Шотландия (; ) е историко-географски район на Великобритания в Северозападна Европа, една от четирите съставни страни на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия. По суша Шотландия граничи с Англия, а от всички други страни е оградена с морета. Официални езици са английски и шотландски келтски език. Столица на страната е Единбург, а най-голям град – Глазгоу. Площта на Шотландия е 78 772 km², а населението – около 5 535 000 души (2011) или средно по 65 души на km².
Кралство Шотландия е основано през 843 г. от Кенет Макалпин, който става крал Кенет I. Шотландия съществува като независима държава до 1 май 1707 г., когато Актът на обединението съединява Шотландия и Кралство Англия в Кралство Великобритания.
Първи министър (премиер) на Шотландия от 7 май 2024 г. е Джон Суини от Шотландската национална партия.
География
Разположение Територията на Шотландия обхваща северната третина на остров Великобритания и влизащите в състава острови – Хебридските, Оркнейските и Шетландските. Територията на Шотландия е 78 772 km², бреговата ѝ ивица е дълга 9911 km. На юг граничи с Англия. Дължината на границата от река Туийд на запад до залив Солуей Фърт на изток е около 96 km. На 30 km на югозапад от брега е разположен остров Ирландия, на 400 km на североизток е Норвегия, на север от Шотландия са Фарьорски острови и Исландия. На запад Шотландия граничи с Атлантически океан, а на изток със Северно море.
Шотландия се дели на три географски района: Каледонски планини (Северношотландски планини) (включващи Северозападни планини и Грампиански планини), Средношотландска низина и Южношотландски възвишения. Най-високият връх на страната е Бен Невис – 1344 метра.
Климат Климатът на Шотландия е умерен океански и е свързан с тенденциално много непостоянно време. Благодарение на топлото атлантическо течение Гълфстрийм температурите в Шотландия са по-високи, отколкото в страните, намиращи се на същия паралел, но са по-ниски от температурите в другите региони на Великобритания, което се дължи на по-северното положение на страната. В най-студените месеци на годината – януари и февруари – средният температурен максимум е 5 – 7 °C. Най-топлите месеци – юли и август – 19 °C. Най-ниските температури са измерени в тресавищата в близост до Бремар в Грампианските планини – близо -27,2 °C, което е и рекорд за Великобритания. Най-високата измерена температура е 32,9 °C, отчетена на 9 август 2003 г. в Грейрок, на шотландската граница.
Температурите на запад са по-високи от тези на изток, което се дължи на топлите води на Гълфстрийм. Средното годишно количество на валежите е подобно както и в цяла Великобритания и е силно диференцирано между влажния западен бряг (в близост до Гълфстрийм) и по-слънчевия и сух източен бряг, като варира между 3000 mm на запад до 600 mm на изток. За региона е характерен югозападен вятър.
Административно деление
През 1996 г. с решение на парламента на Великобритания Шотландия е разделена на 32 области.
Десетте най-големи града са: ГрадЖители 5 април 1991Жители 29 април 2001Жители 2011Глазгоу (Glaschu)658 379629 501781 901Единбург (Dùn Èideann)400 632430 082493 107Абърдийн (Obar Dhèathain)182 133184 788195 387Дънди (Dùn Dè, Dùn Dèagh)157 808154 674175 563Ийст Килбрайд (Cille Bhrìghde an Ear)70 57973 79683 230Инвърнес (Inbhir Nis)50 00055 00071 211Хамилтън (Hamaltan)49 98848 54653 501Къмбърнолд (Comainn nan Allt)49 50749 664Грийнок (Grianaig)49 26745 467Пърт (Perth)43 151 История
Учените предполагат, че първите хора в Шотландия са се появили приблизително преди 8 хиляди години. Първите постоянни селища датират от преди 6 хиляди години.Дюшен, Мишел. История на Шотландия ИК Рива 2008, с. 19 Предбронзовата епоха (около 2000 или 1000 г. пр.н.е.) в Шотландия вече съществуват големи комплекси от каменни монолити в кръг (Бродгар на Оркнейте, Каланиш на остров Луис) или в права линия (Хил о 'Мано Стоунс в Кейтнис, Стеннес на Оркнейте и др.)Дюшен, Мишел. История на Шотландия. ИК Рива 2008, с. 24 Писмената история на Шотландия започва с римското завоевание на Британия през 79 г. (съвременните територии на Англия и Уелс). Тогава тя е спомената като Каледония.Дюшен, Мишел. История на Шотландия. ИК Рива 2008 г, с. 22 Тацит пише биография на римския генерал Гней Юлий Агрикола (Тацит е негов зет). В тази биография водещо място заемат военните кампании на Агрикола между 79 г. и 83 г. в Британия. Част от Южна Шотландия е била временно под непряк контрол на Рим. На север са се намирали земи, свободни от римската окупация. Народите, живеещи в Каледония, са предимно пиктски и келтски племена, а също кралства Дал Риад на територията на Аргайл. Всички тези народи са изброени от Птоломей, но техните имена не говорят нищо: Brigantes, Votadini, Selgovae, Novantae, Damnomnii, Verturinores и др. (общо седемнадесет племена). Колкото до местното население самият Тацит признава, че не знае дали това са местни племена или пришълци. Той предполага, че те имат келтски произход, на база външния им вид, а самият Агрикола дава името каледони сборно, тъй като така се е наричало едно от племената. Разполагаме с много малко сведения за тази провинция след заминаването на Агрикола през 83 г. от Каледония, описано от Тацит. Очевидно нападенията на каледоните се подновяват, защото през 118 г. император Адриан построява Адриановия вал с цел да наложи траен мир в Римска Британия. Няколко години по-късно обаче едно от племената – бригантите, келтско племе, населяващо това, което наричаме Пенинии и Чейвиът, атакува Адриановия вал и го преминава. Римският управител Лолий Урбик успява да ги изтласка през 139 г. и взима решение да изтегли отбранителна линия по на север. Тази нова стена била наречена „Антониев вал“. През 360 и 364 г. пиктите хвърлят римляните в смут. Пиктия влиза в състава на Фортрия, но историята на Шотландското кралство започва през 843 г., когато Кенет Макалпин става крал на обединеното кралство на скотите и пиктите.
В течение на следващите столетия територията на кралството се разширява приблизително до територията на съвременна Шотландия. През този период е имало сравнително добри отношения с уесекските управници на Англия, а също така и силна раздробеност, която обаче не пречи на провеждането на успешна политика на експанзия. Известно време след нахлуването на английския крал Едмънд I в Стратклайд през 945 г. провинцията е предадена на Малкълм I. По време на управлението на крал Индулф (954 – 962) шотландците превземат крепост, по-късно наречена Единбург – техния първи опорен пункт в Лотиан. По време на управлението на Малкълм II единството на шотландските земи е укрепено. Прелом настъпва вероятно през 1018 г., когато Малкълм II нанася поражение на Нортъмбрия в Битката при Карем. През 1034 година Малкълм II умира и е наследен от Дънкан. През 1040 неговият васал Макбет вдига бунт. Макбет е от пиктски произход. В бунта му се съзира реванш на пиктската над скотската династия. Управлението на крал Макбет (1040 – 1057) носи славни дни. Той е приятел на духовниците, множи църквите и олтарите, а през 1050 година дори отива на поклонение в Рим, където „сеел пари като жито“. Печели много битки срещу англичаните. Последните обаче приемат на своя територия сина на Дънкан, Малкълм (Малкълм III) а той нахлува в Шотландия през 1057 година, за да си търси правата. В битката при Лънфанат, Хайдландс Макбет е убит.Дюшен, Мишел. История на Шотландия, ИК Рива, 50 – 51 стр.
Норманското нашествие през 1066 г. става причина за куп от събития, заради които Шотландия сменя своята галска културна ориентация. Малкълм III се жени за Маргарет – сестра на Едгар Етелинг, претендент за английския трон, който впоследствие получава подкрепа от страна на Шотландия. Маргарет изиграва важна роля в намаляването на влиянието на келтските християни. Нейният син Дейвид I става важен англо-нормански управник. Той способства за въвеждането на феодализма в Шотландия и е поощрявал притока на население от Холандия, за да укрепи търговските връзки с континентална Европа. В края на XIII век много нормански и англо-нормански семейства получават като дар шотландска земя.
След смъртта на кралица Маргарита, последната пряка наследница на Александър III, шотландската аристокрация се обръща към краля на Англия с молба да отсъди измежду спорещите претенденти за шотландския престол. Вместо това Едуард I се опитва да установи марионетна монархия и да вземе Шотландия под пълен контрол. Шотландците обаче устояват, ръководени отначало от Уилям Уолъс и Ендрю де Морей, поддържащи Йоан I, а след това – Роберт I Брус. Брус заема престола като крал Роберт I (по-известен като Робърт дъ Брус) на 25 март 1306 г. и удържа окончателна победа над англичаните в Битката при Банокбърн през 1314 г. Но след неговата смърт войната за независимост на Шотландия пламва наново (1332 – 1357), в която Едуард Бейлиъл безуспешно се опитва да отвоюва трона от наследниците на Брус с поддръжката на английския крал. В крайна сметка с идването на династията на Стюартите през 1370-те ситуацията в Шотландия започва да се стабилизира.
В края на Средновековието Шотландия е разделена на две културни зони: равнинна, жителите на която говорят на англо-шотландски, и планинска Шотландия, населението на която използва келтски. Въпреки това галоуейският келтски диалект се съхранява възможно най-дълго до XVIII век в отдалечените части на югозапад, влизащи в графство Галоуей. Историческата равнинна Шотландия в културен план е по-близка до Европа. В планинската Шотландия се оформя една от отличителните черти на региона – шотландската кланова система. Могъщите кланове са съхранили своето влияние даже след „Акта за обединение“ през 1707 г.
През 1603 г. кралят на Шотландия Джеймс VI наследява английския престол и става крал на Англия под името Джеймс I. Шотландия обаче запазва самостоятелността си. След Славната революция и свалянето на католика Джеймс II, Вилхелм III и Мария II в Шотландия за известно време съществува вероятността да бъде избран монарх протестант, но под угрозата от скъсването на отношенията с Англия шотландският парламент съвместно с английския през 1707 г. приема „Акта за обединение“. В резултат на обединението е образувано кралство Великобритания. През 1715 г. в Северна Шотландия се вдигат две крупни въстания на якобитите, но Хановерската династия устоява. Якобитските претенденти за престола съхраняват популярността си в планинските и североизточните области.
След приемането на „Акта за обединение“, Шотландското просвещение и Индустриалната революция страната става мощен европейски търговски, научен и индустриален център. След Втората световна война Шотландия изпитва рязък спад в производството, но в последните десетилетия се наблюдава културно и икономическо възраждане на региона за сметка на развитието на сферата на финансовите операции и производството на електроника, възобновяеми енергийни източници, възход на уиски индустрията, а също така доходите от добив на нефт и газ в шелфа на Северно море. През 1999 г. са проведени избори за парламент на Шотландия – учреждение, което е създадено чрез т.нар. „Шотландски акт“ през 1998 г.
В началото на 2000 г. в Шотландия се усилва влиянието на националистите. През 2007 г. Националната партия печели изборите в шотландския парламент, а нейният лидер Алекс Салмънд обявява, че ще се бори за провеждане на референдум за независимост преди 2010 г., но не му достига мнозинство в парламента. След изборите през 2011 година обаче ШНП печели пълно мнозинство (60%) и спазва обещанието към избирателите си, като насрочва референдум за независимост, който се провежда на 18 септември 2014 година, като 44,7% от гласувалите са „за“, а 55,3% „против“ отделянето на Шотландия от Великобритания.
Държавно устройство