Теофан Изповедник (, Теофанис) е византийски духовник и летописец, ревностен защитник на иконопочитанието. В Българската православна църква и Римокатолическата църква той се почита на 12 март, а в някои православни църкви – на 25 март.
Биография Теофан е роден в Константинопол от богати и аристократични родители-иконолюбци – Исак, имперски управител на островите в Бяло море, и Теодора, за чието семейство няма сведения. Тъй като рано остава сирак византийският император Константин V Копроним (741 – 775) се погрижва за обучението и възпитанието му в императорския двор. Теофан получава няколко служби под негово управление. Хрониката му запазва жив детски спомен за айсбергите, получени при разтопяването на замръзналото Черно море и плаващи край Константинопол през февруари 764 г.
Жени се на 12-годишна възраст, но убеждава жена си да живее в девственост и през 799 г. след смъртта на тъста му те се разделят по взаимно съгласие, за да водят религиозен живот, като тя избира един манастир на остров близо до Константинопол, а той отива в манастир, наречен „Полихрон“ в окръга Сигиан (Сигриано) близо до Кизик от азиатската страна на Мраморно море. По-късно той построява манастир в собствените си земи на остров Калоним (сега Каломио).
След шест години се завръща в Сигриано и основава манастир, известен с името „На голямата площ“, и го управлява като игумен. Като такъв той посещава Седмия вселенски събор в Никея през 787 г. и подписва указите му в защита на свещените икони.
Когато император Лъв V Арменец (813 – 820) подновява иконоборството, той заповядва Теофан да бъде доведен в Константинопол и съден за отказа му да отхвърли решенията на събора, но напразно. Теофан е хвърлен в тъмница и в продължение на две години търпи жестоко отношение. След това през 817 г. той е прогонен в изгнание на о-в Самотраки, където, съкрушен от страданията, живее само 17 дни и след смъртта му, вероятно на 12 март – денят, в който се почита в Римския мартирологий.
Хронографията „Хронографията“ (Животоописания на византийските царе) на св. Теофан е написана между 810 и 814 г. като продължение на летописа на синкела Георги и по негова покана. Това е един от основните и най-важни извори за историята на Първото българско царство. Един от източниците, ползвани при съставянето и е хрониката на Йоан Малала, византийски хронист от сирийски произход. По нареждане на василевсa Константин VII Багренородни е написано продължение на „Хронографията“.
Откъси, които се отнасят до прабългарите „В тази година (501 – 502), така наречените българи, за които дотогава никой нищо не бил чувалВсъщност българите били съюзници на Византия още от 480 г., но към края на века започвали да опустошават териториите ѝ. нахлули в Илирия и Тракия...“
„В тази година (513 – 514) Виталиан, завладявайки цяла Тракия, Скития и Мизия с [помощта на] множество хуни и българи, покорил Анхиало и Одесос, и като поразил Кирил, тракийския военачалник (стратилат) и опустошавайки всичко, дошъл до самия Константинопол.“
Външни препратки Хронография на Теофан Изповедник . Български православен каталог – Св. преподобни Теофан Изповедник
Издания Феофан Исповедник. Летопись византийца Феофана. Полная версия. СПб., 1884. Чичуров, И. С. Византийские исторические сочинения: „Хронография“ Феофана, „Бревиарий“ Никифора. Тексты, переводы, коментарии. М., 1980; The Chronicle of Theophanes Confessor: Byzantine and Near Eastern History AD 284 – 813. Tr. Cyril Mango and Roger Scott. Oxford, 1997.
Източници
Бележки
Категория:Светци от Анатолия Категория:Византийски историци Категория:Православни светци Категория:Извори за българската история Категория:Християнски светци от IX век