Никос Казандзакис (на гръцки: Νίκος Καζαντζάκης) е гръцки писател, поет, драматург и мислител.

Приеман за най-важния гръцки писател и философ на 20 век, той получава световна известност след филмирането на романа му „Алексис Зорбас“ под името „Зорба гъркът“ през 1964 г. с Антъни Куин в главната роля.

Бил е номиниран за Нобелова награда за литература в девет различни години.

Биография Никос Казандзакис е роден на 18 февруари 1883 г. в Ираклион, Крит, днешна Гърция, тогава в Османската империя.

Той е сред най-талантливите гръцки писатели. Автор е на есета, новели, поеми, трагедии, пътеводители и преводи на класически произведения като „Божествена комедия“ на Данте и „Фауст“ на Гьоте. Както своя герой Одисей (от епическата поема „Одисея“, съдържаща 33 333 стиха и публикувана през 1938 г.), Казандзакис прекарва по-голямата част от артистичния си живот извън Гърция – изключение правят годините на Втората световна война. Някои от произведенията му са свързани с историята и културата на неговата родина и с мистичната връзка между Бога и човека. През 1957 г. Казандзакис не спечелва Нобелова награда заради един-единствен глас – печели я френският писател Албер Камю. По-късно Камю казва, че Казандзакис заслужава тази чест „сто пъти повече“ от него самия.The Philosophers' Magazine, Issues 13 – 20, 2001 p. 120

Баща му е Михалис Казандзакис, фермер и търговец на фураж, а майка му се казва Мария. След Критското въстание семейството бяга в Пирея, където намира убежище за 6 месеца. На шестгодишна възраст Казандзакис вече е принуден да води живот на бежанец.

Писателят е отгледан сред селяни и въпреки че напуска Крит много млад, в своите произведения той често се връща към бащината си земя. Посещава Францисканското училище на Свещения кръст в Наксос, където научава френски и италиански. След възстановяването на мира през 1899 г., Казандзакис се връща в родния си град и завършва гимназия в Ираклион (1899 – 1902). През есента на 1902 г. заминава за Атина, където се записва да следва право. Учи 4 години в Атинския университет, където през 1906 г. завършва като доктор по право. Първата му книга „Змията и лилията“ е публикувана също през 1906 г.

През октомври 1907 г. Казандзакис заминава за Париж, където продължава юридическото си образование, а до 1909 г. следва и философия в известния Колеж дьо Франс в Париж при Анри Бергсон. Тук младият автор развива и задълбочава ницшеанските си възгледи. През периода 1910 – 1930 г. пише пиеси, стихове и пътеводители. Пътува често до Китай, Япония, Русия, Англия и Испания. Първият роман на Казандзакис „Тода-Раба“ е публикуван на френски, когато той е 51-годишен.

Писателят прекарва много време, работейки в обществения сектор. През 1919 г. става директор на гръцкото министерство на социалните грижи. Подава оставка от поста през 1927 г. Въпреки че никога не е бил член на комунистическата партия, през младостта си Казандзакис симпатизира на левите идеи, дори е удостоен с Ленинска награда за мир. Но след тригодишно пътуване в Съветския съюз се разочарова от болшевишките идеи.

Преди Втората световна война Казандзакис се установява на о. Егина, а през 1948 г. се премества в Антиб, Южна Франция. След войната работи като министър в Гръцкото правителство на Егина, а през периода 1947 – 1948 г. работи за ЮНЕСКО. Умира от левкемия на 26 октомври 1957 г. във Фрайбург, Германия. Тялото му е транспортирано по земя от Фрайбург до Атина, а след това по въздух от Атина до Ираклион, където е погребано в парка на Бастион мартинес. На гроба на писателя стои голям дървен кръст със следната епитафия: „Не се надявам на нищо, не се страхувам от нищо. Аз съм свободен.“

Библиография Поезия Οδύσεια (έπος σε 33.333 δεκαεπτασύλλαβους στίχους), Πυρσός, Αθήνα, 1938 Τερτσίνες, Τυπ. Κωνσταντινίδη & Μιχαλά, Αθήνα, 1960 Ακρίτας (σχεδίασμα έπους)

Драматургия Ξημερώνει, Αθήνα, 1906 Έως πότε, Αθήνα, 1907 Φασγά, Αθήνα, 1907 Κωμωδία, τραγωδία μονόπρακτη (με το ψευδώνυμο Πέτρος Ψηλορείτης), Κρητική Στοά, Ηράκλειο, 1909 Ο Πρωτομάστορας (Η Θυσία) (με το ψευδώνυμο Πέτρος Ψηλορείτης), αφιερωμένη στον Ίδα (Ίωνα Δραγούμη), Εστία, Αθήνα, 1910 Ο Οθέλλος ξαναγυρίζει, Αίγινα, 1936 Θέατρο Α' – Τραγωδίες με αρχαία θέματα: Προμηθέας (τριλογία), Κούρος, Οδυσσέας, Μέλισσα, Δίφρος, Αθήνα, 1955 Θέατρο Β΄ – Τραγωδίες με βυζαντινά θέματα: Χριστός, Ιουλιανός ο Παραβάτης, Νικηφόρος Φωκάς, Κωνσταντίνος ο Παλαιολόγος, Δίφρος, Αθήνα, 1956 Θέατρο Γ' – Τραγωδίες με διάφορα θέματα: Καποδίστριας, Χριστόφορος Κολόμβος, Σόδομα και Γόμορρα, Βούδας, Δίφρος, Αθήνα, 1956

Романи Όφις και Κρίνο (με το ψευδώνυμο Κάρμα Νιρβαμή), χ.ε., Τυπ. Στ. Αλεξίου, Ηράκλειο, 1906Змия и лилия, изд.: Народна култура, 1981 Σπασμένες Ψυχές (με το ψευδώνυμο Πέτρος Ψηλορείτης), Ο Νουμάς, Αθήνα, 1909 – 1910 Βίος και Πολιτεία του Αλέξη Ζορμπά, Τυπ. Δημητράκου, Αθήνα, 1946Алексис Зорбас, изд.: Народна култура, 1973, 1980; Христо Г. Данов, 1984; Анубис, 1995; ИК „Ентусиаст“, София (2021) Ο Καπετάν Μιχάλης, Μαυρίδης, Αθήνα, 1953Капитан Михалис, изд.: Народна култура, 1981, ИК „Ентусиаст“, София (2013) Ο Χριστός Ξανασταυρώνεται, Δίφρος, Αθήνα, 1954Христос отново разпнат, изд.: БЗНС, 1983 Ο Τελευταίος Πειρασμός, Δίφρος, Αθήνα, 1955Последното изкушение, изд.: Народна култура, 1989 Τόντα-Ράμπα, μετάφραση Γιάννης Μαγκλής, Δίφρος, Αθήνα, 1956 Ο Φτωχούλης του Θεού, Δίφρος, Αθήνα, 1956Бедняка Божи, изд.: ИК „Ентусиаст“, София (2026), прев. Георги Куфов, Иван Б. Генов, Надежда Генова Ο Βραχόκηπος, μετάφραση Παντελής Πρεβελάκης, Εστία, Αθήνα, 1960 Αναφορά στον Γκρέκο, Τυπ. Κωνσταντινίδη, Αθήνα, 1961Рапорт пред Ел Греко, изд.: Наука и култура, София, 1984, ИК „Ентусиаст“, София (2021) Οι Αδερφοφάδες, χ.ε., Αθήνα, 1963

Романи за деца Μέγας Αλέξανδρος, Ελ. Καζαντζάκη, Αθήνα, 1979Александър Велики, изд.: Сиела, 2019 Στα Παλάτια της Κνωσού, Ελ. Καζαντζάκη, Αθήνα, 1980В дворците на Кносос, изд.: Отечество, 1990

Преводи Νίτσε (Фридрих Ницше), Η γέννησις της τραγωδίας („Раждането на трагедията от духа на музиката“), Φέξης, Αθήνα, 1912 Νίτσε, Τάδε Έφη Ζαρατούστρας („Тъй рече Заратустра“), Φέξης, Αθήνα, 1913 Анри Бергсон, Το γέλοιο, Φέξης, Αθήνα, 1914 Κάρολος Δαρβίνος (Чарлз Дарвин), Η Καταγωγή των Ειδών, Φέξης, Αθήνα, 1915 Луис Бюхнер, Δύναμις και Ύλη, Χρήστος Δ. Φέξης, Αθήνα, 1915 Σύγχρονη Ισπανική Λυρική Ποίηση, περιοδικό Ο Κύκλος, 1933 – 1934 Δάντης (Данте Алигиери), Η Θεία Κωμωδία („Божествена комедия“), Ο Κύκλος, Αθήνα, 1934 Γκαίτε (Йохан Волфганг фон Гьоте), Φάουστ [Α΄μέρος] („Фауст“, откъси), εφημερίδα Καθημερινή (8/3 – 5/7/1937) Γιόργκενσεν Γιοχάνες (Йоханес Йоргенсен), Ο Άγιος Φραγκίσκος της Ασίζης, χ.ε., Αθήνα, 1951 Όμηρος (Омир), Ιλιάδα (σε συνεργασία με τον Ι. Θ. Κακριδή), Εστία, Αθήνα, 1955 Μακιαβέλι (Николо Макиавели), Ο Ηγεμόνας („Владетелят“), Γαλαξίας, Αθήνα, 1961 Όμηρος, Οδύσσεια (σε συνεργασία με τον Ι.Θ. Κακριδή), Εστία, Αθήνα, 1965

Източници

Външни препратки От и за Никос Казандзакис в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България

Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Никос Казандзакис, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано Nikos Kazantzakis Museum International Organization „Friends of Nikos Kazantzakis“

Категория:Гръцки писатели Категория:Гръцки поети Категория:Гръцки драматурзи Категория:Гръцки преводачи Категория:Гръцки философи Категория:Гръцки журналисти Категория:Носители на Награда за най-добра чуждестранна книга Категория:Възпитаници на Атинския университет Категория:Възпитаници на Колеж дьо Франс Категория:Националисти Категория:Социалисти Категория:Родени в Ираклио Категория:Починали във Фрайбург Категория:Починали от рак