Васил Евстатиев Априлов е български стопански и просветен деец, дарител, писател от времето на Българското възраждане.

Биография Васил Априлов е роден на 21 юли 1789 г. в град Габрово. През 1800 г. заминава в Москва, с брат си, който се занимава с търговия (1800).Априлов, В. Денница ново-болгарскаго образования. Одесса, 1841, 90. Впоследствие Априлов завършва гимназия в Брашов (тогава под австрийска власт), след което учи медицина във Виена (1807 – 1809). След завръщането му, той и брат му Никифор се преместват от Москва в Одеса, Новорусия (област в западна Русия). Първоначално Васил Априлов работи при гръцкия търговец Теодориди. По-късно, в съдружие с брат си, открива фабрика за спиртни напитки. През 1821 година те изграждат фабрика за рафиниране на захар и голям магазин за хранителни и други потребителски стоки.

По време на Гръцкото въстание (1821), в чиято организация и провеждане участват и българите, щедро подпомага готвещите се да преминат река Дунав доброволци.Априлов, В. Денница ново-болгарскаго образования. Одесса, 1841, 75.

Решителен поврат във възгледите на Априлов предизвиква прочетената от него през 1831 г. книга на Юрий Венелин „Древние и нынешние болгаре...“.Древние и нынешние болгары в политическом, народописном, историческом и религиозном их отношении к россиянам. Историко-критические изыскания. Т. I. Москва, 1829. Под нейно влияние е отклонен от елинизма и се посвещава на просветното и културно издигане на българския народ. През 1835 г. с помощта на Николай Ст. Палаузов, на братята Константин и Димитър Мустакови, на други български търговци в странство и на митрополит Иларион Търновски, открива в родния си град първото взаимно училище, изцяло с преподаване на български език, сега - Априловска гимназия.Априлов, В. Денница ново-болгарскаго образования. Одесса, 1841, 22 – 24, 33 – 36. Освен значителната парична и организационна помощ, която оказва на българското просветно движение, издава и няколко книги, с които подпомага възрожденското училищно дело: „Денница на новобългарското образование“ (1841), „Допълнение към „Денницата“ (1842), „Мисли за сегашното българско учение“ (1847). Решително настоява новобългарският, а не църковнославянският или гръцкият език да бъде основа на светското образование в България.

Значението на Васил Априлов за развитието на българската наука се определя главно от неговата организаторска и посредническа работа. Чрез писма издирва в България свои сътрудници и ги насърчава в събирането на старини и на народни песни. Негови дописници стават Захари Круша, Райно Попович, Неофит Рилски, Анатолий Зографски и др. С тяхно съдействие пръв обнародва образци от средновековни български монети,Априлов, В. Денница ново-болгарскаго образования. Одесса, 1841, табл. 1 както и текстовете на няколко старобългарски грамоти.Априлов, В. Болгарския граммоты собранныя, переведенныя на русский язык и объясненная. Одесса, 1845.

През 1847 г. Априлов посещава Габрово. На връщане за Одеса умира в Галац от мъчилата го дълги години туберкулоза. Завещава на габровската община значителна сума, с която да се построи нова сграда за основаното по негова инициатива училище. Първоначално е погребан в Галац, а впоследствие останките му са пренесени в двора на Априловската гимназия.

Памет През 1935 г. пред училищното здание е издигнат негов паметник, изработен от скулптора Кирил Тодоров. В подножието на статуята са изобразени различните етапи от развитието на българското образование.

На Васил Априлов е наречена улица в Центъра на София ().

Съчинения

Болгарские книжники, или какому славянскому племени собствено принадлежит кирилловская азбука? Одесса, 1841. Българските книжници, или на кое словенско племе собствено принадлежи кирилловската азбука? Одесса, 1841. Денница ново-болгарскаго образования. Одесса, 1841 Болгарския граммоты собранныя, переведенныя на русский язык и объясненная. Одесса, 1845 Мисли за Сегашното Българско Учение (Одеса, 1847). Събрани съчинения (ред. Арнаудов, М.). С., 1940. Съчинения (съст. и ред. Петко Тотев). С., Изд. Български писател, 1968, (Библ. Възрожденска книжнина).

Източници

Външни препратки Михаил Арнаудов, „Васил Априлов“, liternet.bg От и за Васил Априлов в Своден каталог НАБИС - национален каталог на академичните библиотеки в България

Категория:Писатели през Българското възраждане Категория:Новобългарски просветители Категория:Български благодетели Категория:Учители в Априловската гимназия Категория:Българи в Руската империя Категория:Българи в Украйна Категория:Габровци Категория:Родени в Габрово Категория:Починали в Галац