Кирил Симеонов с псевдоним Джино () е български и югославски футболист и треньор по футбол. Най-известен е като футболист на „Македония“ (Скопие) и „Партизан“ (Белград).
Биография Роден е на 19 октомври 1915 г. в град Скопие, няколко дни след като българската армия освобождава града от сърбите. Брат е на футболиста Благой Симеонов. Техен първи братовчед е Велчо Стоянов, шампион на България в състава на „Славия“ (София).Милчев, Силвестър. Футболни отломки от стари времена, С. 75 По професия Кирил Симеонов е бояджия.
През 1944 г. участва в партизанското движение в Югославия. По спомени на Стоян Орманджиев Симеонов не се чувства българин, а е сърбоман.Милчев, Силвестър. Футболни отломки от стари времена, С. 84
По времето на Кралство Югославия името на футболиста е Чирило Симонович, а след края на Втората световна война сменя името си на Кирил Симоновски.
Клубна кариера
Започва да играе за ФК „Юг“, после във ФК „Победа“ и ФК „Граджански“ (Скопие). През сезон 1938/39 изиграва 21 мача и вкарва 3 гола в югославското първенство за Граджански“.Статистика в Ex Yu Fudbal
От юни до септември 1941 г. носи екипа на ФК 13,Как една стара снимка събуди спомена за Македония (Скопие) където преминава заедно с Трайче Серафимов. Двамата са смятани за първите професионални футболисти в българското първенство,Ентусиасти възродиха славния ФК 13! Започват от есента участие в столичната група (ВИДЕО)СПОРТ, Брой № 1893, 06.06.1941 но по-късно напускат „ветераните“ поради обвинение в професионализъм. По това време футболът в България е изцяло аматьорски. Официално двамата футболисти се водят на щат във вестниците на Атанас Дамянов „Утро“ и „Дневник“. ФК 13 печели Столичното първенство и достига до 1/4-финал в Държавния шампионат. Играе за ФК 13 в 5 срещи от Софийското първенство, като вкарва 2 гола – срещу тимовете на „Шипка“ и ЖСК.СПОРТ, Брой № 1896, 17.06.1941СПОРТ, Брой № 1917, 15.08.1941 В турнира за Царската купа играе в мача срещу „Сокол“ и вкарва хеттрик за победата с 6:2.СПОРТ, Брой № 1902, 07.07.1941 в Държавното първенство изиграва 2 мача срещу „Славия“.СПОРТ, Брой № 1925, 29.08.1941
През септември 1941 г. Симеонов и Серафимов се завръщат в Македония“.СПОРТ, Брой № 1929, 08.09.1941 В периода на Българското управление на Вардарска Македония Македония Скопие играе в българското първенство. През 1942 г. Джино е голямата звезда на отбораСК Тича сезон 1941/42 и помага на Македония“ да достигне до финал в шампионата. Същата година остава на второ място в класацията за Футболист № 1 на България и в класацията за Спортист на годината на България, като е изпреварен от футболиста на „Левски“ Любен Стамболиев.
През 1945 г. в преходния сезон е част от сборния отбор на Югославската армия, който достига финал на първенството.Vremeplov 4: Ligaška takmičenja od 1945-1992. godine На негова база е сформиран армейският отбор ФК Партизан Белград, където треньор е бившият наставник на „Македония“ Скопие Илеш Шпиц. По това време е най-опитният състезател на „гробарите“ заедно с вратаря Франьо Глазер. През 1947 г. печели титлата и купата на страната и става отново шампион през 1949 г.
През 1950 г. става играещ треньор на ФК „Вардар“Yugoslavia Second League 1950 и записва 75 мача с 25 вкарани гола. През 1951 г. извежда тима до спечелването на Втора лига на Югославия.Yugoslavia Second League 1951 През 1952 г. закратко се завръща в „Партизан“ и изиграва 1 мач в първенството и 1 мач в турнира за националната купа.Югославска първа лига, сезон 1952
Национален отбор През 1940 г. изиграва 2 мача за „Б“ отбора на Югославия. През 1941 г. е резерва в мача на Югославия срещу Унгария в турнира „Дунавска купа“.Detalj sa poslednjeg reprezentativnog meča Jugoslavije pred početak Drugog svetskog rata
През 1942 г. е част от българския национален отбор, където изиграва 2 срещиPlayers appearing for two or more countries at RSSSF.
От 1946 г. отново е национал на , като два пъти е част от селекцията за турнира за Балканската купа. Той е първият играч от Македония, носил капитанската лента на югославския национален отбор. Записва 10 мача, в които вкарва 1 гол.Профил в reprezentacija.rs
Треньорска кариера Играещ треньор на „Вардар“ (Скопие) в периода 1950 – 1951 и старши-треньор на отбора от 1953 до 1955 г. След това води гръцкия „Арис“ Солун закратко през 1955 г. Симеонов е треньор на „Партизан“ в три периода, като най-големият му успех е спечелването на Купата на Югославия през 1957 г. Води и „Олимпиакос“, с който печели Купата на Гърция през 1961 г.
Отличия Като футболист: Първенство на София – 1941 Шампион на Югославия – 1946/47, 1948/49 Носител на Купата на Югославия – 1946/47 Югославска Втора лига – 1951
Като треньор: Югославска Втора лига с „Вардар“ – 1951 Носител на Купата на Югославия с „Партизан“ – 1957 Носител на Купата на Гърция с „Олимпиакос“ – 1961
Бележки
Външни препратки Профил в Partizanopedia Милчев, Силвестър. Футболни отломки от стари времена, С. 69 – 97
Категория:Български футболисти от Македония Категория:Югославски футболисти Категория:Футболисти на Партизан Категория:Родени в Скопие Категория:Починали в Белград Категория:Сърбомани