Рио̀ни (на грузински რიონი) е река в северозападната част на Грузия. Дължина – 327 km, площ на водосборния басейн – 13 400 km². «Большая Советская Энциклопедия» – Риони, т. 22, стр. 125
Течение Река Риони води началото си от долната част на ледника Еден, стичащ се по южния склон на Главния (вододелен) хребет на Голям Кавказ. В началото тече в тясно и дълбоко дефиле на югоизток между Главния (вододелен) хребет на североизток и Лечхумския хребет на югозапад. Постепенно завива на юг и югозапад, заобикаля от изток Лечхумския хребет и при град Они навлиза в обширна долина, заключена между Лечхумския хребет на север и Рачинския хребет на юг. На протежение от близо 55 km тече в западна посока през долината между двата хребета. В този участък отдясно (от север) в нея се вливат реките Сакаура, Лухунисцкали, Ладжанури и др., а от ляво – Гарула, Джорджора и др. На левия ѝ бряг, в средата на долината е разположен град Амбролаури.
При сгт Ладжануригес Риони, напуска долината, завива на юг-югозапад и заобикаля и от запад Рачинския хребет чрез дълго 45 km, тясно и дълбоко дефиле. В този участък реката има малки и къси притоци.
След като премине през град Кутаиси, Риони излиза от планините и навлиза в Колхидската низина, където завива на запад, разбива се на ръкави и силно меандрира. Поради натрупваните от нея наноси руслото ѝ е по-високо от обкръжаващата я местност. При вливането си в Черно море северно от град Поти образува делта, като основната част от оттока ѝ (до 90%) се оттича в морето по канал, построен през 1939 г. за предотвратяване наводнения на град Поти по време на пълноводието на реката. В долното си течение в нея се вливат реките Квирила, Супса и др. (леви); Губисцкали, Цхенисцкали, Техури, Циви и др. (десни). Тук по бреговете ѝ са разположени градовете Вани, Самтредия и Поти.
Хидроложки показатели Подхранването на реката е смесено, с преобладаване на дъждовното, а в горното течение – ледниковото. Пълноводието е от март до октомври, като наводненията са често явление поради поройни летни валежи и по-високото ниво на водата в реката от околните местности. Средният годишен отток в устието е 405 m³/s. Водата ѝ се отличава с голямата си мътност, като през пролетта достига до 2650 gr/m³.
Стопанско значение На реката са изградени две ВЕЦ – Гуматската и Рионската. В долното течение, в Колхидската низина водите ѝ се използват за напояване. При високи води е плавателна за плиткогазещи съдове на 95 km от устието си.
Топографска карта К-37-XVIII М 1:200000mapk3718.narod.ru К-38-VII М 1:200000mapk3807.narod.ru К-38-ХIII М 1:200000mapk3813.narod.ru К-38-ХIV М 1:200000mapk3814.narod.ru
Източници
Категория:Реки в Грузия