Крум е средновековен български монарх, възкачил се на престола след Кардам. По време на неговото управление България засилва позициите си на Балканския полуостров и в Европа благодарение на множество победи на бойното поле. В края на управлението на Крум България владее огромна територия, разпределена между 8 съвременни държави, като контролира почти целите територии на днешните България и Словакия, цяла Румъния и Молдова, по-голямата част от Сърбия и Унгария, части от Югозападна Украйна и Северозападна Турция.Доц. д.и.н. Йордан Василев: „Преди около 1200 години хан Крум ни завеща Първата българска империя.“, цитат в „Дума“, 15.11.2014.
Крум започва да приобщава славяните към властта, прокарва първите общовалидни закони в Първата българска държава и започва провеждането на административна реформа.Доц. д-р Божидар Димитров – 12 мита в българската история – Митът за Крум Страшни и страшните му закони.
Име, произход и титли на Крум
Името му се появява в различни варианти: на гръцки – Κροΰμμος, Κροΰμνος, Κροΰμος, Κυϊμος (последното само на едно място у Лъв Граматик, вероятно по погрешка), Κρoΰβος и Κρέμ; на латински – Cramnus, Cramas и Crusmas, Crimas, Brimas (последните две вероятно сгрешени при преписването); в ранните славянски преводи – в надписите му („Абоба – Плиска“, с. 233 – Шуменски надпис) неговото име е изписано на гръцки като Κρουμος. Следователно, би трябвало „Крум“ да се доближава до оригинала. (Виж Златарски. История, I, 1, с. 247.) Рънсиман Стивън – История на първото българско царство. Името има пратюркски произход и означава вожд, владетел.
Крум е от прабългарски произход. Смята се за основоположник на т. нар. Крумова династия. Тъй като идва от Панония, някои историци смятат, че той произхожда от Куберовия клон на рода Дуло.Йордан Андреев, Милчо Лалков, Българските ханове и царе от хан Кубрат до Цар Борис ІІІ, Велико Търново 1996 г., стр. 45Андреев, Йордан; Пантев, Андрей. Абагар 2015 , стр. 43 Същевременно в спорния източник Джагфар тарихъ, съществува твърдение, че Крум е племенник на Кардам, който умира бездетен. Според този източник той е син на Кардамовия брат и на една аварска принцеса.
Традиционно българските историци използват за прабългарските езически владетели титлата хан. Към подобни възгледи се придържат историци като Васил Златарски и Васил Гюзелев.Иван Божилов, Васил Гюзелев — История на средновековна България VII-XIV век (9) — История на България в три тома. Том І В по-ново време все повече български историци използват титлата кан вместо хан.Бешевлиев, В., Първобългари (История), Издателство на Отечествения фронт, София, 1984, с. 140; Николов, Г., Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VII – началото на XI в.), Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, ISBN 954-430-787-7, с. 107Интервю на Б. Димитров, директор на НИМ, за агенция „Фокус“, 6.5.2006; Овчаров, Н., Дървен град предхожда каменната Плиска (статия за вестник „Стандарт“, 28.1.2006); Бакалов, Г., Именникът борави с информация, отговаряща на календара на прабългарите Архив на оригинала от 2015-09-24 в Wayback Machine. (Интервю за списание „Родна реч“, брой 3 – 4, 01.03.2002)Атанасов, Георги - кан Тервел, спасителят на Европа Някои изследователи твърдят, че двете титли са еквивалентни една на друга поради наличието на звука кх.Иван Петрински, Герасим Петрински, Как да наричаме старобългарските владетели? Ханове, канове, князе или просто господари? в-к „Сега“, 23 септември 2010 г. На каменния надпис на Омуртаг той е наречен канасубиги. В Хамбарлийския надпис, който е на гръцки език, използван като официален в Българската държава по това време, Крум е наречен с византийската титла „архонт“. Според Георги Бакалов обаче тази титла е почетна и се е давала на всяка значителна фигура, овластена по някакъв начин – без значение дали става дума за благородник (болярин), монарх или свещеник и тръгва от глагола „архо“, което означава „стоя отпред, водя, предвождам“.Надежда Бочева. Георги Бакалов: Титлата архонт е напълно измислена и невалидна // Православие.БГ. Посетен на 30 януари 2020.
Управление Първи години от управлението на Крум
Смята се за доказано, че управлението на Крум започва преди 800 г.Гюзелев, Васил, История на Средновековна България VII – XIV век, Том I, Дял втори: Езическа България, Анубис, С., 1999, стр. 126 Две години след разгрома на Аварския хаганат през 803 г. от Карл ВеликиEncyclopædia Britannica Крум покорява остатъците от някога могъщото варварско военно-племенно обединение в 803 – 805 година и границата с франките е установена на Дунав при българския град Пеща. За тази победа на българите научаваме благодарение на кратко известие в лексикона „Суда“ от X век. България и Франкската империя стават непосредствени съседи по Средния Дунав. Новопридобитата Трансилвания, поради залежите на сребро и каменна сол и успешната експлоатация на солниците, осигурява на българите важно международно търговско положение.
В 807 г. византийският император Никифор I Геник започва поход срещу България с цел да я покори. Походът стига само до Одрин, след което Никифор трябва да се завърне в Константинопол поради слухове за готвен преврат в столицата. Това дава възможност на Крум да поеме инициативата. В 808 г. той нахлува по поречието на Струма и напада византийските военни части там. В резултат на това в хазната постъпват заплатите на местните войници, възлизащи на 1100 литри злато. След тежка обсада в 809 г. Крум завладява мощната крепост Сердика. Веднага след като превзема града ханът заповядва да бъдат изклани до крак всички ромеи, включително мирното население и крепостния гарнизон от 6000 войници, като наказание за жестоката съпротива. Превзетата крепост Сердика е имала важно икономическо и стратегическо значение, защото през него са минавали много важни търговски пътища за Константинопол и защото оттам може лесно да се атакува Македония. В Константинопол разбират какви са намеренията на българския владетел и предприемат ответни действия. Първо Никифор изпраща военни отряди, които да възстановят властта му в града. Този опит се оказва неуспешен, тъй като изпратените ромеи се разбунтуват. Друга превантивна мярка е изселването на славяните от Средна Струма в Мала Азия и настаняването на гръцко население в тези земи. Целта е да се засили гръцкото влияние в района, за сметка на славянското. Това решение също се оказва неуспешно, тъй като новото гръцко население също се разбунтува. Това кара константинополския владетел да предприеме нови действия.
Византийски поход от 811 година
През 811 г. Никифор събира многобройна елитна войска край крепостта Маркели и поема на нов поход срещу България. Уверен в успеха си, императорът води със себе си сина си Ставракий и много ромейски аристократи. Крум разбира, че не може да мери сили с такава армия и предлага мир, но Никифор отказва, „заслепен от собственото си зломислие и от внушенията на своите съветници“ (Теофан). Това кара владетелят да напусне Плиска, оставяйки около 12 000 души да защитават столицата. Според „Анонимния ватикански разказ“ византийците преминават Стара планина и след това превземат Плиска без особени проблеми. Всички хронисти критикуват нехристиянското поведение на императора след победата. Той нарежда да се ограби владетелската резиденция и да се опожарят складовете. Поголовно е избито и мирното население. След това Крум прави второ предложение за мир, но Никифор отново отказва, тъй като смята, че е в позицията на по-силния. Императорът дори замисля да премине с армията си през цяла Мизия и тогава да се завърне в Константинопол. Крум успява да реоргарнизира войската. Преградени са близките старопланинските проходи Върбишки, Тревненски и пр. с дървени прегради и укрепления, насипи и ровове, а на българите е наредено да чакат в засада.
Никифор усеща опасността и побързва да се отправи към Константинопол директно през старопланинските проходи – Тревненски, Върбишки и др. Византийците разтеглят отрядите си на огромни разстояния. Все пак с главните сили императорът решава да пренощува във Върбишкия проход. Призори на 26 юли войските на Крум обграждат византийците. Когато императорът се събужда и разбира нерадостното си положение, казва: „И крилати да станем, никой да не се надява, че ще избегнем гибелта“. Започва битка, в която българите засипват византийците с дъжд от камъни и стрели. Императорът загива веднага. Част от обградените слизат от конете си, за да преминат стената на ограждението, което им пречи да избегнат смъртта. За тяхна изненада зад него има гибелен ров. Спасяват се малцина. Това е вторият случай, когато византийски император е убит от „варвари“. Главата на Никифор стои набодена на копие за известно време „за показ на идващите при Крум племена и за наш позор“ (Теофан). След това според легендата е наредено от нея да бъде направена чаша за владетеля Крум, обкована със сребро. По този начин според прабългарските вярвания той си присвоявал орендата (силата) на убития враг.
Въпреки окончателната победа българската войска има нужда от почивка и Крум не предприема никакви други военни действия през 811 г.
Синът на Никифор – Ставракий, е тежко ранен в боевете във Върбишкия проход. След завръщането си в Цариград той се възкачва на византийския престол, но е свален от Михаил I Рангаве – Пияницата, а по-късно умира от раните си в манастир.
Военни действия 812 – 814 г.
През 812 г. Крум започва военни настъпления в Тракия, които впоследствие стигат до Струма. След завладяването на крепостта Дебелт (край Бургас) той започва преселване на българско население по тези земи, което говори, че Крум смята тези територии не за временна придобивка, а за постоянно владение на България. Поради тази причина той бърза да изгради българска администрация в тези територии, за което съдим от Хамбарлийския надпис. Тогава Крум изпраща в Константинопол славянския първенец Драгомир, който прави още едно предложение за мир чрез преподписване на договора от 716 г. който сключил Тервел с ромеите (договорът включва ежегоден данък от Византия, плащане на мита и такси от търговците, както и признаване на завладените територии). Това предложение се налага поради изтощението както на страната, така и на армията. Нужно е българите да възвърнат силите си, след което да проведат нова експанзия на югозапад. Михаил I Рангаве отказва и Крум съгласно предварително поставения ултиматум превзема Месемврия, където войниците му откриват 36 медни сифона за изстрелване на гръцки огън. До този момент гръцкият огън е тайно оръжие на ромеите, с което те неведнъж отблъскват чужди нападения. След Месемврия българите поемат към Константинопол. Последната сериозна преграда пред българите е крепостта Версиникия (виж Битка при Версиникия), където е съсредоточена голяма ромейска армия. След няколкодневно дебнене на 22 юни 813 г. Михаил Рангаве заповядва нападение. Първоначално българите отстъпват, но в последвалия контраудар разгромяват византийската армия. Превземането на крепостта бележи края на краткото управление на Михаил I Рангаве (811 – 813), който, въпреки че стига до столицата, е свален от престола от Лъв V Арменец. След победата при Версиникия Крум продължава настъплението към Константинопол. По пътя повечето крепости, чули за силата на българската армия, се предават без бой. Само Адрианопол оказва съпротива. Обсадата на този град се ръководи от брата на Крум; през това време Крум продължава настъплението към византийската столица.