Казахстан, (), официално Република Казахстан, () е република в централната част на Евразия. Държавата е почти изцяло разположена в Азия, но малка северозападна част е на територията на Европа.
География
Страната е с площ от 2 724 902 km² (4-то място по големина в Азия и 9-о място в света), което я прави най-голямата вътрешноконтинентална и унитарна страна в света. Населението (към 1 януари 2019 г.) е 18 411 699 души. На северозапад и север граничи с Русия (дължина на границата 7548 km), на изток – с Китай (1783 km), на юг – Киргизстан (1242 km) и Узбекистан (2351 km) и на югозапад – с Туркменистан (426 km). Обща дължина на сухоземните граници – 13 393 km. На запад се мие от водите на Каспийско море, а на югозапад – на Аралско море.
Климатът е рязкоконтинентален. Средни януарски температури: от -25 °С (на север и в центъра) до -3 °С (на юг); средните юлски температури са съответно от 19 до 30 °С. Валежи – до 300 mm, в пустините – под 100 mm, а в планините – до 1600 mm.
Главни реки: Иртиш, Урал, Ишим, Чу, Или, Сърдаря, Тобол, Нура. Езера: Балхаш, Зайсан и Алакол.
Растителност – пустинна, полупустинна, степна, иглолистни гори и високопланински ливади.
Административно деление
В административно-териториално отношение Република Казахстан е разделена на 14 области и 4 града от републиканско значение: град Астана – столица на страната град Алмати – бивша столица, най-големият град град Шимкент – с прилежащи населени места град Байконур – заедно с космодрума Байконур е под аренда от Русия до 2050 г.
+Административна карта на Казахстан №ОбластАдмин. център площ (km²) население 1Карагандинска областКараганда 428 000 1 411 700 2Източноказахстанска областУст Каменогорск 283 300 1 530 800 3Алматинска областТалдъкорган 224 000 1 589 200 4Жамбилска областТараз 144 000 983 900 5Туркестанска областТуркестан 116 280 1 977 768 6Къзълординска областКъзълорда 226 000 596 300 7Актобенска областАктобе 300 600 661 000 8Кустанайска областКустанай 196 000 1 019 600 9Североказахстанска областПетропавловск 123 200 725 900 10Акмолинска областКокшетау 121 400 835 700 11Павлодарска областПавлодар 124 800 743 800 12Западноказахстанска областУралск 151 300 609 100 13Атърауска областАтърау 118 600 439 900 14Мангистауска областАктау 118 600 316 847
История
6 век – образувано е тюркско ханство; 10 век – основана е държавата на караханидите; 1219 – 1221 г. – в състава на Златната орда; 16 век – възниква самостоятелно Казахско ханство; 17 век – построени са първите руски градове (Гурев и Яицки); 1731 г. – Западен Казахстан е включен в състава на Русия; 1740 г. – Централен Казахстан става част от Руската империя; 1860 г. – цялата територия е завладяна от Руската империя; 1906 – 1912 г. – Столипинска аграрна реформа: 500 хил. руснаци се заселват в Казахстан; 1920 г. – образувана е Казахската (Киргизка) АССР със столица Оренбург; 1925 г. – Къзъл-Орда става столица; 1929 г. – Алма Ата става столица; 1936 г. – образувана е Казахска ССР като съюзна република; 16 декември 1991 г. – провъзгласена е независимостта на Казахстан.
Политика Държавно устройство
Казахстан е президентска република. Президентът също така е главнокомандващ на армията и има право на вето върху законите, приети от парламента. Срокът на пълномощията на президента е 5 години. В резултат на проведените предсрочни избори през пролетта на 2011 г. Нурсултан Назърбаев за четвърти път е преизбран за президент на Казахстан, до декември 2016 г.
Вътрешна политика През 1995 г. в Казахстан с референдум е приета нова конституция, с която се установява президентска форма на управление. Законодателната власт се осъществява от двукамарен парламент.
Формирането на партийна система все още е в начална фаза, не съществува силна опозиция. Управлението се характеризира с много широки правомощия на президента. Той еднолично назначава правителството и може да разпуска парламента.
Страната е стабилна политически. Подобрени са отношенията с Русия, добри са връзките с Китай. Казахстан поддържа активни контакти и със САЩ, които търсят лоби сред бившите съветски републики за участие в стратегическите проекти в Централна Азия. Политическата система проявява признаци на олигархизъм.
Екологични проблеми
Казахстан е на трето място по уранови залежи в света. Затова комунистическото ръководство на СССР избира този регион да бъде ядрен полигон. В североизточната част на Казахстан в близост до град Семей (Семипалатинск), Съветският съюз провежда общо 467 ядрени опита, от които 120 са на повърхността на Земята. Според проучвания от 1996 г. на територията на страната има 179 млн. тона радиоактивни отпадъци, които са основен екологичен проблем на Казахстан. Броят на загиналите и на болните в резултат на радиацията е неизвестен, но в Северозападен Казахстан замърсената земя няма да се използва поколения напред.
От времето на сталинските съветски петилетки, на реките Сърдаря и Амударя са построени съоръжения и водите им се използват за напояване на памукови и житни култури в южните републики Узбекистан и Казахстан. Отклоняването на теченията на реките е екологична катастрофа за Югозападен Казахстан. Безотточното Аралско море, което е четвърто по големина в света, без приток на прясна вода се смалява драстично и площта му намалява с 40%, а нивото на водите със 70%.Атлас светът във Вашите ръце, ст. Казахстан, стр. 2, Издателска компания: Де Агостини Хелас ООД, София, 2009
Стопанство
Ресурси и развитие Съществена роля за икономическия потенциал на Казахстан играят природните ресурси – страната е богата на въглища, нефт, природен газ, редица черни и цветни метали, злато, уран, боксит. Значителните запаси от полезни изкопаеми привличат интереса на крупни чуждестранни компании. Държавата също полага големи усилия за привличане на чужди капитали в най-важните отрасли на икономиката. Насърчаването и защитата на чуждестранния капитал се регулира с над 20 законодателни и нормативни акта. През 2000 г. обемът на преките чужди инвестиции е бил над 1 млрд. щ.д., което се сочи като най-добър резултат в ОНД.
По данни на Агенцията за статистика на Казахстан значителното оживление в икономиката на страната, започнало от края на 1999 г., се дължи главно на благоприятната конюнктура на международните пазари за нефт и цветни метали. Значителният ръст на промишленото производство е постигнат основно благодарение на миннодобивната и преработващата индустрия. С най-високи темпове е нараствал добивът на суров нефт и природен газ, както и на цветни метали. Устойчивият ръст на добива на енергоносители, които са ключови за експорта на Казахстан, е свързан най-вече с ръста на световните цени на петрола, които стимулират нефтодобивните предприятия на страната да се ориентират към износ. Обемът на експорта на нефт е нараснал за една година с 16%, а на добива – с 12%.
Преходът на Казахстан към пазарна икономика е съпроводен със значително съкращаване на БВП и висока инфлация (до 1600%). През 1997 – 1998 г. се наблюдава известен ръст на производството и инфлация в рамките на 10%. Страната заема водещо място в ОНД по промишлено развитие. БВП на човек от населението достига 13 600 щатски долара. Делът на промишлеността в БВП е 40%, на селското стопанство – 38%, а на търговията и услугите – 22%. По официални данни частният сектор произвежда над 30% от БВП. Националната парична единица е тенге (въведена на 15 ноември 1993 г.), свободно конвертируема и стабилна през последните години. През 1999 г. средната месечна заплата е нараснала с 13,4% спрямо 1998 г. и е била около 92 щ.д. (най-високата в ОНД), като максимални са заплатите във финансовата сфера (215 щ.д.), а най-ниски – в селското стопанство (35 щ.д.). За 2000 г. този показател е 110 щ.д. Безработицата в края на 1999 г. е била около 4% и е запазила нивото си през 2000 г.
Съгласно данните на Световната банка за икономическото състояние на Казахстан след спада през 1998 г. в резултат на руската криза, през 1999 г. БВП отново е нараснал с 1,7%. За 2000 г. икономическите показатели на страната са най-добрите от началото на реформите през 1991 г. Ръстът на БВП е 9,6% – 3 пъти над планираното в началото на годината, а очакваният ръст за 2001 г. е 5,5%. Инфлацията през 2000 г. е удържана на ниво 9,8%, за 2001 г. прогнозата е 8%. Външният дълг е 12,3 млрд. щ.д.
Инвестиции и банково дело По обобщени данни за 1999 г. Казахстан със своите 5,7 млрд. щ.д. заема второ място сред страните от ОНД по инвестиции след Русия (9,2 млрд. щ.д.) и преди Азербайджан (3,2 млрд.), Украйна (2,7 млрд.), Туркменистан (762 млн.), Грузия (512 млн.), Узбекистан (423 млн.), Беларус (346 млн.), Молдова (342 млн.), Киргизстан (309 млн.), Армения (265 млн.), Таджикистан (87 млн.). Общият брой на регистрираните предприятия с чуждестранно участие е 1400. Законът позволява репатриране на печалбата на чуждите и смесени компании. В страната работят фирми като Chevron, British Gas, Agip. В Казахстан инвестират Philip Morris, Daewoo, Rjr Nabisco. От преките чуждестранни инвестиции най-съществени са в нефтената и газовата промишленост – 81%. Големите находища на нефт и природен газ дават основание на специалистите да сравняват Казахстан с богатите петролни държави от Близкия изток. Казахстан е вторият след Русия производител на нефт в ОНД, но липсата на пристанища и нефтопроводи затруднява развитието на отрасъла.
Повечето нови предприятия в Казахстан са създадени от руски, турски, германски и щатски компании. Основни инвеститори са САЩ – 73% от общата сума на преките инвестиции, Великобритания – 4,7%, Китай – 4%, Турция – 3,7%, Германия – 2%. Международните финансови институции отреждат на Казахстан водещо място в привличането на преки инвестиции сред страните в преход въобще. Според анкета на сп. „Институционален инвеститор“ страната се нарежда в първата петица по темпове на подобряване на инвестиционния имидж от март 1997 до март 1998 г. В различни отрасли на икономиката инвестират и успешно работят редица крупни транснационални компании. „Philips Petroleum“ и японската „Inpex“ са заплатили авансово на Казахстан като премия 500 млн. щ.д. за 1/7 от дяловото участие в находището Кашаган, което може да се окаже най-богатото от всички проучени каспийски нефтени находища. Китайската национална компания за нефт и газ участва в 3 проекта с общи инвестиции почти 9,5 млрд. щ.д. Подписани са и други споразумения за разработване на нефтени находища на обща стойност 2 млрд. щ.д.
До започването на приватизацията през 1991 г. държавната собственост е била над 90%. Към началото на 21 век нейният дял е все още сравнително висок, но частните предприятия са вече 80% и произвеждат 50% от БВП. Малката приватизация е изцяло завършена през 1997 г. Държавата възнамерява да запази присъствието си в някои стратегически отрасли – добив и пренос на нефт, железопътен и въздушен транспорт, пренос на електроенергия, добив на уран.
В Казахстан действат 71 банки, от които 1 държавна, 1 международна и 23 с чуждестранно участие. Общият брой на филиалите е 526. Едва 3% от банковите активи са държавни. Работят 2 фондови и 9 стокови борси. Застрахователните компании са 73, лизинговите – 79. През последните години най-значително оживление се наблюдава в черната металургия, добива на природен газ и нефт, цветната металургия. Традиционно силната добивна промишленост е предпоставка за водещата роля на свързаните с нея отрасли като черната и цветната металургия и машиностроенето (трактори и други селскостопански машини, електродвигатели). В добива на метали участват канадски, японски и британски компании. Както тежката, така и хранително-вкусовата и леката промишленост се развиват почти изцяло на базата на местни суровини.
Външна търговия