Историята на Нидерландия е свързана с тази на Бенелюкс; едва през 16 век е основана независима държава, грубо съответстваща на съвременната. Поради това тази статия понякога покрива географски и южните части на Бенелюкс. При това голяма част от сегашна Нидерландия през значителна част от Средновековието е била море или блата.

Ако се вземат най-старите свидетелства за човешка дейност като начална точка в историята на Нидерландия, тя би обхващала поне 250 000 години. Писмени източници за местното население обаче има предостатъчно едва след пристигането на римляните, които анексират южната част на сегашна Нидерландия. По време на римската окупация страната е населена от различни германски племена, а Югът е населен с келти, които се сливат с новодошлите от други германски племена по времето на Великото преселение на народите, последвало упадъка на Римската империя.

През Средновековието ниските земи (приблизително днешна Белгия и Нидерландия) се състоят от няколко графства, херцогства и епархии, влизащи в границите на Свещената римска империя. Те се обединяват в една държава под владение на Хабсбургите през 16 век. Контрареформацията, последвала успеха на калвинизма в Нидерландия, и опитите да се централизира управлението водят до голямо въстание срещу Филип II Испански. На 26 юли 1581 г. е декларирана независимост, която окончателно е призната след Осемдесетгодишната война (1568 – 1648 г.). Годините на войната отбелязват и започването на нидерландския Златен век – период на процъфтяване на икономиката и културата, грубо обхващащ 17 век.

След Френската окупация в началото на 19 век Нидерландия става монархия, управлявана от Оранската династия. След консервативен период обаче силните либерални нагласи не могат да бъдат пренебрегвани и през 1848 г. страната става парламентарна демокрация с конституционен монарх. Тя е такава с кратко прекъсване по време на окупацията от нацистка Германия.

Нидерландия сега е модерна индустриализирана нация и е голям износител на селскостопански продукти. Международната търговия (буквално „презморска“) винаги е била централна за нидерландската икономика (влияейки също и на културата) и също важна причина за борбата за независимост и последвалото богатство.

Праисторическа епоха Нидерландия е населена от последния ледников период. Най-старите намерени останки са с възраст 100 000 години. През последния ледников период Нидерландия е имала тундров климат с много оскъдна растителност. Първите обитатели са ловци-събирачи, живели през последния ледников период. След края му районът е населен с различни палеолитни групи. Една от тях дори е правила и използвала канута (Песе, около 9000 г. пр.н.е.), а по-късно, около 8000 г. пр.н.е. мезолитно племе живее близо до Бергумермер, Фризия.

Земеделието достига Нидерландия около 5000 г. пр.н.е. (вероятно от централноевропейски земеделци – Linear Pottery културата), но е практикувано само в най-южните части (Южен Лимбург). Тяхното знание не могло да бъде използвано за изграждането на стопанства в останалата част на Нидерландия поради недостиг на домашни животни и подходящи инструменти.

След като земеделците напуснали Нидерландия около 4500 г. пр.н.е. (с изключение на селището Свифтербанд около 4300 г. пр.н.е.), останали само ловци-събирачи като ловците от културата Vlaardingen (около 2600 г. пр.н.е.)

По-късно са открити първите значими останки от нидерландската праистория – долмените – големи каменни надгробни конструкции. Те са разположени из провинцията Дренте и вероятно са построени от хора от земеделската Funnelbeaker култура между 4100 и 3200 г. пр.н.е.

На Запад същите племена може би са правили ловни лагери за зимен лов (тюлени и др.). Има дори бегли доказателства за малки селища в западна посока.

Първото доказателство за използването на колело датира от около 2400 г. пр.н.е. Това най-вероятно би могло да бъде направено от някои свързан с Bellbeaker културата (Klokbeker cultuur). Хората от към тази култура експериментирали с обработка на мед, мякои доказателства за което (каменни наковални, медни ножове, медно острие за копие) са открити във Велюве. Всяка медна находка показва съществуването на търговия с други „държави“, защото в Нидерландия няма естествени находища на мед.

Бронзовата епоха вероятно започва някъде около 2000 г. пр.н.е. Бронзовите сечива открити в гроба на „Вагенингенския ковач“ показват търсенето на знания. (Типични за нидерландските земи предмети от бронзовата ера ).

След тази находка се появили и други, датиращи от Бронзовата ера, като Епе, Драуен и др. Многото находки на редки (и затова ценни) обекти като калаените мъниста на огърлица в Дренте биха могли да свидетелстват, че Дренте е бил търговски център на Нидерландия през Бронзовата ера. Голямото количество счупени бронзови предмети, предназначени за рециклиране (Форсхотен), подсказва ценността на бронза през Бронзовата ера, която продължила до около 800 г. пр.н.е. Типология на нидерландия брадви от Бронзовата ера

Типични за Бронзовата ера обекти са: ножове, мечове, брадви, фибули, гривни и др. Повечето предмети от Бронзовата ера са открити в Дренте. Един вид показва, че търговците пътували надалечни разстояния: големи бронзови ситули (ведра). Те били произведени някъде в източна Франция или Швейцария за смесване на вино с вода (римски/гръцки обичай).

Желязната епоха е благоприятна за Нидерландия, защото на Север има железни залежи („moeras ijzererts“), а също така и в центъра (естествени „топки“, съдържащи желязо във Велюве), както и на Юг (червена желязна руда в близост до реките в Брабант).

Сега ковачите могат да пътуват от едно малко поселище до друго както с бронз, така и с желязо. Те произвеждат сечива като брадви, ножове, карфици, върхове за стрели, мечове и др. по поръчка.

Има дори свидетелства за „дамаско коване“ – усъвършенствана техника за коване на метал (мечове), комбиниращо предимствата на гъвкавостта на желязото и якостта на стоманата.

Богатството на Нидерландия през Желязната епоха може да бъде демонстрирана чрез „Кралския гроб в Ос“ (ок. 500 г. пр.н.е.) Там е бил погребан истински крал с някои забележителни предмети: железен меч, инкрустиран със злато и корал . Той бил погребан в най-голямата могила в Западна Европа, която била широка 52 м.

По времето на римското нашествие Нидерландия е била населена с различни германски племена, които се заселили там около 600 г. пр.н.е., като тубантите, канинефатите, фризийците и батавите. В по-късни националистически представи батавите понякога са смятани за „истинските“ прадеди на нидерландците.

Римска епоха През 1 в. пр.н.е. римляните завладяват южната част на Нидерландия, където построяват първите градове и създават римската провинция Долна Германия. За по-голямата част от подвластния на римляните регион от Нидерландия, границата на Римската империя е по продължението на реката Рейн. Римляните изграждат първите градове в Нидерландия. Най-важните от тях са Утрехт, Наймеген и Маастрихт. Северната част на сегашна Нидерландия, която е била извън Римската империя и където живеели (и още живеят) фризийците, била силно повлияна от силната си южна съседка. Римляните донасят и писмеността.

Като цяло отношенията с местното население били доста добри; много батави дори служели в римската конница. Батавската култура била повлияна от римската, поради което между другото били създадени храмове в римски стил, посветени на местни богове, като този в Елст. Това обаче не предотвартило Батавското въстание от 69 г. н.е., един много успешен бунт под водачеството на батава Гай Юлий Цивил. Четиридесет castelae били изгорени, защото римляните нарушили правата на батавските водачи, вземайки млади батави за роби. Други римски войници (като тези в Ксантен и помощните части от батави и канинефати от легионите на Вителий) от се присъединили към бунта, който дори успял да разцепи северната част на римската армия. През април 70 г. Веспасиан изпраща няколко легиона за да потуши въстанието. Командващия ги Петилий Цериал накрая побеждава батавите и започва преговори с Юлий Цивил на негова земя, някъде между реките Ваал и Маас близо до Новиомагус (Наймеген) или – както батавите вероятно са го наричали – Батаводурум.(Източник: Historiae от Тацит, 1 в. н.е.). Превод на нидерландски от Радбауд университет, Наймеген

Римската цивилизация в района накрая е залята при масовото преселение на германски народи (по-късно познато като Преселение на народите).

Свещена Римска империя Новодошлите се смесили с оригиналното население и образували три народа в Ниските земи: фризийци по крайбрежието, саксонци на Изток и франки на Юг. Франките станали християни, след като кралят им Кловис I се приел християнството през 496 г. Между франките на Юг и фризийците и саксонците на Север, които останали твърдо езичници, съществували големи вражди. Англосаксонски мисионери като Вилиброрд и Бонифас донякъде успели да въведат християнската вяра. Бонифас, обаче, бил убит от фризийците в Докум през 754 г.

На края франките, водени от Карл Велики, успели да завладеят и покръстят северните си съседи. Карл Велики създал франкска империя с ядро в съвременна Белгия и Северена Франция, коятпо се простирала в днешна Франция, Германия, Северна Италия и по-голямата част от Западна Европа. Франкската империя се разцепвала и обединявала няколко пъти и родила Франция на Запад и Свещената Римска империя на Изток. Много от провинциите в ниските земи станали част от последната, но Фландрия и някои други станали част от Франция.

От 800 до 1000 г. Ниските земи също пострадали значително от викингски нападения (едно от които разрушило богатия град Дорестад). Съпротивата срещу викингите, когато имало такава, идвала от местните благородници, които в резултат увеличавали влиянието си.

Около 1000 г. имало няколко селскостопански подобрения (описвани понякога като селскостопанска революция), които довели до повишаване на продукцията, особено на продукцията на храни. Икономиката започнала да се развива бързо и поради по-високата производителност имало достатъчно работна сила за разработване на нови земи и търговия. Били създадени гилдии и пазарит есе развили, когато продукцията започнала да надвишава нуждите на местното население. Въвеждането на пари направило търговията много по-лесна дейност от преди. Съществуващите градове се разраствали и нови градове никнели около манастири и замъци. В тези градски райони започнала да се развива меркантилна средна класа.

Кръстоносните походи били популярни в Ниските земи и привличали много хора да се бият в Светите земи. Кръстоносните походи увеличили търговията, която от своя страна повлияла разрастването на градовете (особено във Фландрия и Брабант). Градовете, растящи на богатство и мощ, купували определени привилегии от суверена, като например градска харта, даваща на града право на самоуправление и да приема закони. На практика това означавало, че най-богатите градове станали квази-независими републики на собствено основание. Брюге (Брюж) (през 14 век) и по-късно Антверпен били сред най-важните градове и пристанища в Европа.

Свещената Римска империя не била способна да поддържа политическото единство. Местни властници превръщали графствата и херцогствата си в частни кралства и почти нямали чувство за дълг към императора, който управлявал големи части от народа само на думи. Големи части от това, което сега е Нидерландия, били управлявани от графа на Холандия, херцога на Гелре, херцога на Брабант и архиепископа на Утрехт. Фризия и Гронинген на Север запазили независимостта си и били управлявани от по-низши благородници. Различните феодални държавици били в състояние на почти постоянна война, особено провинциите Утрехт и Холандия.

Повечето от това, което сега е Нидерландия и Белгия, накрая било обединено от херцога на Бургундия през 1433 г.

Борбата за независимост и Златният век Осемдесетгодишната война За подробости вижте главната статия Осемдесетгодишна война.