Константин фрайхер„Фрайхер“ е титла, често превеждана като барон. Женската форма е „фрайфрау“ – баронеса. фон Нойрат () е немски дипломат, офицер и политик, райхсминистър на външните работи в кабинета на Хитлер между 30 януари 1933 и 4 февруари 1938 г.

Биография Ранен живот и образование Константин фон Нойрат е роден на 2 февруари 1873 г. в Клайнглатбах, провинция Вюртемберг, Германска империя. Израства в семейството на оберсталмайстер във Вюртембергския двор. Получава образование в Тюбингенския и Берлинския университет.

Работа и дипломатическа дейност През 1897 г. постъпва на работа в правителственото учреждение във Вюртемберг. На правителствена служба в министерство на външните работи в Берлин встъпва през 1901 г. и впоследствие посвещава кариерата си на дипломацията. През 1903 г. е вице-консул за Германия в Лондон. През 1908 г. е преведен в централния апарат на министерството на външните работи. На следващата година работи като съветник на посолството в Лондон.

Първа световна война (1914 – 1918) По време на Първата световна война, през периода 1914 – 1916 г. е съветник на германското посолство в Константинопол. Едновременно през 1914 – 1915 г. официално е на военна служба (офицер от резерва) и получава чин капитан в 119-и гренадирски полк. Награден е с Железен кръст I и II степен. В края на войната (1917 – 1918) е шеф на гражданския кабинет на краля във Вюртемберг и оберхофмайстер в двора.

Междувоенен период От 13 декември 1919 г. е германски посланик в Копенхаген, от края на 1921 г. – в Рим, а от октомври 1930 г. до май 1932 – в Лондон. Там участва в работата на Лондонската конференция през 1932 г. и се опитва да постигне отмяна на репарациите за Германия. На 2 юни 1932 г. е назначен от райхсканцлера Папен в „кабинета му от барони“ и остава министър на външните работи и при райхсканцлера Курт фон Шлайхер, а след това и при Хитлер.

Въпреки че Хитлер е наясно за консервативните схващания на фон Нойрат, той го оставя в кабинета си, защото е подходящ за началото. Фюрерът внимава фон Нойрат да не получи пълен контрол върху външните работи, но в същото време му позволява да си съперничи с Алфред Розенберг – директор на отдела по външните работи към нацистката партия, и Йоахим фон Рибентроп – началник на собственото му „Бюро Рибентроп“ (Dienststelle Ribbentrop).

Фон Нойрат съветва Хитлер да се оттегли от „Конференцията“ по разоръжаването и от Обществото на народите (14 октомври 1933 г.). На 20 юни 1934 г., в знак на солидарност с Папен, фон Нойрат подава оставка, която Хитлер отказва да приеме. Нойрат слага подписа си под полско-германското съглашение от 1934 г. Той осъществява дипломатическата подготовка за присъединяването на Саарската област през 1935 г., а също и за отказа от военните положения на Версайския договор. На 7 март 1935 г. фон Нойрат връчва на посланиците на Франция, Великобритания и Италия нота, в която се заявява отказа на Германия да изпълнява условията на договора от Локарно от 1925 г. и за това, че Вермахтът е влязъл в Рейнската област. На 21 октомври 1936 г. подписва заедно с министъра на външните работи на Италия граф Галеацо Чано секретен протокол, предвиждащ обща германо-италианска външна политика. Нойрат участва и в преговорите с Италия и Япония, в резултат на които на 25 октомври 1936 г. е подписан „Стоманеният пакт“.

Членство в партията и вражда с Хитлер

В Националсоциалистическа германска работническа партия (NSDAP) влиза през 1937 г. с билет № 3805222, а в СС – на 18 септември 1937 г. под № 287680 и веднага получава почетен чин групенфюрер.

Нойрат провежда дипломатическата подготовка за Аншлуса на Австрия и участва на конференцията Хосбах, на която Хитлер заявява намерението си да присъедини Австрия. Тази новина слисва фон Нойрат и му донася няколко сърдечни пристъпа. На 9 ноември 1937 г. той се среща с генерал Вернер фон Фрич и генерал Лудвиг Бек, за да обсъдят какво да се предприеме, за да се „застави Хитлер да се откаже от идеите си“. Хитлер обаче не приема фон Нойрат на разговор и го изпраща на дълга почивка в резиденцията Берхтесгаден.

Възраженията на Нойрат срещу експанзионистичната политика на Хитлер довеждат до постепенното му отстраняване. На 4 февруари 1938 г. е сменен на поста министър на външните работи от Рибентроп. Заедно с него са премахнати много опитни дипломати като Кристиан Албрехт Улрих фон Хасел, посланик в Рим, и Херберт Дирксен, посланик в Токио и двама от най-важните военни в държавата – генерал Вернер фон Бломберг и генерал Вернер Фрайхер фон Фрич. За да отклони вниманието от плановете си, Хитлер държи фон Нойрат в кабинета като министър без портфейл. Назначен е на специално създадената за него длъжност председател на Тайния министерски съвет,Erlaß über die Errichtung eines Geheimen Kabinettsrats който трябва да помага на фюрера във воденето на външната политика, но този съвет на практика не действа и остава само на хартия. Приемайки тази служба, фон Нойрат се замесва в агресивните проекти на Хитлер, срещу които е възразявал.

От 21 март 1939 г. е протектор на Бохемия и Моравия.Ian Kershaw: Hitler, Band 2: 1936 – 1945 ; Stuttgart, Deutsche Verlangsanstalt, 2000; ISBN 3-421-05132-1; S. 640: Es heißt in (nicht: von) Böhmen und Mähren; dort S. 2 (abgefragt am 16. Januar 2011) Изборът за този пост пада върху фон Нойрат, за да се демоснстрира на останалите държави, че в бивша Чехословакия Германия ще се придържа към умерена политика. Фон Нойрат разполага с неограничени пълномощия в законодателната и съдебната област и никое решение на националното правителство не се взима без неговото утвърждение. В същото време фон Нойрат оказва слабо влияние върху делата в протектората, защото ръководството на наказателната политика е съсредоточено в ръцете на щатсекретаря Карл Франк. Нещо повече, фон Нойрат не се меси в делата на СС и е против крайните мерки (факт, който по-късно му е признат на процеса в Нюрнберг). След назначаването на Райнхард Хайдрих на 27 септември 1941 г. за заместник на фон Нойрат, последният е изпратен в отпуск и повече не се връща към изпълнение на задълженията си. На 25 август 1943 г. фон Нойрат официално е заменен на поста протектор от Вилхелм Фрик.

Арест, освобождение и смърт Арестуван е през май 1945 г. от Съюзниците. На Трибунала в Нюрнберг фон Нойрат се защитава на базата на следното твърдение:

Фон Нойрат заявява също, че до 1937 г. „е бил уверен в мирните намерения на правителството“. На 1 октомври 1946 г. съдът го обявява за виновен по всичките 4 обвинения (планове на нацистката партия, престъпления срещу мира, престъпления срещу човечеството, военни престъпления). Осъден е на 15 години затвор, но е освободен през 1954 г. по здравословни причини. Умира в имението Лайнфелдерхоф в Енцвайхинген на 14 август 1956 г.

Цитирана литература Библиография John L. Heineman: Hitler's first foreign minister. Constantin Freiherr von Neurath, diplomat and statesman. California University Press, Berkeley 1979, ISBN 0-520-03442-2 Jeffrey Herf: Nazi propaganda for the Arab world. Yale University Press, New Haven 2009, ISBN 978-0-300-14579-3 (über die Nazifizierung der Außenpolitik in Nahost durch v. Neurath, passim) Hans Adolf Jacobsen: Nationalsozialistische Außenpolitik 1933 – 1938, Frankfurt am Main/ Berlin 1968, v.a. с. 20 – 45 Eckart Conze, Norbert Frei, Peter Hayes und Moshe Zimmermann: Das Amt und die Vergangenheit. Deutsche Diplomaten im Dritten Reich und in der Bundesrepublik, Karl Blessing Verlag, München 2010, ISBN 3-89667-430-7, ISBN 978-3-89667-430-2 Lars Lüdicke: Das Spandauer Kriegsverbrechergefängnis und die Hohe Politik. Anmerkungen zur Entlassung Constantin von Neuraths im November 1954, в: Michael Bienert, Uwe Schaper, Andrea Theissen (Hrsg.): Die Vier Mächte in Berlin. Beiträge zur Politik in der besetzten Stadt (=Schriftenreihe des Landesarchivs Berlin, том. 9), Berlin 2007, с. 197 – 216. ISBN 978-3-9803303-1-2 Lars Lüdicke: Griff nach der Weltherrschaft. Die Außenpolitik des Dritten Reiches 1933 – 1945 (=Deutsche Geschichte im 20. Jahrhundert, Bd. 8), Berlin 2009, v.a. с. 20 – 98. ISBN 978-3-89809-408-5

Бележки

Външни препратки

Категория:Германски военни дейци от Първата световна война Категория:Министри на външните работи на Германия Категория:Кабинет на Хитлер Категория:Райхсминистри (1919 – 1945) Категория:Генерали от Третия райх Категория:Германски политици Категория:История на Чехия Категория:Носители на орден Железен кръст Категория:Посланици във Великобритания Категория:Посланици в Италия Категория:Посланици в Дания Категория:Посланици на Германия Категория:Консули на Германия Категория:Членове на НСДАП Категория:Членове на СС Категория:Възпитаници на Тюбингенския университет Категория:Родени в Баден-Вюртемберг