Хачадур Кирилов Бояджиев (рождено име Имре СоколовIn Memoriam: Хачо Бояджиев, с интервю от Валерия Велева – в biographbg.wordpress.com, 23.04.2012.) или просто Хачо Бояджиев е български телевизионен, театрален и кинорежисьор и генерален директор на Българската национална телевизия (БНТ) от 11 март 1995 г. до 07 юни 1996 г.

Бояджиев е известен като дългогодишен режисьор на празничните новогодишни програми на БНТ и на телевизионни театрални пиеси, сред които се откроява постановката на „Криворазбраната цивилизация“ по класическата пиеса от Добри Войников.

Биография Макар по някои официални данни да е роден в СофияРешение № 54 / 26.11.2008 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, изисква doc, според редица източници (включително позоваващи се на БНТ) е роден в Нови пазарПочина Хачо Бояджиев, OffNews.bg, 23 април 2012.Почина Хачо Бояджиев, Avtora.com, 23 април 2012.Почина Хачо Бояджиев, News.bg, 23 април 2012.Почина Хачо Бояджиев, Infomreja.bg, 23 април 2012.Напусна ни Хачо Бояджиев, slava.bg, 23 април 2012.Напусна ни Хачо Бояджиев, Duma.bg, 24 април 2012..

В интервю по случай неговия 80-годишен юбилей (3 месеца преди смъртта му) той разказва как 12-годишен научава, че е осиновен. Всъщност е бил роден като извънбрачно дете на имигрирала 17-годишна унгарка от българина Димитър Соколов. Нейните родители налагат детето да бъде осиновено и 6-месечният Имре е даден на бездетното дотогава семейство на богаташа от арменски произход Кирил (Крикор) Бояджиев в Нови пазар, където отраства. След смъртта на баща му (1967) открива документ за своето осиновяване (издаден в Скопие) и среща рождената си майка.

Живее доста до 20-ата си година в Западна Европа и АмерикаХачо Бояджиев: Не съм фустогонецът от жълтите хроники – интервю на Мариана Антонова в Eva.bg, 22 март 1999., после записва (1951) и завършва математика в Софийския университет. Завършва театрална режисура в Държавното висше театрално училище през 1958 г. Защитава докторат по телевизионна и кинорежисура в Англия. Директор е на БНТ в периода 1993 – 1995 г.

В последните си години, до смъртта си, режисира предаването „Полет над нощта", излъчвано всеки петък срещу събота по БНТ 1, БНТ Свят и Военния телевизионен канал.

Комисията за разкриване на досиетата установява през 2008 г. неговата принадлежност към структурите на Държавна сигурност в периода 1958 – 1971 г. под псевдонима „Кръстю“.

Хачо Бояджиев има 2 разтрогнати граждански брака в България, както и 7 дъщери (включително 6 извънбрачни).

Признание Избран е за академик от неправителствената организация Българска академия на науките и изкуствата на 1 юни 2008 г.

През 2002 г. Стилиян Иванов прави филма „Незавършена история“ за Хачо Бояджиев, който се излъчва по БНТ.

След смъртта му Студио 3 на БНТ е кръстено на негово име през 2016 г.

Телевизионен театър Като режисьор „Братът на Бай Ганя Балкански“ (1997) „Игра с диаманти“ (1979) – по мотиви от Едуардо Мане „Харолд и Мод“ (1978) (от Колин Хигинс) „Макбет“ (1977) „Вражалец“ (1976) „Зех тъ, Радке, зех тъ!“ (1976) „Криворазбраната цивилизация“ (1974) „Телерезада“ (1974) „Козя пътека“ (1972)

Филмография Като режисьор Човек на паважа (1986) Тази хубава зряла възраст (1984)

Като актьор Мадам Бовари от Сливен (1991) - председателят на журито Жесток и невинен (1990) Федерацията на династронавтите (3-сер. тв, 1978)

Източници

Външни препратки

„Телевизията като живот“ – статия на Стилиян Иванов и Драгомира Иванова за Хачо Бояджиев, Newmedia21.eu, 23 септември 2013 Съпругата на Хачо Бояджиев дари личната му библиотека на читалището в Нови пазар, Lira.bg, 29 октомври 2012

Категория:Български режисьори Категория:Директори на БНТ Категория:Възпитаници на Факултета по математика и информатика на Софийския университет Категория:Възпитаници на НАТФИЗ Категория:Сътрудници на Държавна сигурност Категория:Заслужили деятели на културата Категория:Академици Категория:Новопазарци Категория:Починали в София Категория:Родени в София Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив