Едгар Алън По () е американски писател, поет, редактор и литературен критик, считан за представител на американския романтизъм. Създател е на детективския жанр в литературата.
Той е известен най-вече със своите мрачни и зловещи разкази, изпълнени с мистерии (виж макабра), и е сред първите американски писатели, които пишат произведенията си под формата на разкази. Неговото творчество спомага за възникването по-късно на научната фантастика като жанрBrian Stableford – „Science fiction before the genre“, The Cambridge Companion to Science Fiction, edited by Edward James and Farah Mendlesohn. Cambridge: Cambridge University of Press, 2003, стр. 18 – 19. Едгар Алън По е първият известен американски писател, който се опитва да изкара прехраната си само чрез писателска дейност. Това обаче довежда до финансови затруднения в живота муJeffrey Meyers(1992) – Edgar Allan Poe: His Life and Legacy (Paperback ed.) стр. 138, ISBN 0-8154-1038-7..
Родителите му умират, когато той е невръстно дете. Отгледан е от Джон и Франсис Алън от Ричмънд, Вирджиния, но не е осиновен от тях. След като учи за кратко във Вирджинския университет и прави опити за военна кариера, решава да се отдаде на писателска кариера, която започва скромно с малката стихосбирка „Тамерлан и други поеми“ (1827 г.), подписана анонимно – „от жител на Бостън“.
После сменя фокуса си от поезия към проза и прекарва следващите няколко години, работейки за литературни списания и вестници. Неговата работа го принуждава постоянно да се мести. Той живее в Балтимор, Филаделфия и Ню Йорк. В Балтимор през 1835 година сключва брак с 13-годишната си братовчедка Вирджиния Елиза Клем По. През януари 1845 г. огромен успех му носи поемата „Гарванът“. 2 г. по-късно, на 30 януари 1847 г., съпругата му Вирджиния умира от туберкулоза. На 7 октомври 1849 г. Едгар Алън По умира на 40-годишна възраст. Причините за неговата смърт и до днес остават неизяснени.
Писателят оказва силно и значително влияние както върху американската и световната литература, така и върху космологията и криптографията. На базата на неговото творчество са създадени редица музикални произведения, филми, видео игри и други. Днес някои от местата, където е живял, са превърнати в музеи.
Биография Ранни години и образование
Роден е в Бостън в щата Масачузетс на 19 януари 1809 г. под името Едгар По̀. Той е второто дете в семейството на театралните актьори Дейвид и Елиза По и има по-голям брат Уилям Хенри Леонард По и по-малка сестра Розали ПоHervey Allen. Introduction to The Works of Edgar Allan Poe, P. F. Collier & Son, New York, 1927.. Вероятно е кръстен на героя Едгар от Шекспировата пиеса „Крал Лир“, в която родителите му участват през 1809 г.Randy F. Nelson – The Almanac of American Letters – стр. 65 Бащата на По – Дейвид, изоставя семейството през 1810 г. Една година по-късно Елиза По умира от туберкулоза. Останал сирак на 3-годишна възрастЗа автора и творбите му, малкият Едгар е приютен в дома на Джон Алън, преуспял шотландски търговец на тютюн, платове, пшеница, роби и дори надгробни плочи, от Ричмънд, ВирджинияMeyers – стр. 8. Семейството на Джон Алън де факто изпълнява ролята на негово приемно семейство и макар никога да не го осиновяват официално, те му дават името Едгар Алън По.
Едгар е кръстен като протестант в Епископалната църква през 1812 г. През 1815 г. цялото семейство Алън, включително съпругата му Франсис Валентин Алън и Едгар, предприема плаване до Англия. За кратък период през същата година Едгар учи в „граматическото училище“ (от англ. grammar school – реномирано начално училище с изучаване на латински език) в Ървин, Шотландия (където е роден Джон Алън) и след това се прибира при семейството си в Лондон през 1816 г. До лятото на 1817 г. той учи в пансионно училище в лондонския квартал Челси, а след това е приет в училището на преподобния Джон Брансби в Стоук Невингтън, намиращ се тогава на около 6 км (4 мили) от ЛондонKenneth Silverman – Edgar A. Poe: Mournful and Never-ending Remembrance. Harper Perennial, 1991, стр. 16 – 8. Брансби е споменат като герой в разказа Уилям Уилсън.
По̀ се завръща заедно с приемното си семейство в Ричмънд през 1820 г. През 1825 Уилям Галт – чичо и бизнес благодетел на Джон Алън, който по това време е известен и като най-богатият човек в Ричмънд, умира и оставя на Алън няколко акра земя от имението си в града. Наследството е оценено на 750 000 долара. През лятото на 1825 г. Алън отпразнува богатството си със закупуването на двуетажна тухлена сграда, наречена „Молдова“Silverman – стр. 27 – 28.
Едгар има връзка със Сара Елмира Ройстер и вероятно тайно се сгодява с нея, но бащата на Сара впоследствие изгаря всички писма от По̀ и не дава своето съгласие за техния бракJohn Evangelist Walsh – Midnight Dreary: The Mysterious Death of Edgar Allan Poe, New York: St. Martin's Minotaur, 2000, стр. 6.
През февруари 1826 г. Едгар се записва в създадения преди една година Вирджински университет с намерението да учи чужди езициSilverman – стр. 29 – 30. В първите си години университетът затвърдява идеалите на своя основател, Томас Джеферсън – съществуват строги правила срещу хазарта, конете, оръжията, тютюна и алкохола, но те често не биват спазвани. Джеферсън разпорежда влизането в сила на система за студентско самоуправление, позволяваща на студентите да изберат своите учебни дисциплини, да уредят сами своето изхранване и да докладват на преподавателите в университета за всякакви нарушения. Тази невиждана дотогава система е твърде хаотична и голяма част от студентите напускат университета преждевременноMeyers – стр. 21 – 2.
По онова време По̀ загубва връзка със Сара Ройстер и постепенно се отчуждава от своя втори баща покрай хазартните си дългове. Той има претенции, че Алън не му е дал достатъчно пари, за да се запише за курсовете, да закупи учебници и да обзаведе общата спалня, която ползва. Алън праща още пари и дрехи, но дълговете на По̀ се увеличаватSilverman – стр. 32 – 34 и след една година той напуска университета. Чувствайки, че няма да бъде добре дошъл в Ричмънд, особено след като неговата любима Сара Ройстер се омъжва за Александър Шелтън, По̀ отпътува за Бостън през април 1827 г. Там той се издържа с временна работа като чиновник и журналистMeyers стр. 32 По това време започва да използва псевдонима „Хенри Льо Рене“Silverman – стр. 41.
Военна кариера
Неспособен да се издържа сам, По постъпва в армията като редник на 27 май 1827 г. По това време Едгар е само на 18, а изискването за служене в армията е навършено пълнолетие (21 години). За да заобиколи ограничението във възрастта, той се представя за 22-годишен и използва името „Едгар Алън Пери“Kay Cornelius – „Biography of Edgar Allan Poe“ in Bloom's BioCritiques: Edgar Allan Poe Harold Bloom, ed. Philadelphia: Chelsea House Publishers, 2002, стр. 13. В началото служи във Форт Индипендънс (Fort Independence) на бостънското пристанище за 5 долара на месецMeyers стр. 32. През същата година публикува първата си книга – стихосбирка от 40 страници, озаглавена „Тамерлан и други стихове“ и подписана „от жител на Бостън“. Отпечатани са само 50 бройки. Книгата не е удостоена с каквото и да е внимание от читателите или от критикатаMeyers – стр. 33 – 34.
На 8 ноември 1828 г. полкът на По е преместен във Форт Мултри в Чарлстън, Южна Каролина. По е повишен в „техник“, който приготвя снарядите за артилерията, с което месечната му заплата се удвояваMeyers – стр. 35. След като две години по-късно достига чин „старши сержант от артилерията“ (най-високия войнишки чин), той започва да търси начин да приключи преждевременно 5-годишния си договор с армията. Разкрива истинското си име и останалите обстоятелства на командния си офицер, лейтенант Хауърд, който единствен може да го уволни, ако Джон Алън се съгласи. Хауърд пише писмо на Алън, но след няколко месеца без отговор е решено, че молбата е била игнорирана. Алън не уведомява По и за болестта на приемната му майка. Франсис Алън умира на 28 февруари 1829 г., а По идва в дома си ден след погребението. Вероятно омекнал след смъртта на съпругата си, Джон Алън се съгласява да подкрепи опитите на Едгар Алън По да бъде уволнен по-рано, за да си уреди длъжност във Военната академия на Съединените щати в Уест ПойнтSilverman – стр. 43 – 47 По най-сетне е уволнен на 15 април 1829 г.Meyers – стр. 38
Преди да отиде в Уест Пойнт, писателят се връща за кратко в Балтимор при неговата овдовяла леля Мария Клем, дъщеря ѝ Вирджиния Елиза Клем (първа братовчедка на По), брат му Хенри и неговата баба Елизабет Кайрнес ПоCornelius – стр. 13 – 4. През това време той публикува втората си книга, „Ал Араф, Тамерлан и други стихове“ в Балтимор през 1829.
По пътува до Уест Пойнт и става кадет на 1 юли 1830 г.Joseph Wood Krutch – Edgar Allan Poe: A Study in Genius. New York: Alfred A. Knopf, 1926, стр. 32 През октомври 1830 г. Джон Алън сключва брак с втората си съпруга – Луис ПатерсънCornelius – стр. 14. Бракът и кавгите с Едгар за извънбрачните деца на Джон Алън го карат в крайна сметка да изостави своя доведен син. Скоро след това По решава умишлено да напусне Уест Пойнт, за да бъде даден на военен съд, което и се случва. На 8 февруари 1831 г. той е осъден за грубо пренебрегване на дълга и неподчинение на заповеди, за отказите му да участва в учебния процес и да посещава църквата. По тактически пледира невинен, за да предизвика уволнението си, знаейки че при всички случаи ще бъде обявен за виновенWilliam J. Hecker – Private Perry and Mister Poe: The West Point Poems. Louisiana State University Press, 2005, стр. 49 – 51.
Едгар отива в Ню Йорк през февруари 1831 г., където издава трети том с поезия с лаконичното заглавие „Поеми“. Книгата е финансирана от кадетите в Уест Пойнт, като много от тях спомагат с по 75 цента за каузата и в крайна сметка събраната сума достига 170 долара. Те може би са очаквали осмиващи, сатирични творби за командирите, каквито По е писал в академиятаMeyers – стр. 50 – 51. Книгата е отпечатана като второ издание и включва страница с посвещение към кадетите, дарили пари за издаването. Стихосбирката отново включва дългите поеми „Тамерлан“ и „Ал Араф“, но също и шест неиздавани дотогава, включващи „На Елена“, „Израфел“ и „Градът в морето“Hecker – стр. 53 – 54.
Писателска кариера
След смъртта на своя брат, По започва най-ранните си опити да създаде своята кариера като писател. За жалост това са едни най-трудните времена за американското издаванеTerence Whalen (2001) – „Poe and the American Publishing Industry“ in J. Kennedy. A Historical Guide to Edgar Allan Poe, Oxford Oxfordshire: Oxford University Press, стр.64. Едгар Алън По е първият известен американец, опитал се да се препитава само от своите творбиArthur Hobson Quinn (1941) – Edgar Allan Poe: A Critical Biography. New York: Appleton-Century-Crofts, Inc., стр. 305, но е затруднен от липсата на интернационално авторско правоSilverman – 247. Издателите по-често издават британски творби без разрешение на авторите им, отколкото да плащат за нови американски творби. Индустрията също е в лошо състояние поради Паниката от 1837 г.Whalen – стр. 74 Въпреки голямото издаване на вестници по това време, подпомогнато от новата технология, повечето от тях са на пазара за кратко и успяват да издадат само няколко брояSilverman – стр. 99, а издателите често отказват да плащат на своите писатели или им плащат много по-късно от обещанотоWhalen – стр. 82. По време на всички свои опити да създаде успешна писателска кариера Едгар постоянно се принуждава да моли унизително за пари до края на живота сиMeyers – стр. 139.