Царица Йоанна или Царицата майка Йоанна, родена Йоанна Елисавета Антония Романа Мария Савойска (; * 13 ноември 1907, Рим, Кралство Италия; † 26 февруари 2000, Ещорил, Португалия), е италианска принцеса от Савойската династия. Тя е принцеса на Италия, Албания и Етиопия, а чрез брака си с цар Борис III е царица на българите в периода 1930 – 1943 г. Йоанна е майка на Мария Луиза Сакскобургготска и на Симеон II Сакскобургготски, последния български монарх.

Произход Йоанна е дъщеря на италианския крал Виктор Емануил III (* 1869, † 1947) и на черногорската принцеса Елена Петрович-Негош (* 1873, † 1952). Нейни дядо и баба по бащина линия са кралят и кралицата на Италия Умберто I и Маргарита Савойска, а по майчина – черногорският княз и по-късно крал Никола I и княгиня Милена Вукотич. Йоанна е първа братовчедка на югославския крал Александър I Караджорджевич. Тя има един брат и три сестри: Йоланда Маргарита (* 1901, † 1986) – принцеса на Италия и Албания; графиня на Берголо като съпруга на Джорджо Карло Калви ди Берголо. Мафалда Мария (* 1902, † 1944) – принцеса на Савоя, Етиопия и Албания; титулярна ландграфиня на Хесен-Касел като съпруга на Филип фон Хесен-Касел; загива в концлагера Бухенвалд. Умберто II (* 1904, † 1983) – принц на Пиемонт (1904 – 1946) и последен крал на Италия (1946); съпруг на Мария-Жозе Белгийска. Мария Франческа (* 1914, † 2001) – принцеса на Италия, Етиопия и Албания; принцеса на Парма, Пиаченца и Гуастала като съпруга на принц Луи-Шарл Бурбон-Пармски.

Биография Начални години Йоанна израства заедно със сестрите си Йоланда, Мафалда и Мария Франческа, и с брат си Умберто, в семейната резиденция Вила Савоя. Под ръководството на майка си получава класическо образование, характерно за принцесите от Савойската династия.

През септември 1923 г., когато е едва на 16 години, тя се разболява от тиф едновременно със сестра си Мафалда. Заболяването протича тежко и семейството се опасява за живота им. Двете принцеси са обгрижвани от монахините от ордена на Света Киара, а след възстановяването си Йоанна дава обет за преданост към Свети Франциск от Асизи.Giovanna di Bulgaria, p. 15

Брак с Борис III

През 1927 г. Йоанна се среща за първи път с българския цар Борис III, който управлява страната след абдикацията на баща си през 1918 г. Срещата поставя началото на взаимна привързаност, която постепенно прераства в любов. Двамата официално се сгодяват и започват подготовка за сватба.

Бракът е сключен на 25 октомври 1930 г. в Асизи, Италия. Гражданската церемония е извършена от подеста на Асизи Арналдо Фортини, упълномощен от крал Виктор Емануил III, а сред присъстващите е и министър-председателят на Италия Бенито Мусолини. След нея се провежда религиозна венчавка в базиликата „Сан Франческо“ в Асизи, където Йоанна и Борис се съединяват по католически ритуал. Изборът на Асизи е символичен – той е свързан с обета на Йоанна към Свети Франциск, даден години по-рано по време на тежкото ѝ заболяване.

Празничният прием се състои във Вила Фиделия край Спело.Giovanna di Bulgaria, с. 40 Няколко дни по-късно, на 31 октомври 1930 г., в катедралата „Свети Александър Невски“ в София се извършва и православната церемония, след която Йоанна е официално коронясана като царица на българите. Приема православната форма на името си – Йоанна.

Царица на българите

С брака си с Борис III Йоанна става царица на българите, а съюзът е посрещнат с одобрение както в Италия, така и в Черна гора. За крал Виктор Емануил III това е е още едно престижно династично обвързване, което укрепва позициите на Савойската династия сред водещите европейски домове. От черногорска гледна точка бракът носи надежда за политическо възстановяване: съюзът между Италия и България се възприема като потенциална опора за възраждането на Черна гора като самостоятелна държава в нестабилния следвоенен балкански регион, след като тя губи независимостта си с включването в Кралството на сърбите, хърватите и словенците.Кралство Черна гора е престанало да съществува като независима държава след Първата световна война със създаването на Кралството на сърбите, хърватите и словенците, по-късно Югославия.

Йоанна бързо печели симпатиите на българското общество. Освен открития си и общителен характер, тя е възприемана положително и заради славянския си произход, както и заради своеобразната връзка с българската владетелска традиция: нейната вуйна, принцеса Анна Черногорска, е съпруга на принц Франц Йосиф фон Батенберг, брат на Александър фон Батенберг, първият княз на Обединена България като Александър I.

Криза

През 1940 г. цар Борис III успява да постигне едно от най-значимите дипломатически постижения на своето управление – връщането на Южна Добруджа от Румъния чрез Крайовската спогодба.

През 1941 г., по време на посещение в Германия, Борис III приема да присъедини България към Тристранния пакт заедно с Германия, Италия и Япония. Въпреки това той категорично отказва да обяви война на Съветския съюз, опасявайки се от силно обществено недоволство и възможно въстание.

С нарастването на германските репресии срещу евреите царят и царицата предприемат действия за спасяването на множество български евреи, подпомагайки укриването им или бягството им към безопасни места в чужбина. Тази позиция предизвиква недоволството на Хитлер, който настоява за спешна среща с Борис III през 1943 г. След завръщането си от Германия царят умира само три дни по-късно при неясни обстоятелства, като една от версиите е отравяне.Siccardi, с. 120

След смъртта на Борис III през 1943 г. малолетният му син Симеон е провъзгласен за цар. Управлението на страната преминава в ръцете на Регентския съвет, съставен от княз Кирил Преславски, генерал Никола Михов и министър-председателя Богдан Филов.

Изгнание

На 5 септември 1944 г. Съветският съюз обявява война на България. Парализираното от политическа криза правителство се обявява за неутрално и не предприема действия срещу настъплението на Червената армия. В страната започва бързо пренареждане на властта: партизански формирования и части от армията се присъединяват към настъплението, навлизат в София и арестуват регентите и членовете на действащото правителство.

Властта е поета от доминираното от комунистите правителство на Отечествения фронт, а Кимон Георгиев е назначен за министър-председател. В този период се извършват редица символични действия, насочени към демонтиране на монархическия режим. Сред тях е и оскверняването на гроба на цар Борис III в Рилския манастир. Тялото му е изнесено тайно и местонахождението му остава неизвестно. Единствено сърцето на царя е запазено и днес се намира в манастирската църква.

На 8 септември 1946 г. в България се провежда референдум за формата на държавно управление, чийто резултат, под силното влияние на съветското присъствие, води до премахването на монархията. След обявяването на официалните данни, според които мнозинството избиратели са гласували за република, Йоанна и двете ѝ деца са принудени да напуснат страната. Първото им убежище е Египет, където по това време живеят в изгнание родителите на Йоанна. Те също са напуснали Италия след референдума от 1946 г., който премахва монархията и там. По-късно семейството търси възможност да се установи в Италия, но правителството отказва да ги приеме въпреки савойския произход на Йоанна.

През 1950 г. испанският диктатор Франсиско Франко предоставя политическо убежище на българското царско семейство, което се установява в Испания. След като децата ѝ създават свои семейства, Йоанна се премества в Кашкайш, Португалия, където живее заедно с брат си Умберто II Савойски, последния крал на Италия.Giovanna di Bulgaria, с. 140

През 1964 г. Йоанна издава своите мемоари на италиански език в Милано, преведени през 1991 г. на български.

Последни години и смърт В края на живота си Йоанна се установява във вилата „Янтра“ в португалския курорт Ещорил. След падането на комунистическия режим тя се завръща в България през 1993 г. за първи път от изгнанието си. Посещението ѝ съвпада с 50-годишнината от смъртта на цар Борис III и е посрещнато с голямо вълнение и уважение от българската общественост.

Йоанна умира в Ещорил на 26 февруари 2000 г., на 92-годишна възраст. В съответствие с личното си желание е погребана в Асизи, в общинското гробище, в параклиса на монасите. През целия си живот тя остава дълбоко свързана със Свети Франциск от Асизи и с Третия францискански орден, към който принадлежи като терциерка.

Брак и потомство ∞ 25 октомври 1930 в папската базилика „Свети Франциск“ в град Асизи по католическия ритуал, 31 октомври 1930 с православна церемония в „Свети Александър Невски“ в София за Борис III (* 30 януари 1894, София; † 28 август 1943, пак там), престолонаследник и княз Търновски (30 януари 1894 – 2 октомври 1918), цар на българите (3 октомври 1918 – 28 август 1943), син на Фердинанд I, княз на България (7 юли 1887 – 22 септември 1908) и цар на българите (22 септември 1908 – 3 октомври 1918), и на Мария-Луиза Бурбон-Пармска, италианска принцеса, от когото има син и една дъщеря: Мария Луиза София Сакскобурготска (* 13 януари 1933, София), българска княгиня; ∞ 1. 4 февруари 1957 в замъка в Аморбах (граждански), 20 февруари 1957 в Кан (църковно) за принц Карл Владимир Ернст Хайнрих фон Лайнинген (* 2 януари 1928, Кобург; † 28 септември 1990, Кан), син на княз Карл фон Лайнинген и на руската велика княгиня Мария Кириловна Романова, от когото има двама сина. Развод 1968. 2. 16 ноември 1969 г. в Торонто за поляка Бронислав Хробок (* 27 август 1933, Катовице, Полша), син на полковник Павел Хробок и на Мария Церновска, от когото има дъщеря и син. Симеон Сакскобурготски (* 16 юни 1937, София), принц на Търново, като Симеон II цар на българите (1943 – 1946), министър-председател на България (2001 – 2005), ∞ 20 януари 1962 в Лозана за Мария Гомес-Асебо и Сеюела, от която има четирима сина и една дъщеря.

Памет На царица Йоанна е наречен булевард в София ().

Свита Елена Петрова-Чомакова – придворна дама Мария Петрова-Чомакова – придворна дама Надежда Станчова – придворна дама Теодора Станчова – придворна дама Анна Сарафова – придворна дама г-ца Берберова – преподавателка по български език г-ца Надя Стоянова – лична секретарка (1943) Станислав Балан – личен секретар (1943 – ) Поручик Антон Разсуканов – адютант Полк. Христо Бърдаров – адютант (1943 – 1946)

Източници René Ristelhneber, Storia dei Paesi balcanici, Cappelli, Bologna (1959) Giulio Vignoli, "Un fiore per Giovanna. Giovanna di Savoia, zarina di Bulgaria", in Scritti politici clandestini, ECIG, Genova (2000) Giovanna di Savoia regina di Bulgaria, на Treccani.it – Enciclopedie on line, Istituto dell'Enciclopedia Italiana GIOVANNA di Savoia, regina di Bulgaria, в Enciclopedia Italiana, I Appendice, Istituto dell'Enciclopedia Italiana (1938) Царица Йоанна, Спомени, УИ „Св. Климент Охридски“ (1991) Кристина Сикарди, Йоанна Савойска, изд. „Монтеки Едиторе“ (2003)

Бележки

Външни препратки Писмо на Стефан Попов до Царицата майка, 14 януари 1953 година, Медиапул, 24.03.2004

Категория:Български владетелски съпруги Категория:Италианска аристокрация Категория:Савойска династия Категория:Царици Категория:Български католици Категория:Родени в Рим Категория:Починали в Ещорил