Династията Васа (Wasa-Dynastie, ; ) е шведска кралска фамилия, крале на Швеция от 1523 до 1654 г. и крале на Полша от 1587 до 1668 г.
Историческа справка Густав I Ериксон Основател на шведската династия Васа е Густав I Ериксон (1523 – 1560), наречен Васа. Той произхожда от старата фамилия Васа обособена в средата на 14-ти век. В началото на 16-ти век той застава начело на националната борба на шведите срещу датското господство. Избран е за крал от Риксдага на 7 юни 1523 г. Една от първите му стъпки е налагането на лутеранството като основно вероизповедание в страната. Това му позволява да отнеме имотите на католическата църква и да използва приходите от тях в борбата си срещу Дания. Води централизаторска политика, организира силна армия и покровителства икономическото развитие на кралството. По негово време Швеция придобива значително влияние в Северна Европа. Стреми се да утвърди своята династия и налага на Риксдага да признае за негови наследници тримата му синове.
Густав I Ериксон се жени три пъти. Първата му съпруга (1531) е Катерина (1513 – 1535), дъщеря на херцог Магнус I фон Саксен-Лауенбург, която му ражда син: Ерик XIV (1533 – 1577). След смъртта (1535) на първата си съпруга през 1536 г. се жени за Маргарита (1516 – 1551), която ражда десет деца, две от които умират твърде рано: Юхан III (1537 – 1592) Екатерина (1539 – 1610), омъжена (1559) Едвард II (1532 – 1599), граф на Източна Фрисландия Сесилия (Цецилия) (1540 – 1627), омъжена (1564) за Кристоф II фон Баден-Родемахерн (1537 – 1575) Магнус (1542 – 1595), неженен Анна-Мария (1545 – 1610), омъжена (1562) за Георг-Йохан I, граф на Валдек София (1547 – 1611), омъжена (1568) за Магнус II фон Саксен-Лауенбург Елизабет (1549 – 1597), омъжена (1581) за Кристоф фон Мекленбург Карл IX (1550 – 1611)
През 1552 г. Густав I Ериксон, след смъртта на втората си съпруга се жени за трети път за Катерина (1535 – 1621), дъщеря на Густав Олафсон Стенбок, от която няма деца. «Генеалогические таблицы по истории европейских государств» – Таблица 409. Династия Васа. Короли Швеции и Польши от Густава I Эриксона до Яна II Казимира
Ерик XIV, Юхан III, Сигизмунд I (Зигмунд III) След смъртта на Густав I цялата власт завзема първородният му син Ерик XIV (1560 – 1568). Той започва мащабна завоевателна политика, която го въвлича във война с Дания, Полша и германските градове от Ханзата. Психически неуравновесен, кралят се жени за своята метреса, селянката Карин Мансдьотер (1550 – 1612), хвърля в затвора брат си Юхан и прибягва до убийства и терор. Свален е от престола от привърженици на своя брат и е убит в тъмница (1577).
Короната получава по малкият му брат Юхан III (1568 – 1592). Новият крал установява мир със съседните страни и утвърждава властта си над Естония. Води политика на сближаване с Рим и се стреми да унищожи протестантското влияние в Швеция. Първоначално се жени за Катерина (1526 – 1583), дъщеря на полския крал Зигмунд I Стари, която ражда две дъщери: Изабела (1564 – 1566) и Ана (1568 – 1625) и престолонаследникът Сигизмунд I (1566 – 1632), а от втората си съпруга Гонила (1560 – 1597), дъщеря на Йохан Бжег има един син Юхан (1589 – 1618).
След смъртта на своя вуйчо Зигмунд II Август Сигизмунд I е провъзгласен за крал на Полша 1587 – 1632) под името Зигмунд III. Той се стреми да наложи своята власт и над Швеция след като баща му умира. Провъзгласен е и за шведски крал (1592 – 1599), но поверява управлението на чичо си Карл като регент. Стреми се да укрепи влиянието си в Швеция, като прибягва дори до военна интервенция, но през 1599 г. е лишен от шведската корона. Съсредоточава цялата си енергия върху вътрешните дела на Полша. Ликвидира опитите за въвеждане на Реформацията в своето кралство и сключва Брестката уния (1596), присъединила Украинската църква към Рим. Опитва се да наложи сина си Владислав на руския престол, а по-късно подкрепя претендента Лъже-Дмитрий I. Последните години на управлението му са помрачени от неуспешна война с Швеция.
Сигизмунд I (Зигмунд III) сключва първи брак с Анна, дъщеря на щирийския херцог Карл II, а след нейната смърт – със сестра ѝ Констанца (1588 – 1631). От първата си съпруга има пет деца, от които оцелява само престолонаследникът Владислав IV, а от втората – седем деца, две от които умират като бебета: Ян II Кажимеж (1609 – 1672) Ян Олбрахт (1612 – 1634), епископ (1632 – 1633), кардинал (от 1633) на Краков Карол Фердинанд (1613 – 1655), епископ на Вроцлав (от 1625) и на Плоцк (от 1645) Александър Карол (1614 – 1634), неженен Анна-Катаржина-Констанца (1619 – 1651), омъжена за пфалцкия курфюрст Филип-Вилхелм фон Вителсбах.
Владислав IV, Ян II Кажимеж Зигмунд III е наследен на полския престол от първородния си син Владислав IV (1632 – 1648). По негово време Полша е принудена да изостави завоевателните си амбиции спрямо Русия. Кралят няма наследници от двете си съпруги Цецилия-Рената (1611 – 1644), дъщеря на германския император Фердинанд II и Луиза-Мария (1611 – 1667), дъщеря на херцога на Мантуа Карло I Гонзага. Липсата на престолонаследник връща брат му Ян Кажимеж, към светския живот. След смъртта на Владислав IV той се жени за неговата вдовица Луиза-Мария, от която име две деца, починали като бебета. Коронован е за полски крал под името Ян II Кажимеж (1648 – 1668). Още в самото начало новият владетел е изправен пред бунтове и търпи тежки поражения от войските на Русия и Швеция. Принуден да бяга, той си възвръща властта, но трябва да се откаже от суверенитета над Прусия и да признае автономията на Украйна. През 1668 г. се отказва от полската корона и завършва дните си във Франция през 1672 г.
Карл IX, Густав II Адолф, Кристина I Третият син на Густав I Васа, Карл IX (1599 – 1611), успява да се наложжи на шведския престол след дълга борба с племенника си, полския крал Зигмунд III. Привържженик на Реформацията, той утвърждава протестанството като официално вероизповедание в своето кралство. Негова първа съпруга е Анна-Мария (1561 – 1589), дъщеря на пфалцграф Лудвиг VI фон Вителсбах. Следващият му брак е с Кристина (1573 – 1625), дъщеря на херцог Адолф I фон Холщайн-Готорп. Дъщеря му Катерина (1584 – 1638) е омъжена за Йохан-Казимир, принц на Цвайбрюкен и става майка на бъдещия шведски крал Карл X Густав, но вече като представител на динаастията Вителсбахи. Малкият му син Карл-Филип (1601 – 1622) става херцог и сключва морганатичен брак с Елизабет Рибинг през 1620 г.
Карл IX е наследен от големия си син Густав II Адолф (1611 – 1632). Той става един от забележителните европейски монарси на 17-ти век, след като реформира армиата и превръща Швеция в европейска сила. По време на Тридесетгодишната война, осигурил си подкрепата на Франция, той нахлува в германските земи в помощ на протестантите. След поредица от блестящи победи кралят загива в битката при Лютцен, Саксония (1632). Наследен е от единствената си дъщеря Кристина I (1626 – 1689), родена от брака му с Мария-Елеонора (1599 – 1655), дъщеря на бранденбургския курфюрст Йохан-Сигизмунд фон Хоенцолерн. Екстравагантна, покровителка на науката и изкуството, тя не се омъжва и оставя властта на своите фаворити. Абдикира през 1654 г. и напуска Швеция. Посещава редица европейски страни, приели католицизма и завършва живота си в Рим през 1689 г.
Владетели на Швеция и Полша Крале на Швеция 1523 – 1560: Густав I Ериксон (12.5.1496 – 29.9.1560) 1560 – 1568: Ерик XIV (13.12.1533 – 26.2.1577), син на предходния 1568 – 1592: Юхан III (21.12.1537 – 27.11.1592), 2-ри син на Густав I Ериксон 1592 – 1599: Сигизмунд I, (20.6.1566 – 30.4.1632), крал на Полша Зигмунд III (1587 – 1632), син на предходния 1599 – 1611: Карл IX (4.10.1550 – 30.10.1611), 4-ти син на Густав I Ериксон 1611 – 1632: Густав II Адолф 19.12.1594 – 16.11.1632), син на предходния 1632 – 1654: Кристина I (18.12.1626 – 19.4.1689), дъщеря на предходния «Генеалогические таблицы по истории европейских государств» – Таблица 410. Династия Васа. Короли Швеции от Карла IX до королевы Кристины
Крале на Полша 1587 – 1632: Зигмунд III (20.6.1566 – 30.4.1632), крал на Швеция Сигизмунд I (1592 – 1599), син на Юхан III, крал на Швеция 1632 – 1648: Владислав IV (9.6.1595 – 20.5.1648), син на предходния 1648 – 1668: Ян II Кажимеж (22.5.1609 – 16.12.1672), син на Зигмунд III
Източници
Anders Fryxell, Erzählungen aus der schwedischen Geschichte. II: Gustaf Wasa – Erik XIV. Stockholm und Leipzig. 1843. Olof von Dalin, Geschichte des Reiches Schweden, Johann Carl Dähnert. 3. Rostock, Greifswald. 1763. Erik Gustav Geijer, Geschichte Schwedens. 3. Hamburg, 1834.
Външни препратки Das Geschlecht der Wasa
Категория:Шведска аристокрация Категория:Монарси на Швеция Категория:Монарси на Полша Категория:Европейски кралски династии