Във философията, логиката и реториката като формална логическа грешка се означават такъв тип аргументи, чиято логическа форма е всякога невалидна. По това формалните грешки се отличават от неформалните логически грешки, които са погрешни поради нелогичното си съдържание. Това в известна степен отразява разликата и между дедуктивните и недедуктивни подходи към аргументирането: обичайно формалните грешки се получават в дедуктивен контекст, докато неформалните – в индуктивен. Това правило има изключения.Audi (1995).Dowden (2010).
Видове грешки Потвърждаване на следствието Разсъждение със следната форма е невалидно:
Ако А е вярно, то В е вярно. В е вярно. Следователно А е вярно.
Например:
Ако лампата е счупена, тя не свети. Лампата не свети. Следователно лампата е счупена.
Следствието е логически невалидно, тъй като лампата може да не свети по друга причина – например, защото не е включена в контакта.
Отричане на предпоставката Друга типична грешка е:
Ако А е вярно, то и В е вярно. А е грешно. Следователно В е грешно.
Следствието е невалидно, тъй като В може да е вярно, дори и когато предпоставката А е грешна. Например:
Ако нещо е слон, то е животно. Иван не е слон. Следователно Иван не е животно.
Потвърждаване на дизюнкция Потвърждаване на дизюнкцията е логическа грешка, която се появява, когато дизюнкцията от погрешно се приеме за изключваща дизюнкция.
А е вярно или В е вярно. В е вярно. Следователно, А не е вярно.
Например,
Времето е такова, че духа вятър или е слънчево. Духа вятър. Следователно не е слънчево.
Разсъждението е невалидно, тъй като първото твърдение не изключва ситуацията, в която едновременно духа вятър и е слънчево.
Забележка: Грешката е валидна, само дизюнкцията се използва в неизключващ смисъл. Ако горното твърдение беше „Или духа вятър, или е слънчево“, тогава аргументът щеше да е валиден.
Отричане на конюнкция Грешката „Отричане на конюнкция“ има следната форма:
Не е вярно, че А и В са едновременно верни. В е грешно. Следвателно А е вярно.
Изводът е логически невалиден, тъй като А може също да е грешно. Тогава твърдението „А и В са едновременно верни“ е грешно, а неговото отрицание „Не е вярно, че А и В са едновременно верни“ е вярно.
Например:
Не е вярно, че Иван може да е едновременно в София и в Ямбол. Иван не е в Ямбол. Следователно Иван е в София.
Изводът е некоректен, защото Иван може да бъде и в трети град.
Грешката се свежда до „потвърждаване на дизюнкция“, ако приложим закона на Де Морган над твърдението: „Не е вярно, че А и В са едновременно верни.“ и получим еквивалентното „А е грешно или В е грешно“.
Неразпределено средно Логическата грешка се получава, когато медиаторът в силогизъм не е разпределен към никоя от предпоставките.
Всички елементи от тип A са и от тип B. X e от тип B. Следователно Х е от тип А.
Например:
Всички хора са бозайници. Мария е бозайник. Следователно, Мария е човек.
Разсъждението е невалидно, тъй като не е задължително Мария да е човек – тя може да е, например, маймуна.
Библиография
Audi, R. (Ред.). (1995). The Cambridge Dictionary of Philosophy. В: Curtis, G.N. (n.d.). Formal Fallacy. [HTML] Посетен на 14 декември 2012 г. Dowden, B. (2010). Fallacies. Посетен на 14 декември 2012 г.
Бележки
Вижте също Логика Логическа грешка Когнитивна склонност Парадокс Софизъм Валидност
Външни препратки The Fallacy Files – таксономия на логическите грешки, обяснения и примери
Категория:Философска логика