Маня Цачева е германска филмова актриса от български произход, сред вдъхновителките на поета Димчо Дебелянов.
Биография Мария Трифонова Цачева е родена на 10 февруари 1897 г. в Ловеч в семейството на лесничея Трифон Цаче. Сестра е на известния оперен певец Иван Цачев (първия съпруг на Мими Балканска и на германската кинозвезда Цвета Цачева.
Димчо Дебелянов се запознава с нея покрай брат ѝ, с когото другарува. Той признава на редовните си другари по чашка от питейните заведения Константин Константинов, Георги Райчев, Людмил Стоянов и Димитър Подвързачов, че е запленен от закачливата и лъчезарна усмивка и завладяващ смях. Родителите на момичето не са очаровани от ухажванията на известния като пройдоха Димчо, който е готов да даде и малкото си пари на уличен просяк или да плати с последните си грошове сметката в кръчмата. Маня обаче не остава равнодушна към стиховете, които той ѝ посвещава. Двамата превят дълги разходки по шосето към Самоков. Маня изглежда е по-влюбена от поета и дава знаци, че е готова да се омъжи за него в Горна баня. „Не е тая работа за мене... Когато се обичат, не трябва да се свързват с веригите на брака! Раждай деца, плътско – това опошлява любовта!...“. Научили за този роман, родителите на Маня я изпращат в Германия да изучава театралното изкуство.
Завършва училище и професионално обучение в Швейцария, Париж и Берлин. Там посещава актьорската школа на Немския театър. Въпреки младата ѝ възраст за нея се твърди, че е била българска царска придворна актриса от 1918 г.
След като за първи път се появява като танцьорка, тя прави своя филмов дебют през 1917 г. След това играе под ръководството на Лупу Пик, Ричард Осуалд и Евалд Андре Дюпон. През сезон 1920/21 г. Цачева се появява в няколко филма, режисирани от Манфред Ноа, за когото се твърди, че е била женена по онова време. През следващите години тя участва в няколко комерсиално успешни сериала като „ Човекът без име“ на Георг Якоби. Последната си доказана филмова изява Цачева има в комедията „Анемари и нейният Улан“ на Ерих Ериксен през 1926 г.
През 1926 г. се омъжва за адвоката и застрахователен брокер Карл Фридрих Швейцер.Landesarchiv Berlin, Heiratsregister Standesamt Charlottenburg III, Nr. 690/1926 (kostenpflichtig abrufbar auf Ancestry.com) Може да е емигрирала с него поради еврейския му произход около 1934 г.1932 stand Tzatschewa unter der Adresse ihres Ehemannes Fredericiastraße 29 in Charlottenburg zuletzt unter: Schweitzer. In: Amtliches Fernsprechbuch für Berlin, 1932, S. 1324. Carl Friedrich Schweitzer selbst zuletzt 1934 im Berliner Adressbuch.
По-малката ѝ сестра Цвета Цачева също застава пред камерата в някои неми филмови продукции. Техният брат Иван Цачеф работи (понякога под артистичния псевдоним Марио Парло) като тенор в Градския театър в ЕсенDeutsches Bühnen-Jahrbuch. Jahrgang 44, 1933, S. 369 (kostenpflichtig abrufbar auf Ancestry.com) и в операта „Земпер“ в Дрезден.Musical Notes from Abroad. In: The Musical Times, Jahrgang 75, 1934, S. 1035; JSTOR:917972 (anmeldepflichtig)
Дебютира през 1917 г. във филма Die sterbenden Perlen („Мъртвите перли“) на Рудолф Майнертс. По-късно играе във филми на Лупу Пик, Рихард Освалд и Евалд Андре Дюпон. Първата ѝ главна роля е в Die Perle des Orients („Перлата на Ориента“) на Карл Хайнц Мартин.
Била е съпруга на режисьора Манфред Ноа (Manfred Noaр 1893 – 1930) и участва в повечето от филмите му през 1920 – 1921 г.
Умира във Франция през 1966 г.
Филмография
Източници
Външни препратки Филмография на Маня Цачева
Категория:Германски актриси Категория:Актьори от нямото кино Категория:Българи в Германия Категория:Димчо Дебелянов Категория:Родени в Ловеч Категория:Починали в Ница