Леонардо Вилхелм ди Каприо () е американски актьор и филмов продуцент. Известен с работата си в биографични и исторически филми, той е носител на множество отличия, включително награда „Оскар“, награда за актьор, награда БАФТА, награда „Еми“, „Сребърна мечка“ и три „Златни глобуса“. Филмите му като водещ актьор са спечелили 7 милиарда долара по целия свят, а той е поставян осем пъти в годишни класации на най-високоплатените актьори в света.
Роден в Лос Анджелис, Ди Каприо започва кариерата си в края на 80-те години на миналия век, появявайки се в телевизионни реклами. Има повтаряща се роля в ситкома „Родителство“ (1990 – 1991) и първата си голяма филмова роля като автора Тобиас Волф в „Животът на това момче“ (1993). Получава признание от критиката и първата си номинация за „Оскар“ за ролята си на момче с умствени увреждания в „Защо тъгува Гилбърт Грейп“ (1993). Ди Каприо постига международна слава с романтичните филми „Ромео + Жулиета“ (1996) и „Титаник“ (1997). След като последният става най-касовият филм в света по това време, той намалява натоварването си за няколко години. В опит да се отърве от образа си на романтичен герой, Ди Каприо търси роли в други жанрове, включително криминалните драми от 2002 г. „Хвани ме, ако можеш“ и „Бандите на Ню Йорк“; последният бележи първото от многото му успешни сътрудничества с режисьора Мартин Скорсезе.
Ди Каприо продължава да печели признание за ролите си в биографичния филм „Авиаторът“ (2004), политическия трилър „Кървав диамант“ (2006), криминалния трилър „От другата страна“ (2006) и романтичната драма „Пътят на промените“ (2008). По-късно той прави документални филми за околната среда и участва в няколко успешни проекта на известни режисьори, включително трилърите „Генезис“ и „Злокобен остров“ (и двата от 2010 г.); уестърнът „Джанго без окови“ (2012); романтичната драма „Великият Гетсби“ (2013); биографичния филм „Вълкът от Уолстрийт“ (2013); драмата за оцеляване „Завръщането“ (2015), за която печели наградата „Оскар“ за най-добър актьор; комедийната драма „Имало едно време в Холивуд“ (2019); криминалната драма „Убийците на цветната луна“ (2023) и екшън филма „Битка след битка“ (2025).
Ди Каприо е основател на Appian Way Productions – продуцентска компания, която е режисирала някои от неговите филми и документалния сериал „Грийнсбърг“ (2008 – 2010) – и на фондация „Леонардо ди Каприо“, организация с нестопанска цел, посветена на насърчаването на екологичната осведоменост. Посланик на мира на ООН, той редовно подкрепя благотворителни каузи. През 2005 г. е обявен за Командир на Ордена на изкуствата и литературата за приноса си към изкуствата, а през 2016 г. се появява сред 100-те най-влиятелни хора в света на списание Time. Ди Каприо е избран за един от 50-те най-велики актьори на всички времена в читателска анкета от 2022 г. на списание Empire.
Ранен живот и актьорски опит Леонардо Вилхелм ди Каприо е роден на 11 ноември 1974 г. в Лос Анджелис, Калифорния. Той е единственото дете на Ирмелин Инденбиркен, юридически секретар от Германия, и Джордж Ди Каприо, американски ъндърграунд комикс художник и дистрибутор. Двойката се запознава, докато учат в колеж, и се местят в Лос Анджелис след дипломирането си. Бабата и дядото на Джордж по бащина линия, Салваторе Ди Каприо и Розина Касела, са италианци, докато майка му, Олга Ан Джейкъбс, е от немски произход. Бащата на Ирмелин, Вилхелм Инденбиркен, е германец, докато майка ѝ, Хелене Инденбиркен, е руска имигрантка, живееща в Германия. Някои източници невярно твърдят, че Хелене е родена в Одеса, Украйна; няма доказателства, че Ди Каприо има роднини с украински произход или наследство.
Ди Каприо получава името си, защото бременната му майка за първи път го усеща да рита, докато гледа картина на Леонардо да Винчи в музея Уфици във Флоренция, Италия. Когато е на една година, родителите му се развеждат, след като баща му се влюбва в друга жена и се изнася. За да отгледат Ди Каприо заедно, родителите му се местят в две вили с обща градина в Ехо Парк, Лос Анджелис. Бащата на Ди Каприо живее с приятелката си и сина ѝ, Адам Фарар, с когото Ди Каприо развива тясна връзка. Ди Каприо и майка му по-късно се местят в други квартали, като Лос Фелиз. Той описва родителите си като „бохеми във всеки смисъл на думата“ и като „хората, на които има най-голямо доверие на света“. Ди Каприо споменава, че е израснал бедно в квартал, изпълнен с проституция, престъпност и насилие. Той е отгледан като католик.
Ди Каприо посещава Центъра за обогатени изследвания в Лос Анджелис в продължение на четири години, а по-късно учи в началното училище „Сиймс“. Записва се в гимназия „Джон Маршал“, но не харесва държавното училище и вместо това иска да се явява на прослушване за актьорски роли. Решава да напусне гимназията и по-късно получава диплома за обща еквивалентност (GED).
Като дете Ди Каприо иска да стане актьор или морски биолог. Избира да се занимава с актьорство, защото обича да имитира хора и да се превъплъщава в герои, и обича да вижда реакциите на хората на впечатленията си. Според Ди Каприо интересът му към актьорството започва на двегодишна възраст, когато излиза на сцената на фестивал за представления и танцува спонтанно, което предизвиква положителна реакция от публиката. Той е мотивиран да научи актьорско майсторство и когато участието на доведения му брат в телевизионна реклама му носи 50 000 долара. Ди Каприо е казвал в интервюта, че първата му телевизионна изява е била в детския сериал „Romper Room“ и че е бил уволнен от шоуто, защото е нарушавал реда. Водещият на предаването отрече, че по този начин са били отстранени деца от шоуто. На 11-годишна възраст Ди Каприо почти се отказва от актьорството, за да се занимава с брейкденс, след като печели второ място в състезание по брейкденс в родната страна Германия на майка си. Започвайки от 14-годишна възраст, той се появява в няколко реклами за количките Matchbox, което той нарича първата си роля. Ди Каприо се появява и в реклами за Kraft Singles, Bubble Yum и Apple Jacks. През 1989 г. играе ролята на Глен в два епизода на телевизионното шоу The New Lassie.
В началото на кариерата си Ди Каприо изпитва трудности с намирането на агент. Когато най-накрая намерил такъв, агентът му предложил да промени името си на Лени Уилямс, за да се хареса на американската публика, което той отказва. Ди Каприо остава безработен година и половина, въпреки 100-те прослушвания. След тази разочароваща липса на успех, Ди Каприо е на път да се откаже от актьорството, но баща му го убедил да упорства и той продължил да се явява на прослушвания. След като агент за таланти (който познавал приятел на майка му) го препоръчал на кастинг директори, Ди Каприо си осигурил роли в около 20 реклами.
В началото на 90-те години Ди Каприо започва редовно да се снима по телевизията, започвайки с роля в пилотния епизод на „Аутсайдерите“ (1990) и един епизод на сапунената опера „Санта Барбара“ (1990), в който играел алкохолизиран тийнейджър. След това Ди Каприо е избран за ролята в „Родителство“, сериал, базиран на комедийния филм от 1989 г. За да се подготви за ролята на Гари Бъкман, проблемен тийнейджър, той анализира играта на Хоакин Финикс в оригиналния филм. Работата му през тази година му носи две номинации на 12-ите награди „Младеж във филма“ – за най-добър млад актьор в дневен сериал за „Санта Барбара“ и за най-добър млад актьор с главна роля в нов телевизионен сериал за „Родителство“. Приблизително по това време той е състезател в детското игрово шоу „Забавна къща“; в шоуто той изпълнява няколко каскади, включително хващане на риба в малък басейн само със зъби.
Кариера 1991 – 1996: Ранна работа и пробив Ди Каприо прави своя филмов дебют през 1991 г. като доведен син на безскрупулен хазяин в нискобюджетното продължение на ужасите „Critters 3“ – роля, която по-късно описва като „обикновеното, беззадълбочено, стандартно дете с руса коса“. Ди Каприо заявява, че предпочита да не си спомня „Critters 3“, смятайки го за „вероятно един от най-лошите филми на всички времена“ и роля, която иска да избегне в бъдеще. По-късно през 1991 г. той става повтарящ се член на актьорския състав на ситкома „Growing Pains“, играейки Люк Брауър, бездомно момче, което е приютено от основното семейство на сериала. Колегата му Джоана Кърнс си спомня, че Ди Каприо е бил „особено интелигентен и обезоръжаващ за възрастта си“, но отбелязва, че е бил и палав и шеговит на снимачната площадка и често се е подигравал на колегите си. Ди Каприо е избран от продуцентите, за да привлече млада женска аудитория, но пристигането му не подобрява рейтингите на шоуто и той напуска преди края на излъчването му. Той е номиниран за награда „Млад артист“ за най-добър млад актьор, участващ в телевизионен сериал. Ди Каприо също така има непосочена роля през 1991 г. в един епизод на „Розан“.
През 1992 г. Ди Каприо има кратка роля в първата част от филмовата поредица „Отровен бръшлян“, и е избран от Робърт Де Ниро от кратък списък с 400 млади актьори, за да участва заедно с него във филма „Животът на това момче“. Адаптиран по мемоарите на Тобиас Волф, филмът се фокусира върху връзката между бунтарския тийнейджър Тоби (Ди Каприо) и майка му (Елън Баркин) и насилствения му доведен баща (Де Ниро). Режисьорът Майкъл Кейтън-Джоунс казва, че Ди Каприо не е знаел как да се държи на снимачната площадка; съответно Кейтън-Джоунс използва строг стил на наставничество, след което поведението на Ди Каприо започва да се подобрява. Билге Ебири от „Ролинг Стоун“ установява, че силната връзка между Баркин и Ди Каприо издига филма нагоре, като хвали изобразяването от Ди Каприо на сложното израстване на героя му от бунтарски тийнейджър до независим млад мъж. „Животът на това момче“ е първият филм, който му носи признание. Първата поява на Ди Каприо в токшоу е през 1992 г. в предаването „Looseleaf Report“, водено от Виктория Лузлийф, която по-късно написва (неоторизирана) биография за него през 1998 г.
Ди Каприо играе брата с увреждания в развитието на героя на Джони Деп в „Защо тъгува Гилбърт Грейп“ (1993), комедийно-драматична комедия за нефункционално семейство от Айова. Кейтън-Джоунс препоръчва Ди Каприо на режисьора Ласе Халстрьом, който първоначално е скептичен, тъй като смята Ди Каприо за твърде красив за ролята. Халстрьом избира Ди Каприо, след като той се очертава като „най-наблюдателния“ кандидат. За да гарантира автентичност в превъплъщението си, Ди Каприо изучава подобни деца с увреждания и техните маниери, а Халстрьом му позволява да създаде героя, използвайки собствените си проучени качества. Филмът се радва на успех сред критиката. На 19-годишна възраст Ди Каприо печели награда на Националния съвет за критика, както и номинации за „Златен глобус“ и „Оскар“ за най-добър поддържащ актьор, което го прави седмият най-млад номиниран за „Оскар“ в категорията. „Истинският зашеметяващ обрат на филма идва от г-н Ди Каприо“, пише критикът на The New York Times Джанет Маслин, „който прави многобройните тикове на Арни толкова стряскащи и ярки, че в началото е трудно да се гледа. Изпълнението има остра, отчаяна интензивност от началото до края.“ Карин Джеймс, също пишеща за The New York Times, казва за изпълненията му в „Животът на това момче“ и „Защо тъгува Гилбърт Грейп“: „Той направи суровата, емоционална нужда на тези момчета напълно естествена и силна.“