Филип Томов Каваев () е български общественик, фолклорист, активен участник в съпротивата на българското население във Вардарска Македония срещу сръбската власт (1918 – 1941), деец на Българските акционни комитети в Македония.
Биография Роден е в 1904 година в Струга, тогава в Османската империя в големия род Каваеви. Внук е на поп Йосиф Каваев. Основно образование завършва в Струга, средно в Охрид, а в 1924 година завършва Призренската семинария. От 1924 година до 1941 година учителства в много села в Стружка, Дебърска и Прилепска околия.
Филип Каваев публикува в различни вестници и списания. В 1936 година за разказа си „Прост рибар“ печели първа награда, а в 1938 година на анонимен конкурс втора награда за проза. Член-съдружник е на скопското антисръбско списание „Луч“, на което редовно сътрудничи с разкази на македонски говор с патриотично съдържание. В разказите си Каваев се подписва като Каваяц, за да не бъде Каваевич и използва сръбски език само за уводната част, след което дава дума на героите си, които говорят на прост стружки говор, като разказват за Охридската архиепископия, възрожденските борби в Македония, в които загинали двамата стружки Братя Миладинови и така нататък.
След разгрома на Югославия от Германия, на 21 април 1941 година Каваев става секретар на Българския акционен комитет в Струга. При българското управление във Вардарска Македония (1941 – 1944) Каваев е назначен за български учител в Струга. В 1943 година поставя на сцената на Битолския народен театър драма, свързана с борбите на ВМОРО и гибелта на Георги Сугарев. Коста Църнушанов пише:
След войната Каваев остава в Комунистическа Югославия. Работи като гимназиален учител по македонски език в гимназията „Никола Карев“ в Битоля.Современост: литература, уметност, општествени прашанија, том 21, Кочо Рацин, 1971, стр. 499. Превежда заедно с Климент Малевски на македонски литературен език житието на Климент Охридски. В 1957 година завършва Философския факултет на Скопския университет. Пенсионира се в 1958 година.
Каваев събира народни умотворения от Битоля и Битолско. Един от първите членове на Сдружението на фолклористите на Македония и един от основателите на Научното дружество в Битоля в 1960 година. Пише много статии за македонския фолклор и особено за народната поезия. Оставя богат архив с непубликувани материали. Пише в „Македонски язик“ по етимологични и словообразувателни проблеми. Изследва и гораните и диалекта им.
В 1961 година е награден с наградата „4-ти ноември“. Същата година е отличен и с Орден за труд със сребърен венец.
Каваев умира в 1974 година в Битоля.
Родословие
Библиография „Народни пословици и гатанки от Струга и Стружко“, 1961 (4450 пословици и 567 гатанки); „Свети Климент Охридски, 916-1966“, Скопие, 1966. (превод от гръцки на житието на Климент Охридски); (204 песни за Битоля); „Смилево славно во оган гори“, 1972. Протокол №1 на учредителното събрание на местен бълг. акционен комитет за гр. Струга и околията, Струга, 21 април 1941 година, секретар Филип Каваев „До Българския централен акционен комитет за Македония“, Струга, 19 май 1941 година
Бележки
Категория:Български общественици от Македония Категория:Български журналисти от Македония Категория:Родени в Струга Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Български писатели от Македония Категория:Български фолклористи от Македония Категория:Български преводачи Категория:Българи в Югославия Категория:Членове на Македонското научно дружество – Битоля Категория:Възпитаници на Скопския университет Категория:Дейци на Българските акционни комитети Категория:Починали в Битоля Филип Категория:Носители на наградата „Четвърти ноември“ Категория:Възпитаници на Призренската семинария