Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ е първата българска мъжка гимназия в Македония. Тя е един от най-значителните български просветни центрове в Македония и Одринско. Гимназията е основана през есента на 1880 година в град Солун, където съществува до 1913 година. Наследник на Солунската българска мъжка гимназия е Националната хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ в Благоевград, Пиринска Македония, България.

История Създаване на гимназията

След Априлското въстание от 1876 година и последвалите в 1877–1879 година събития (Руско-турската война 1877–1878, Кресненско-Разложкото въстание и други) българското просветно дело в Македония претърпява редица удари. Като се възползват от антибългарските настроения на управляващите, гръцките владици успяват да затворят немалко български училища и да върнат гръцкия език в много български църкви, а част от българската интелигенция се изселва в Княжество България или Източна Румелия. Въпреки това, българските просветни дейци продължават своята дейност, подкрепяни от местните български общини, Българската екзархия и новосъздадената българска държава. При тази трудна обстановка положението в Солун е сравнително по-спокойно. Наличието на чуждестранни консули и представителства ограничават до известна степен режима на турската власт. Този факт сам по себе си се изтъква като довод за отваряне на българско средно училище в Македония по подобие на тези в София и Пловдив.„Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 66.

В 1880 година в Османската империя се приема Закон за вилаетите, който отнема част от възможностите на гръцките владици да контролират българските училища. През лятото на 1880 година, използвайки новите условия, възрожденският деятел Кузман Шапкарев подготвя цялостен план за учебното дело в Македония. Според този план, център на просветното дело трябва да бъде столицата на географската област Македония – Солун. Там трябва да се основат по една пълна мъжка и девическа гимназия с пансиони при тях. Непосредствено преди откриването им в Македония съществуват 667 основни български училища с 949 учители и 36 623 ученици.Шатев, Павел. сборник „Солун“, София, 1934, стр.342. Виж статистиката на Васил Кънчов. Основна пречка пред Шапкарев е възражението на Екзархията за Солун като място за гимназиите. Драган Цанков застъпва също това становище и предлага да бъде друг град, който да е във вътрешността на Македония и да бъде с чисто български облик.

Шапкарев пристига в Солун на 3 юли 1880 година и заварва българските училища в развалини с общо 17 ученици и няколко по-възрастни, които образуват нещо като I клас.„Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 67. До настъпването на първата учебна година (1880–1881) Солунската община разглежда поставения от Шапкарев въпрос за укрепване на учебното дело и взема решение за откриването на мъжка и девическа гимназия, а протоколът се изпраща за утвърждаване на Екзархията.Кандиларов, Георги. Българските гимназии и основни училища в Солун. Македонски научен институт, София, 1930, стр. 15. Шапкарев заминава с него за Цариград и през август 1880 година се завръща обратно в Солун с издадения акт, подписан от екзарх Йосиф I за откриването на двете гимназии. В началото на октомври 1880 година с официален молебен, на който присъстват много българи, гърци и турци са открити учебните занятия в гимназията, разположена в махалата Айринджик. Така през есента на 1880 година със съдействието на Българската община в Солун и на Екзархията е поставено началото на Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“. Мъжката гимназия започва с два класа (100 ученици) и четирима учители, а девическата с първи клас (40 ученички) и една учителка.Кандиларов, Георги. Българските гимназии и основни училища в Солун. Македонски научен институт, София, 1930, стр.16–17.

През декември в 1880 година Кузман Шапкарев получава писмо от Българската екзархия, от архимандрит Козма Пречистанский, в което се оповестява решението на Екзархията през следващата година да се открие в Солун редовна и пълна българска гимназия с пансион. Предложението на Шапкарев среща съпротивата на протосингела на екзарх Йосиф I, прилепчанеца архимандрит Методий Кусев, който предлага учебното средище в Македония да бъде намиращият се в нейния географски център и известен с будното си българско население град Прилеп, и екзархийския секретар Добри Ганчев. През втората учебна година 1881 – 1882 двама новоизпратени от Екзархията учители съобщават на К. Шапкарев, че Екзархията възнамерява да отвори планираната за Солун гимназия в Прилеп. Младите учители пренасят екзархийски писма, включително и до Прилепската община. Това решение е взето от архимандрит Методий Кусев и Добри Ганчев, които по това време управляват Екзархията поради отсъствието на екзарха от България. Въпреки това Кузман Шапкарев задържа писмата и чрез усилена кореспонденция успява да убеди Екзархията гимназията все пак да се отвори в Солун. Въпреки споровете, Кузман Шапкарев и неговите съмишленици успяват да наложат Солун като бъдещ просветен център на българите в Македония. През октомври в 1881 година в Солун пристигат няколко учители заедно с екзархийския секретар Добри Ганчев, за да открият официално гимназията.

В литературата обикновено се приема, че мъжката гимназията е открита през 1880 година, въпреки че самият К. Шапкарев приема за начало следващата година. В началния период на своето съществуване гимназията се подпомага финансово и от правителството на Източна Румелия.

Развитие и закриване

През първата учебна година функционират само два класа, а през есента на 1881 година се откриват още два. В същата 1881 година на 5 октомври мъжката гимназия се именува на солунските братя Кирил и Методий.„Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 68. Тъй като в началото мъжката гимназия не е пълна, тя се среща често и с името „Солунско главно училище“. Поддържа се от Българската екзархия и от Солунската българска община. Издръжката ѝ се поема основно от доброволните помощи на княз Александър Богориди, на българите в Македония и солунските граждани.Райнов, Б. „Преди половин век“, София, 1934, стр. 25. Цитирано по: „Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 68.

Първата учебна година на гимназиите завършва успешно с публичен акт в присъствието на много българи, граждани от други народности, представители на властта, австрийски и румънски консули и на длъжностно лице при руското посолство в Цариград.Кандиларов, Георги. цит. съч., стр. 17. Цитирано по: „Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 69. Учители в мъжката гимназия през първата година са: Кузман Шапкарев (главен учител), Христо Бучков, Траян Чатлев и Христо Попстоянов.„Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 69.

Солунската община се старае да привлече способен учителски кадър още в началото на следващата учебна година и моли Екзархията учителите, които ще изпраща в Солун да са солидни хора, политически благонадеждни и не по-възрастни от 20–22 години. Опитват се да привлекат К. Поменов за директор, но след отказа му от Цариград препоръчват Божил Райнов, като молят да се съдейства напълно за добрия ход на училището, за да се улесни въздигането на училището в пълна гимназия.

В началото на 1881–1882 се известява за откриване на трети клас в мъжката гимназия с окръжно до общините в Македония, като изискванията са учениците да са здрави, с училищно удостоверение за добър успех и с минимална възраст от 14 години. Записват се 123 ученици в мъжката гимназия в Солун, разпределени в I клас – 63, II клас – 41 и III – 19.Кандиларов, Георги. цит. съч., стр. 18. Цитирано по: „Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 70. Учителите наброяват петима души, заедно с директора Божил Райнов„Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 70. и се изгражда учителски съвет, който е председателстван от Козма Пречистански и е с функциите да следи за спазване на вътрешния ред и да да решава въпросите от педагогически характер.Кандиларов, Георги. цит. съч., стр. 19. Цитирано по: „Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 70.

През 1883–1884 година гимназията е вече IV класна. Изключителни заслуги за издигането авторитета и утвърждаването на Солунската българска мъжка гимназия има Трайко Китанчев, който е избран за председател на педагогическия съвет и заедно с Божил Райнов се старае да организира учебното дело по модерни принципи, съобразно тогавашната педагогика и образование.Станев, Н. „Един спомен за първата учителска деятелност на Китанчев“, списание „Мисъл“, г. V, кн. 7 стр. 699. Цитирано по: „Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 72.

Солунската мъжка гимназия става третата пълна гимназия в българските земи в учебната 1885–1886 година след тези в София и Пловдив.„Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 74. През учебната 1886–1887 година гимназията става VII класна и в нея се обучават 129 ученици. Развитието на гимназията продължава и през следващата 1887–1888 година, когато е открито педагогическото отделение с I курс, а следващата учебна година и с II курс. Отделението съществува до учебната 1895–1896 година и дава осем випуска.Тренчев, Георги. „Педагогическото отделение на Солунската гимназия (1887-1896 г.).“ Списание „Исторически преглед“, кн. 1-2, София, 2004, стр. 40-65.

При гимназията съществува и метеорологическа станция, която издава „Годишен отчет“ от 1895 до 1911 година.

В навечерието на Илинденско-Преображенското въстание атмосферата в Македония е крайно напрегната, което се отразява и на училищното дело. Турските власти се намесват грубо в живота на солунските гимназии, които са смятани за източник на революционни идеи и средище на борци за освобождение. На 17 ноември 1901 година се провежда внезапна проверка от страна на османските власти в гимназията и са арестувани някои от най-будните ученици. Обикновено арестуваните за изтезавани жестоко и осъждани на тъмничен затвор. Споменава се за инквизиции на задържани ученици и осъждане на затвор в рапорт на гимназията. В такава обстановка учебната 1903–1904 година също минава доста трудно.„Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 82-83.

Хуриетът от 1908 година също оказва голямо влияние върху учениците в гимназията. В солунските гимназии се сблъскват освободителните идеи с новите социалистически влияния. В рапорт на гимназията се говори, че Солун е наводнен от социалисти, които намират привърженици включително и сред гимназистите.„Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 86. Излизалият по това време в Солун вестник „Народна воля“ настоява Екзархията да се занимава само с духовни дела, а учебното дело да се ръководи от централни тела, избирани от всяка нация.„Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 88.

Мъжката гимназия става осмокласна в учебната 1910–1911 година, като долните три класа са смятани за прогимназиални. Последните учебни години са изключително активни. Учениците достигат бройката 260, като половината са от Кукуш и Солун, а останалите са от различни населени места в Македония.„Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 91.