университета на Пенсилванския африкански изследователски център, 31 % от пасищата в Африка и 19 % от горите ѝ и гористите местности се класифицират като понижени. Африка губи над четири милиона хектара гори годишно, което е два пъти повече от средната норма за обезлесяване за останалата част от света. Някои източници твърдят, че приблизително 90 % от първоначалните девствени гори в Западна Африка са били унищожени. Над 90 % от първоначални гори на Мадагаскар са унищожени след пристигането на хората преди 2000 години. Около 65 % от земеделските земи на Африка страдат от ерозия на почвата.

Физикогеографско райониране Континентът Африка се разполага в пределите на субтропичния, тропичния, субекваториалния и екваториалния пояси. На неговата територия са обособени 4 големи региона: 1. Средиземноморие; 2. Судан – Сахара –Арабия; 3. Екваториална и Южна Африка и 4. Източна Африка. Те от своя страна включват 8 сектора, които се поделят на 33 области, в които на свой ред са обособени 92 подобласти. В Западна Сахара има обособени 4 броя малки района.«Физико-географическия атлас мира» (ФГАМ), М., 1964 г.» – Физико-географическое районирование, стр. 136

1. Средиземноморие 1.1. Атласки планини – образувани са през херцинската и алпийската орогенеза и обграждат обширни междупланински котловини, с типично средиземноморски климат и ландшафти по наветрените склонове и полупустини във вътрешните засушлшвш райони. Простират се на териториите на Мароко, Алжир и Тунис. «Большая Советская Энциклопедия» – Африка (Природное райониравание), т. 2, стр. 432 1.1.1. Средиземноморски хребети – простират се в северните, крайбрежни части на Атласките планини. 1.1.2. Централен и Южен Атлас – простират се в централните и южни части на Атласките планини. 1.1.2.1. Мароканска Месета – заема северозападни платовидни части на Атласките планини в Мароко. 1.1.2.2. Атласки планини – заемат западните, най-високи части на Атласките планини в Мароко. 1.1.2.3. Вътрешни котловини – заемат вътрешните понижени участъци между Средиземноморските хребети на север и Сахаро-Туниските хребети на юг. 1.1.2.4. Сахаро-Туниски хребети – заемат, южните пустинни и полупустинни части на Атласките планини.

2. Судан – Сахара –Арабия 2.1. Сахара – най-голямата пустиня на Земята, като преобладават каменистите и глинестите пустини. Растителността е крайно оскъдна и представена от ксерофитни храстово-тревисти формации. 2.1.1. Западна Сахара – простира се на териториите на Мароко, Западна Сахара, Мавритания, Алжир, Мали, Тунис и Либия. 2.1.1.1. Приатлантичческа Сахара – заема крайните западни, равнинни, крайбрежни части на Сахара на териториите на Мавритания и Западна Сахара. 2.1.1.2. Възвишения Адрар – Еглаг – в Северна Мавритания, Западен Алжир и Южно Мароко. 2.1.1.3. Равнини Ел Джуф – в Мавритания и Мали. 2.1.1.4. Плато Танезруф – в Северно Мали, Югозападен Алжир и Западен Нигер. 2.1.1.5. Райони в Северозападна Сахара – в Западен Алжир и Североизточна Мавритания. 2.1.1.5.1. Голям Западен ерг – в Западен Алжир и Североизточна Мавритания. 2.1.1.5.2. Район Тидикелт – в Западен Алжир.