Южна Африка е регион, който заема южната част на Африканския континент. В този регион някои области са достигнали изключително високи нива на развитие, докато други са напълно изостанали. Голяма част от региона се намира между тропическа и субтропична Африка, в Южното полукълбо.

География Често се приема, че регионът Южна Африка се простира на юг от реките Кунене, Окаванго и Замбези. В този смисъл, той се състои от плато на около 1200 m н.в., заобиколено от високи планини, които стръмно се спускат към морето. В централната и западната част на Южна Африка има полупустини и пустини, като пустините Калахари и Намиб. В Южна Африка има няколко типа климат: тропически на север, умерено континентален – по височините, субтропичен – по океаните и пустинен– в пустините.

По отношение на природните ресурси, регионът има най-големите в света запаси от платина и други елементи от групата на платината, хром, ванадий и кобалт, както и уран, злато, мед, титан, желязо, манган, сребро, берилий и диаманти.

Държави в региона Границите на Южна Африка се определят различно от географията и геополитиката, но обикновено включват: Ангола, Република Южна Африка, Намибия, Зимбабве, Замбия, Малави, Ботсвана, Лесото, Есватини, Мадагаскар и Мозамбик (или поне – южната му част), въпреки че Ангола може да бъде отнесена към Централна Африка, а Малави и Мозамбик – към Източна Африка.

Схема на ООН за географските региони и SACU Съгласно схемата на ООН за географските региони, пет страни образуват Южна Африка:

(Свазиленд)

Южноафриканският митнически съюз (SACU), създаден през 1969 г., също съдържа петте страни от световния макрорегион Южна Африка.

Членки на SADC Създадената през 1980 г. Общност за развитие на държавите от Южна Африка (SADC) включва:

(Свазиленд)

Население и икономика Южна Африка е дом на много народи. Първоначално е бил населен от коренните (местни) африканци бушмени, койкой и пигмеи в широко разпръснати концентрации. Поради разширяването на банту, които изместват предишните местни африкански народи към по-отдалечените райони на региона, по-голямата част от африканските етнически групи в този регион, включително кхоса, зулу, тсонга, свази, северни ндебеле и южни ндебеле, тсвани, сото и други говорят езиците банту. Процесът на колонизация и заселване довежда до значително увеличение на населението с европейски корени (африканери, англоафриканци, португалски африканци и др.), както и такива с азиатски произход (капски малайци, индийски южноафриканци и др.) в много южноафрикански страни.

Населението на Южна Африка се занимава основно със земеделие и животновъдство. Най-много се отглеждат културите: захарна тръстика, кафе, чай, тютюн, лимони, портокали, банани, ананаси, пшеница и царевица. В скотовъдството най-много се отглеждат овце, кози и говеда.

Някои ключови фактори, засягащи продоволствената сигурност в регионите, са политическа нестабилност, лошо управление, засушавания (към началото на 2019 г. част от региона е засегната от суша), прираст на населението, урбанизация, бедност, нисък икономически растеж, неадекватна селскостопанска политика, търговски условия и режими, деградация на ресурсите и висока заболеваемост от ХИВ/СПИН.

Вижте също

Ндебеле (език) Южноафрикански ранд Малгаши Шака Зулу

Източници

Вижте също Общност за развитие на държавите от Южна Африка