Димитър (Дичо) Кръстев (Кръстевич) Дичов, известен най-често като Дичо Зограф, е български иконописец, виден представител на Дебърската художествена школа. Дичо Зограф предпочита кавалетната живопис и е един от най-плодотворните зографи на Българското възраждане – огромно количество красиви икони и фрески са разпръснати из Драмско, Охридско, Сярско, Кумановско, Воденско, Видинско, Кулско, Ломско, Скопско и Албания.
Биография
Роден е в голямото мияшко село Тресонче, Дебърско, през март 1819 година според собствените му бележки. Жени се на 1 юли 1839 година. Честите подписи на Дичо позволяват добре да се проследи творческият му път. Предполага се, че учи дърворезба при баща си, зографа Кръсте Дичов Перков, а после при зографите Михаил Анагност от Самарина и сина му Димитър – монах Данаил в Драмско.
Първите дела на Димитър Кръстев са по беломорското крайбрежие и иконите в църквата „Свети Георги“ от 1841 година в съседната на Тресонче мияшка паланка Лазарополе. Иконите в църквата в Лазарополе обаче са подписани „Дичо Перкоски“ и идентификацията с Дичо Зограф все още е нестабилна, както и не е сигурна работата му по беломорското крайбрежие. Първото със сигурност известно дело на Дичо Зограф е иконата на Света Богородица Пантонхара (Радост за всички) от църквата „Свети Йоан Богослов Канео“ в Охрид, подписана и датирана в 1844 година. Именно тази икона показва силно влияние на Михаил Анагност и Димитър Самарински.
В 1844 и 1845 година Дичо работи за църквите в родния си край – за „Въведение Богородично“ в Росоки, където изработва престолните икони от иконостаса. Дичо изработва иконите „Иисус Христос Цар и Велик архиерей“, „Свети Йоан Предтеча“, подписани и датирани в 1844 година, и „Света Богородица Одигитрия“, подписана и датирана в 1845 година. Едни от ранните икони на Дичо Зограф – от 1844 година, са открити в църквата „Света Неделя“ в Дебрене, Мелнишко. След това работи в „Св. св. Петър и Павел“ в Тресонче, където се връща няколко пъти до 1854 година. Изписването на престолните икони започва в 1845 година, когато датира и подписва иконите „Света Богородица Одигитрия“, „Иисус Христос Вседържител“, „Свети Йоан Предтеча“ и „Събор на Светите Апостоли“. На следната 1846 година изработва иконите „Свети Николай Чудотворец“, „Свети Трима Йерарси“ и „Свети Атанасий“. Престолните икони за този храм са едни от най-впечатляващите му дела. От 1845 година е подписаната и датирана икона на Въведение Богородично от едноименната църква „Въведение Богородично“ в Ябланица, Стружко.
В Скопско
Осемнадесет години Дичо работи в Скопско, като работата му започва непосредствено след края на кървавото Албанско въстание на Дервиш Цара. Първото известно дело на Дичо в Скопско е обновяването на иконостаса на църквата „Свети Спас“ в Кучевища – важен духовен център на региона. При пожар от 1983 година по-голямата част от иконите му обаче изгарят, като е запазена олтарната врата на протезиса, на която е нарисуван Архангел Михаил, който отнема душата на богатия, подписана и датирана 30 ноември 1845 година. Изображението се отличава с изискан рисунък и сложна композиция. Запазени са и по-малки празнични икони, които не са подписани: „Рождество Христово“, „Кръщене Христово“, „Влизане в Ерусалим“ и „Свети Петър“, за които без съмнение може да се твърди, че са дела на Дичо Зограф. Те днес се пазят в протезиса на храма.
След това Дичо в края на 1845 – началото на 1846 и отново в 1847 година работи в „Свети Георги“ в Баняне. Ктиторският надпис над западната врата от притвора към наоса дава дата на завършване 5 декември 1846 година. За храма Дичо изписва иконите на целия иконостас и цялата нова живопис на храма – на източната стена на притвора. На иконостаса има четири престолни икони: „Иисус Христос Вседържител“, „Света Богородица с Христос“, подписана и датирана 1845, „Свети Йоан Предтеча“ и „Архангел Михаил“. Парапетните плочи са декорирани с флорални елементи. Дичово дело са и царските двери, 15-те апостолски икони, 15-те празнични икони и кръстът над иконостаса. На стената в притвора са запазени пет стенописни изображения: „Свети Георги“, „Света Богородица с Христос“, „Иисус Христос Вседържител“, „Свети Йоан Предтеча“ и „Свети Димитър“, а под тях имитации на парапетни плочи, на които са изписани кантароси с цвете и комплексната композиция на Страшния съд, за която в литературата има спор дали е Дичово дело. Макар да е единствен открит досета пример за подобен тип стенопис от Дичо Зограф, стилистичните характеристики и иконографското решение на композицията навеждат на неговото авторство.
В 1846 година след „Свети Георги“ Дичо продължава работа в манастирската църква „Свети Илия Горни“, над селото Баняне. На парапетната плоча на иконостаса под престолната икона на Иисус Христос Вседържител, подписана и датирана 1846, има надпис, който осведомява за обновяването на иконостаса от страна на Дичо Зограф. Негови са и осемте апостолски икони.
В края на 1846 година и началото на 1847 година Дичо Зограф работи иконите за целия иконостас и стенописите в купола и наоса на манастирската църква „Свети Никита“ край село Горняне. За иконостаса прави престолните икони „Иисус Христос Вседържител“, „Богородица с Христос“ и двете подписани и датирани 20 декември 1846 година; „Свети Йоан Предтеча“, „Свети Никита“, подписана и датирана 15 февруари 1847 година.; „Архангел Михаил“, неподписана, но с имената на ктиторите и датирана 1847 година; „Коронясване на Богородица“, също недописана, но очевидно Дичово дело. Иконата на Свети Георги и Свети Димитър, подписана от Дичо и датирана 13 април 1856 година, подпряна на долната част на иконостаса, вероятно е от иконостаса от църквата „Света Троица“ в село Чучер.
Дичо в църквата „Свети Никита“ изработва и царските двери, апостолските икони, като например иконата с на Апостол Яков, празничните икони, сред които и „Отсичане на главата на Свети Йоан Кръстител“, кръста над иконостаса и малката икона „Света Богородица с Христос и светци“. Дичо изписва наново сцената „Божествената литургия с Иисус Христос Вседържител“ в темето на купола на наоса, запазвайки инкарната и линията на формите на по-старите майстори. Композицията се приписва на Дичо Зограф по стилистичните характеристики и след сравнение с останалите примери на „Божествена литургия“, изписани от Дичо за други църкви. В нишата на южната фасада, вляво от входа на църквата са запазени повредени части от Дичови стенописи на патрона на храма Свети Николай на кон.
В Западна Македония
След Скопско в 1848 година Дичо Зограф се прехвърля да работи в църквите в Реканския и Гостиварския край. За манастирската църква в Бигорския манастир изписва кивота за мощи според кивота за мощи на Михаил Анагност и Димитър, изписан за същата църква в 1833 година. В църквата „Свети Архангел Михаил“ в село Битуше изписва престолните икони за иконостаса и няколко медальона със светци на долния дял от свода на наоса. Подписва се на престолните икони на Свети Никола, Свети Илия, Свети Георги, Св. св. Модест и Спиридон и Свети Димитър. В църквата „Свети Георги“ в село Райчица работи дълго време върху стенописите. В 1848 година работи в централния дял от наоса, а в пространството на вътрешния травей със сляпа калота – в 1849 година. Според запазения надпис от външната страна над входа, работата е завършена в 1852 година.
В църквата „Света Богородица“ в село Вапа в 1848 – 1849 година изписва престолните иконите за иконостаса. Празничните икони от този иконостас са работени в периода от 1851 до 1853 година.
Повторно в храма „Свети апостоли Петър и Павел“ в Тресонче изписва светците покровители в цял ръст и с модел на църква в ръцете в нишата над входната врата. Според надписа композицията е завършена на 27 май 1849 година. Празничните икони от иконостаса ги работи в периода от 1847 до 1849 година. В 1851 година прави царските двери с Благовещение и пророците Давид и Соломон, а в 1853 година на южната врата на иконостаса изписва Свети Харалампий и вързаната чума. Художествената декорация на иконостаса е монохромна – от сивосини до интензивно сини тонове. В същия стил и тоналност Дичо Зограф декорира цялата вътрешност на храма. Иконостасът и декорацията са завършени окончателно в 1854 година.
Междувременно отново в Бигорския манастир в мъжката трапезария изписва портрета на митрополит Мелетий Дебърски, датиран 16 юни 1849 година. В църквата „Свети Никола“ в село Кичиница изработва иконостасните икони. След Кичиница Дичо работи в храма „Свети Ахил Лариски“ в село Требище. След завършването на работата по живописта – 8 юни 1850 година, Дичо започва изработката на иконите за иконостаса, който е завършен едва в 1861 година, когато Дичо изписва певницата и го декорира. В иконостаса са вградени икони, работени в периода от 1849 до 1861 година. На иконите са изписани тропари – рядко срещано явление, характерно за Дичото творчество.
Повторно се връща в Росоки в 1850 година, в храма „Въведение Богородично“, където изработва празничните икони за иконостаса и стенописа „Въведение Богородично“ в нишата над входната врата. За това свидетелства ктиторският надпис над южния вход. За този храм получава поръчки чак до 1854 година, между които се отличава иконата на Богородица с Иисус и седемте допоясни изображения на светци в долния дял от 1851 година и Свети Харалампий от вратата на дяконикона, подписана и датирана март 1852 година.
В периода 1849 – 1853 година Дичо Зограф работи в Стружко, където изработва на няколко пъти иконите за иконостаса в църквата „Свети Атанасий“ в село Селци. След това изработва иконата на Света Богородица в църквата „Свети Никола“ в село Вевчани, подписана и датирана 1849 година. В 1850 година рисува иконата „Рождество Богородично“ за църквата „Света Богородица“ в село Дренок.
Дичо Зограф завършва и работата по живописта в олтарното пространство на Кичевския манастир „Света Богородица Пречиста“. Иконите за иконостаса ги изписва в дълъг период. Престолните икони са от 1853 година, когато е датирана „Иисус Христос Вседържител“, до 1864 година, когато са датирани „Свети Никола и Свети Спиридон“ и „Свети Георги и Свети Димитър“. Половината от празничните икони са от 1848 и 1849 година. Те вероятно са били за друга църква, но поради голямата поръчка са използвани за този иконостас. Останалите празнични икони са от 1864 година, когато са изработени и иконите на апостолите и евангелистите с дейсисната композиция.
В Скопско В 1850 – 1851 година Дичо Зограф е извикан обратно в Скопско и изписва престолните икони, царските двери, празничните икони, иконите от Чина и кръста на иконостаса в новоиздигнатия манастир „Свето Благовещение Богородично“ над Баняне и Горняне. В същата година изписва няколко по-малки икони за скопските църкви, като иконата на Свети Тома за църквата „Свети Спас“, подписана и датирана 20 декември 1851 година. 5 март 1851 година е датирана и подписана иконата Света Богородица с Иисус Христос и други светители от църквата „Света Богородица Каменско“.
В 1852 година изписва иконостаса в църквата „Свети Димитър“ във Вълковия. Заедно с тайфата си изписва парапетните плочи, престолните икони, над тях ангелските глави в лунетите и празничните икони. Подписва и датира април 1852 година иконата на Света Богородица Одигитрия. На следната 1853 година изписва престолните икони за Любанския манастир „Свети Никола“.