Медицината (от лат. medicus – „лечител“) е хуманна наука за диагностициране, лечение и предотвратяване на болести и наранявания.Medicine , Oxford Dictionaries Online. Oxford University Press. Тя изучава системите на човешкия организъм, симптомите и заболяванията и тяхното лечение, което помага за практическото прилагане на това знание и изкуство, както и създаването на лекарства и технологии в областта на медицината. Разнообразието, устройството и начинът на живот на животните и организмите, които се изучават от биологията, водят до възникване на специални и приложни клонове в медицината.
Практикуването на медицинската грижа се поделя между професионалните лекари и други групи професионалисти като сестри и фармацевти.
Медицината обикновено се разглежда като множество от различни поддисциплини като педиатрия, гинекология, неврология и т.н., които се занимават с отделни и специфични системи на организма, заболявания или области на здравето. Например стоматологията е дял на медицината, който изучава състоянието, болестите и лечението на зъбите и устната кухина. Ветеринарната медицина се занимава със здравето на животните. Освен общоприетата медицина има алтернативна медицина.
Медицината в България Вж :Категория:Медицина в България
История на българската медицина в древността Българската медицина има богата история. История на българската медицина, Framar.bg
Тракийски лекари Тракийските лекари развиват престижни умения в медицината. В допълнение към лечението към т.нар. днес спа процедури или балнеолечение, както и диетично лечение с натурални добавки, които са били широко разпространени сред тракийското население, тракийските лекари развиват и научна, и практическа хирургия, използвайки професионални хирургични инструменти. Ancient Thracians and their medicine, https://bnr.bg
Българската медицина през Възраждането През Възраждането се развива българската народна медицина и билколечение, като систематичен подход към записване на разнообразните растителни видове и рецепти базирани на тях.
Можем да открием образът на лекаря от Възраждането във възрожденската литература. Например Вазов в своя роман Нова Земя описва турски лекар във вече освободените български земи, който лекува както пациенти (без начение от националност и етнос) с професионални знания, така и в някои случаи техните коне (за тогава важни за придвижването през населените места) Иван Вазов. Нова Земя. Първо издания, Т. Ф. Чипев, 1896.
Медицински институции
В България
Първите медицински институции като такива се появяват в България след Освобождението, когато руските военно-полеви лекари основават обучителни центрове, тези центрове в България са паралелни на такива в Москва, като днес са известни с названията Пироговски институти (София, Москва). Руските военнокомандващи от войните преди, а и самата Освободителна война имат нужда от професионален военно полеви лекар и хирург (за спешна и полева медицина) и това става Николай Пирогов, който в едно със знанията си за военна наука, той е роден в семейство на руски военен, добавя и практиката си като хирург. Той действително става толкова известен по време на войните, че му се дават сгради и помещения в освободена България, където да се обучават българските лекари от него и негови колеги руски хирурзи, това е началото на българската хирургия и медицинска наука в съвременността. В действителност още от тогава и не само през Социализма българската медицина е тясно свързана в обучението и медицинските образователни институции с руските такива макар че Западноевропейски и дори британски влияния и обучение се включват при обучаването на български лекари дори тогава.
Медицинска практика
Основи на обучението по медицинска практика може да намерим в Канон на медицината на Авицена, който е персийски лекар-философ и който я пише през 1025. Това е вероятно една от най-известните и влиятелни ранни книги върху практика на медицината, която продължава да има своето влияние и днес, като основна част от философия на медицината „Avicenna was the greatest of all Persian thinkers; as physician and metaphysician alike he was closely studied in the Middle Ages and his Canon of Medicine was used as a text book down to the rise of modern medicine.“, Introduction, Avicenna, Ibn Sina, Avicenna on Theology. Допълваща тук е The Complete Book of the Medical Art от Ali al-Abbas, с нейните трактати върху практиката на медицината, тук може да обобщим, че персийската школа през времето на Християнското Средновековие, също както и други направления в Персия като математика и геометрия (тригонометрични функции), а също и алгебра (алгоритми), например, са водещи в тази епоха.
Медицинско образование Основна: Медицинско образование
Медицинското образование и подготовка варира според страна и регион, и все пак общото е, че то включва освен въвеждащо обучение по медицина, така и практика на студентите под наблюдението на техните преподаватели (супервизия), както и възможност за по-нататъшна специализация. Самото медицинско обучение е обект на активно научно изследване, чиято цел е да се определят по-добрите подходи и методи. Завършването на обучението дава степен и титла д-р (на английски напр. M.D. или Doctor of Medicine), като такива подобни титли в някои страни като Англия и Индия са давани и за хомеопатично (алтернативна медицина) обучение като CCH, RSHom и други. Тези титли се дават от държавно и световно признати университети и институции.
Тъй като знанието, техниките (като подходи) и медицинската технология (устройства, софтуер) продължава да еволюира с бърза скорост много регулаторни институции изискват продължаващо медицинско образование. Практикуващите медицина поддържат и осъвременяват своето знание по множество начини, включително медицински списания, семинари, конференции и онлайн програми.
История на медицината
Сред най-ранните исторически и текстови сведения от древните Гръцка и Римска медицина, както и съществени за възникването на медицината са откритите данни за Аюрведа, Египетската, Класическата китайска медицина (предшественик на съвременната традиционна китайска медицина).
Древна Гърция и Рим
Макар че лечителни практики съществуват още от племенната праистория на човечеството, като ползването на растения (билколечение) и минерали, а в много племена това включва магия, магическо пеене при приготвяне на билки и други, тези материали са използвани ритуално като магически вещества от жреците и шаманите, и добре позната религиозна система е анимизма (придаване на духовна сила на неодушевени предмети), спиритуализъм (призоваване на боговете или връзка духовете на предците), шаманизъм (придаване на мистични сили на определен човек) и „врачуване“ (магическо разкриване на истината) (медицинската антропология изследва начина, по които са били организирани културата и обществото при възникване на здравни проблеми, нуждата от здравни грижи и превенция на заболяванията), де факто история на медицината започва с Древна Гърция и Рим. Основните традиции в лечителското изкуство идват от Древна Гърция, а названията и начините на наименуване в медицинската терминология идват от Древен Рим с използването на латински за тази цел.
Гръцкият лекар Хипократ е наречен, „бащата на медицината“.The father of modern medicine: the first research of the physical factor of tetanus , European Society of Clinical Microbiology and Infectious Diseases Той полага основите на един разумен подход в медицината. Хипократ въвежда и клетва давана от младите лекари. Тя е наречена в негова чест – Хипократова клетва и макар и видоизменена се дава и днес от новозавършващите медици. Хипократ е и първият, който категоризира заболяванията като остри, хронични, ендемични и епидемични. Въвежда в употреба и термините като например: обостряне, рецидив, разнасяне (на заболяване, оток и други), криза, пристъп, връх на заболяването и период на възстановяване.
Гръцкият лекар Гален е един от най-големите хирурзи на древния свят. Той извършва редица смели за времето си операции, включително на мозъка и очите операции. След падането на Западната Римска империя и началото на Ранното Средновековие гръцката традиция в областта на медицината запада в Западна Европа. Тя обаче продължава в просъществувалата още няколко века Източна Римска империя.
Древен Египет
Медицината на древен египет е характерна по-скоро с предмодерните идеи за спа лечение (бани на Клеопатра), базирана на билки и минерали козметична медицина Beauty rituals in Ancient Egypt, Aroma.bg. Египтянинът Имхотеп (живял в 3-то хилядолетие преди новата ера) е първото име на лекар известен за историята на човечеството.
Древна Азия
Друг съществен източник на медицински правила и практики е медицината в Древна Азия, или мюсюлманската медицина, особено Авицена.
Първите сведения за организиране на болнични заведения са от района на планинския връх Михинтале в Шри Ланка, където съществуват доказателства за наличието на специализирани медицински заведения за лечение на пациенти.Prof. Arjuna Aluvihare, „Rohal Kramaya Lovata Dhayadha Kale Sri Lankikayo“ Vidhusara Science Magazine, Nov. 1993.Resource Mobilization in Sri Lanka's Health Sector – Rannan-Eliya, Ravi P. & De Mel, Nishan, Harvard School of Public Health & Health Policy Programme, Institute of Policy Studies, February 1997, Page 19. Посетен на 22 февруари 2008. Индийският лекар Сушурата описва множество оперативни техники, включително и най-ранните форми на пластичната хирургия.A. Singh and D. Sarangi (2003). „We need to think and act“, Indian Journal of Plastic Surgery.
Преди 750 г. в мюсюлманския Арабски свят медицината се е развивала благодарение на арабски преводи на Хипократ, Гален и Сушурата. Ислямският свят прави значителни приноси за медицината. Най-известен персийски лекар е Авицена, който наред с Имхотеп и Хипократ е наричан „баща на медицината“.Medical Practitioners Неговият труд Канон на медицината представлява една от най-известните книги в история и философия на медицината. Други известни лекари са Абулкасис, Ибн Зухр,Rabie E. Abdel-Halim (2006), „Contributions of Muhadhdhab Al-Deen Al-Baghdadi to the progress of medicine and urology“, Saudi Medical Journal 27 (11): 1631 – 1641. Ибн ал-Нафис,Chairman's Reflections (2004), „Traditional Medicine Among Gulf Arabs, Part II: Blood-letting“, Heart Views 5 (2): 74 – 85 . и Авероес. РазисDavid W. Tschanz, PhD (2003), „Arab(?) Roots of European Medicine“, Heart Views 4 (2). е един от първите, които оспорват хуморалната теория на Хипократ, която въпреки това продължава да се налага още дълго време, както на Запад, така и в ислямския свят.On the dominance of the Greek humoral theory, which was the basis for the practice of bloodletting, in medieval Islamic medicine see Peter E. Pormann and E. Savage Smith,Medieval Islamic medicine, Georgetown University, Washington DC, 2007 p. 10, 43 – 45. Ислямските болнични заведения, наречени Бимаристан, са ранни примери за начало на обществена болнична помощ., in Peter Barrett (2004), Science and Theology Since Copernicus: The Search for Understanding, p. 18, Continuum International Publishing Group, ISBN 0-567-08969-X.
Средновековна медицина
Азия По време на Средновековието медицината постига възход в своето развитие в Персия и други азиатски страни, които боравят с персийските трактати по медицина.
Европа