Парижкият мирен договор е подписан на 30 март 1856 г. в Париж на конгрес, открит на 25 февруари 1856 г.Hertslet, Edward (1875), „GENERAL TREATY between Great Britain, Austria, France, Prussia, Russia, Sardinia and Turkey, signed at Paris on 30th March 1856 (Translation)“ in The Map of Europe by Treaty; which have taken place since the general peace of 1814. With numerous maps and notes, vol. II, London: Butterworth, pages 1250 – 65; Pierre Albin (1912), „ACTE GENERAL DU CONGRES DE PARIS (30 mars 1856)“, Les grands traités politiques. Recueil des principaux textes diplomatique depuis 1815 jusqu'à nos jours, Paris: F.Alcan, p. 170 – 180; Г. Генов (1940) Международни актове и договори, засягащи България, София, стр. 115; Слава Стефанова (1958), Международни актове и договори (1648 – 1918), София: Държавно издателство „Наука и изкуство“, стр. 104 – 108. Договорът слага край на Кримската война между Русия и съюза между Османската империя, Сардинското кралство, Втората френска империя и Британската империя, като отслабва международното влияние на Русия в Европа и довежда до изостряне на Източния въпрос.

Всички държави се задължават да не се намесват във вътрешните работи на Османската империя. Молдова и Влашко остават под нейна юрисдикция, но им се гарантира независима конституция. Русия отстъпва на Молдова част от южна Бесарабия с територии, населени предимно с български преселници, установени там в началото на XIX в. Техен център е град Болград.

Черно море става неутрална територия, открито за търговско корабоплаване на всички страни, но затворено за всички военни кораби, а по неговите брегове се забранява изграждането на укрепления и разполагане на въоръжени сили. Река Дунав се обявява за международен плавателен път под контрола на международна комисия.

С договора се потвърждава съставеният същата година султански указ Хатихумаюн, с който се декларира равенство между мюсюлмани и християни и допускане на последните до военна служба и военно обучение, равно данъчно облагане за всички поданици и създаване на смесени съдилища. Създават се банки и съвременна кредитна система и се открива път за проникване на западните капитали в Османската империя.

Във втората част на договора между Австрия, Великобритания и Франция, подписана на 15 април 1856 г., се изразява готовността тези три страни да защитават клаузите на Парижкия мирен договор дори с цената на въоръжена намеса срещу нарушителя. Също така е подписана Парижка декларация за морското право (, 16 април 1856 г.) за отмяна на каперството.

Бележки

Категория:Кримска война Категория:Мирни договори Категория:1856 година във Франция Категория:1856 година в Османската империя