Пьо̀тър Илѝч Чайко̀вски (, ) е руски композитор от епохата на романтизма. Разнообразното му творчество включва: симфонии, опери, балет, инструментална и камерна музика и песни. Той е автор на едни от най-популярните концертни и театрални музикални произведения в класическия репертоар, като балетите „Лебедово езеро“, „Спящата красавица“ и „Лешникотрошачката“, „Тържествена увертюра 1812 година“, „Концерт за пиано и оркестър № 1“, последните му три номерирани симфонии и операта „Евгений Онегин“.
Роден в семейство от средната класа, Чайковски се подготвя за чиновническа кариера, въпреки очевидните му музикални заложби. Той се посвещава на музиката, въпреки желанието на своето семейство, и през 1865 година завършва Санктпетербургската консерватория. Това формално образование, ориентирано към западноевропейската музика, го отделя от съвременното му националистично течение в музиката, най-видни представители на което са групата млади композитори, известна като Могъщата петорка. Професионалните отношения на Чайковски с тях са противоречиви.
Въпреки широката си популярност Чайковски остава емоционално несигурен през целия си живот, който е белязан от поредица личностни кризи и периоди на депресия. За това допринасят и потиснатата му хомосексуалност, катастрофалният му брак и внезапният срив на единствената продължителна връзка в живота му, 13-годишните отношения с богатата вдовица Надежда фон Мек. Успоредно с неуредиците в личния му живот, известността на Чайковски нараства, той получава почетни отличия от императора, отпусната му е пожизнена пенсия и е аплодиран в концертните зали по целия свят. Внезапната му смърт на 53-годишна възраст обикновено се отдава на заболяване от холера, макар че някои автори смятат, че става дума за самоубийство.
Макар популярна сред публиката по света, музиката на Чайковски често е отхвърляна от критиците в началото и средата на 20 век като вулгарна и лишена от извисеност. Към края на века статутът на Чайковски като значим композитор вече е окончателно затвърден.
Биография Ранни години Произход и семейство
Пьотър Илич Чайковски е роден на 7 май (25 април по стар стил) 1840 година във Воткинск, малък град във Вятска губерния (днес в република Удмуртия). Бащата, Иля Петрович Чайковски, е инженер, от род на украински казаци, по това време има чин подполковник и ръководи известния Воткински завод. Дядото, Петро Фьодорович Чайка, е родом от района на Полтава в Украйна. Майката на композитора, Александра Андреевна Чайковска (с моминско име д'Асие), е с 18 години по-млада от съпруга си. Тя е с френски произход по бащина линия и е втората от трите съпруги на Иля Петрович. И двамата родители разбират от изкуство и музика, майката пее и свири на пиано. Тези умения са типични за съсловието им и се смятат за необходими за осигуряване на развлечения в случай на живот в отдалечена провинция.Wiley, Tchaikovsky, 6.
Пьотър Чайковски има една сестра – Александра, и четирима братя – Николай, Иполит и близнаците Анатолий и Модест. От първия брак на баща си има и еднокръвна сестра – Зинаида. Пьотър е по-близък с Александра и с близнаците. Анатолий по-късно става известен юрист, а Модест е драматург, либретист и преводач. Александра се омъжва за Лев Давидов, от когото има четири деца, едно от които, Владимир Давидов (Боб), става „централна фигура в последните години на композитора“. Пьотър Чайковски намира у семейство Давидови единствената форма на нормален семеен живот през зрелите си години. Често посещава тяхното имение в Каменка (Централна Украйна).
Детство За гледане на децата и обучаване на големия брат Николай родителите наемат през 1843 г. френска гувернантка, 22-годишната Фани Дюрбах.Brown, Early, 22; Holden, 7. Пьотър Чайковски е още твърде малък за обучение, но на около 5-годишна възраст успява да убеди Дюрбах в своите способности. Тя се оказва прекрасен преподавател и на 6 години малкият Пьотър вече свободно говори френски и немски език. Той се привързва към учителката си, тя също го обича много, запазва ранните му композиции, по-късно споделя спомени от детството му. Техните отношения се сравняват с връзката с майка му, която според някои биографи е студена, нещастна и дистанцирана от детето си,Brown, Early, 27; Holden, 6 – 8 а според други тя силно го обича и трепери над него.Poznansky, Quest, 5.
Пьотър Чайковски взема уроци по пиано от петгодишна възраст. Родителите го подкрепят в неговите занимания, наемат учител, купуват оркестрина (механичен инструмент, който е в състояние да имитира сложни оркестрови изпълнения) и го насърчават да свири на пиано. Макар и невръстен ученик, той за три години се научава да чете нотите също така умело като своя учител. Независимо от това семейството решава да изпрати Чайковски да продължи образованието си в Императорското училище по юриспруденция в Санкт Петербург, едно от най-престижните висши учебни заведения в Русия. Решението вероятно е продиктувано от практически съображения, а не от недооценяване таланта на детето.Wiley, Tchaikovsky, 8. Желанието на родителите Пьотър да стане финансово независим възможно най-скоро, се определя от нарастващата несигурност на доходите на баща му, както и от факта, че единствените възможности за музикална кариера в Русия по това време са учител по музика и оркестрант в един от императорските театри – професии, оценявани като ниско стъпало на социалната стълбица.Maes, 33.
Семейството се мести в Санкт Петербург през 1850 г. Императорското училище по юриспруденция представлява учебно заведение за средното съсловие и подготвя държавни служители. В него се постъпва на възраст 12 години, което налага 10-годишният Чайковски да посещава подготвителното училище, намиращо се на около 1300 км от дома му, и да живее в неговия пансион, далече от семейството си.Holden, 14; Warrack, Tchaikovsky, 26. Две години по-късно той преминава в Императорското училище по юриспруденция, където започва 7-годишен курс на обучение.Holden, 20.
В Императорското училище по юриспруденция
Раздялата с майка му по време на живота в училищния пансион представлява за Чайковски душевна травма, която го измъчва цял живот.Holden, 15; Poznansky, Quest, 11 – 12. Нейната смърт от холера през 1854 г. го съкрушава до такава степен, че в продължение на две години той не съобщава за нея на Фани Дюрбах.Brown, Early, 47; Holden, 23.; Warrack, 29. Нещастието повлиява върху целия му живот.Brown, Early Years, 46. Загубата подтиква към първия сериозен опит за композиране – написването на валс в нейна памет.
Баща му, който също се разболява от холера, но успява да се възстанови, изпраща Пьотър Чайковски обратно в училището с надежда, че учението ще го отвлече от тъгата.Holden, 23. Там Пьотър се сприятелява със своите съученици, сред които е Алексей Апухтин.Holden, 23 – 24, 26; Poznansky, Quest, 32 – 37; Warrack, Tchaikovsky, 30. Обединява ги музиката и те редовно посещават оперни представления. Същевременно Чайковски продължава да се упражнява в свиренето на пиано и взима уроци при Луиджи Пичоли, който според думите на Чайковски първи обръща внимание на неговите музикални наклонности.Poznansky, Eyes, 3. През 1855 г. баща му урежда частни уроци при Рудолф Кюндингер, пианист, композитор и педагог от немски произход. Запитан дали има смисъл ученикът му да се посвети изцяло на музикална кариера, Кюндингер отговаря отрицателно. По-късно той признава, че освен че не е прозрял таланта на Чайковски, причината за това мнение е собственият му несполучлив опит като музикант в Русия – по онова време в Русия към музикантите се отнасят снизходително, а професията им не се възприема сериозно.Poznansky, Eyes, 17.
На 10 юни 1859 г. 19-годишният Чайковски завършва училището и получава чин на титулярен съветник, едно относително ниско стъпало на стълбицата на гражданската служба.
Начало на музикална кариера
Няколко дни след завършването на Императорското училище по юриспруденция Чайковски постъпва на работа в Министерството на правосъдието, отначало като младши сътрудник, след няколко месеца е повишен в длъжност старши сътрудник. Той остава на тази длъжност до края на своята 3-годишна кариера като държавен служител.Brown, Man and Music, 14.
През 1861 г. посещава класове по теория на музиката, преподавани от Николай Заремба и провеждани в Михайловския дворец в Санкт Петербург (сега Държавен руски музей).Brown, Early, 60 Уроците се организират от Руското музикално общество, основано през 1859 г. от великата княгиня Елена Павловна, леля на цар Александър II. За разлика от предходната културна политика на царския двор, която се основава на вноса на европейските таланти в Русия, стремежът на Александър II е да се подкрепят и развиват руските таланти. В съответствие с неговото желание Руското музикално общество организира редовни концертни и осигурява професионално обучение по музика.Maes, 35.Maes, 35; Warrack, Tchaikovsky, 36. Класовете на Руското музикално общество са основата, върху която възниква Санктпетербургската консерватория. Тя се открива през 1862 г. и Чайковски е сред нейните първи студенти. Несигурен, че музиката ще е основното поприще на живота му, той все още пази мястото си в Министерство на правосъдието.Holden, 38 – 39. В консерваторията Чайковски учи при Николай Заремба хармония и контрапункт. Антон Рубинщайн, основателят и директорът на консерваторията, му преподава композиция и инструментация.Brown, Man and Music, 20; Warrack, Tchaikovsky, 36 – 38.
Благодарение на двете години в консерваторията Чайковски придобива достатъчно умения и знания, за да се изгради като професионален музикант и да разгърне своя композиторски талант. Консерваторията му дава дълбоки познания за европейските принципи и форми на организиране на музикалната материя и създава в него усещането, че музиката е част от световната култура, а не само руска или само западна.Taruskin, Grove Opera, 4:663 – 4. Този мироглед е в основата на неговия композиторски стил, включващ в равна степен руски и европейски влияния. Той показва, че тези два аспекта на руската култура са всъщност „преплетени и взаимно зависими“,Figes, xxxii; Volkov, 111 – 12. и става отправна точка за други руски композитори при изграждане на техните индивидуални стилове.Hosking, 347. Рубинщайн оценява таланта на своя ученик, нарича го гениален композитор и го насърчава да остави службата.Poznansky, Eyes, 47 – 8.Rubinstein, 110.
През 1865 г. завършва консерваторията с голям сребърен медал. Принуден от финансовите обстоятелства, обмисля завръщане към чиновническата работа. Николай Рубинщайн му предлага място на професор по теория и хармония в Московската консерватория. Консерваторията е в процес на организиране и официално се открива през 1866 г. Макар заплащането да не е високо, предложението е морална подкрепа за Чайковски. Той с радост го приема и се премества в Москва. Въодушевен е и от новината за изпълнението на неговите творби от Йохан Щраус на 11 септември 1865 г. в Павловския парк край Санкт Петербург.Brown, Early, 82 – 3.
Професионално развитие Московският период (1866 – 1878) на Чайковски е белязан с много усилия, но успехът идва трудно. Антон Рубинщайн не е доволен от някои тенденции в студентските творби на Чайковски.Brown, Early, 76; Wiley, Tchaikovsky, 35. Това свое отношение Рубинщайн не променя и спрямо по-късните творби на Чайковски, от които само Серенадата за струнен оркестър се радва на неговото одобрение.Brown, Wandering, 121 Той и Заремба се противопоставят, когато Чайковски предлага своята Първа симфония за изпълнение пред Руското музикално общество. Те налагат съществени промени в нея и макар че Чайковски се съгласява да ги направи, все пак отказват нейното изпълнение.Brown, Early, 100 – 101. Чайковски, притеснен, че все още е третиран като студент, оттегля своята творба. За първи път Симфония № 1 е изпълнена в пълния си вид през февруари 1868 г. в Москва, и то без наложените от Рубинщайн и Заремба промени.Brown, New Grove, 18:608.