Албърта

Албърта () е една от провинциите на Канада, разположена в западната част на страната. Албърта е най-западната на трите прерийни провинции на Канада. Провинцията е кръстена на принцеса Луиз Каролин Албърта, четвъртата дъщеря на кралица Виктория. В Албърта се намират най-големите находища на нефт и природен газ в Канада.

Неин административен център е Едмънтън, а най-голям град – Калгари. Населението на провинцията е около 4 067 175 души (2016), а площта ѝ е 661 848 km².

География

Албърта граничи с Британска Колумбия на запад и със Саскачеван на изток, със Северозападните територии на север и с американския щат Монтана на юг.

Тя е сред трите провинции (заедно с Ню Брунсуик и Юкон), които граничат само с 1 американски щат.

Комбинация от физиографията, климата, почвата и растителността формират четири биофизични региона в Албърта. По-голямата част от Южна Албърта е заета от Прериите. Този регион е относително сух и е доминиран от ливадна растителност без никакви дървета. Теренът варира локално. На места е разделен от дълбоки речни долини и се издига от по-малко от 300 m в североизточната част до над 1460 m в Сайпрес Хилс в югоизточната част.

Районът на парковете преобладава в централната част на Албърта, образувайки полумесец на запад и на север от региона на Прерията и включващ по-голямата част от басейна на река Северен Саскачеван. Този регион се характеризира с естествена растителност от високи треви и широколистни дървета. Регионът е осеян с множество езера и депресии.

Регионът на бореалните гори обхваща северната половина на провинцията. Тук големите реки и езера доминират пейзажа, оттичайки се на север към Северния ледовит океан. Почвените и климатичните фактори възпрепятстват земеделието, освен в района на Пийс Ривър, където условията позволяват това, за да се формира най-северната зърнопроизводствена зона в света.

Западно от равнините предпланинските хребети се издигат към Скалистите планини. Този регион се простира западно от Гранд Преъри и по границата на Албърта с Британска Колумбия. Тук се намират някои от най-красивите природни гледки в Канада, с няколко върхове, извисяващи се на над 3600 m.

Води

Албърта се пресича от няколко големи реки, най-важни от които са Атабаска, Северен и Южен Саскачеван и Пийс Ривър. Също така в провинцията са пръснати множество езера. Най-големи и изцяло в Албърта са езерата Клеър и Лъзър Слейв.

Милк Ривър в югоизточната част на Албърта отводнява района чрез реките Мисури и Мисисипи в Мексиканския залив. Останалата част от южна Албърта се оттича чрез Южен и Северен Саскачеван на изток залива Хъдсън чрез речната система Нелсън. Тези реки носят 75/100 от водата, която тече на изток. Северна Албърта е заета от басейните на Атабаска, Хей Ривър и Пийс Ривър, които се оттичат на север чрез река Маккензи в Северния ледовит океан.

Климат Албърта се намира в северния умерен климатичен пояс, със студена зима и сравнително кратко прохладно лято. Най-важните фактори, които определят температурите и валежите са височината и ширината на Скалистите планини, и посоката на преобладаващите ветрове.

Планинските вериги на Скалистите планини спират влажните въздушни маси идващи от Тихия океан. Поради тази причина по източните склонове на планините падат по-малко дъждове и небето на Албърта остава предимно ясно през по-голямата част от годината. Количеството на валежите варират от около 30 cm годишно в югоизточната част до 40 – 45 cm в северната част. Изключение е регионът на подножието, където валежите достигат до 55 – 60 cm годишно.

Слънчевите часове през годината варират от 1900 часове на север до 2300 часове в Летбридж на юг. Сухите ветрове, наречени Чинук, духащи от Скалистите планини, също носят топлина, особено в югозападната част на Албърта. Чинукът може да повиши температурите драстично в рамките на часове.

Влиянието на въздушната маса от Тихия океан отслабва в източната част на провинцията, отстъпвайки място на континентални въздушни маси с произход от Арктика и средната част на западните Съединени щати. Тези въздушни маси са по-студени със средни януарски температури от -8 °C на юг до -24 °C на север, и средни юлски температури от 20 °C на юг до 16 °C на север. Вегетационният период трае от около 120 дни в южната част и намалява до 60 дни в северната част.

Малкото валежи, високи нива на изпарения и бързото оттичане водят до воден дефицит в южната част, затова има предложения за отклоняване на вода на юг от реките Пийс и Атабаска.

История В края на 18 век в Албърта живеят няколко отделни групи от коренното население. Южната част е заета от чернокраките, и гро вантрите. Кутенаите и други западни групи предприемат редовни ловни експедиции в района, а групи като кроу идват само да воюват и търгуват. По поречието на река Норд Саскачеван живеят сарсите. Централна и Северна Албърта е обитавана от бийвър, а най-северната част от племето слейв.

Тези индиански народи усещат ефектите от европейската култура много преди прекия контакт. Метални инструменти и оръжия са донесени от търговците в средата на 18 век. По същото време конят идва на север от испанско Мексико, и се превръща в неизменна част от ловната култура на прерийните народи като чернокраките и гро вантър.

Постепенно групите в близост до залива Хъдсън приемат европейските стоки в материална си култура. Заради прекомерния лов тези групи изпитват все по-голям глад за кожи за търговия и започват да търсят нови ловни територии. Крии, асинибойните и стоуните например, които действат като посредници между търговците на Компанията Хъдсън Бей и изолираните групи в Албърта се изкачват нагоре по Норд Саскачеван, за да търгуват, принуждавайки племената сарси и чернокраките да се изместят на юг, а бийвър на север. От север чипеуян навлизат в североизточния ъгъл на Албърта и избутват бийвър обратно към планините. От началото на 18 век гро вантрите се преместват на юг от 49 паралел. Така европейската търговия с кожи води не само до културни промени сред коренното население, а и пренарежда племенните територии основно.

Заселване Първият европеец, който достига до днешна Албърта е Антъни Хендей, служител на Компанията Хъдсън Бей. Придружаван от група крии той пътува през района на Ред Диър през 1754 – 55 г. През 1778 г. Питър Понд, служител на Северозападната компания за търговия с кожи пътува надолу по Атабаска и основава първия търговски пост в провинция. Форт Чипеуян на Атабаска е основан през 1788 г. Компанията Хъдсън Бей и Северозападната компания построяват конкурентни търговски постове из цяла северна и централна Албърта до 1821 г.

Християнските мисионери пристигат в средата на 19 век. По същото време американските търговци разширяват търговията си на север от река Мисури, за да търгуват най-вече с чернокраките. За разлика от служителите на Канадските търговски компании, основната стока на американските търговци, която предлагат на местното население е нискокачествен алкохол, примесен с оцветители, медикаменти и различни други отрови.

На 23 юни 1870 г. канадското правителство поема цялата територия от Компанията Хъдсън Бей, включително и бъдещата провинция Албърта. На следващата година района между новата провинция Манитоба и Скалистите планини е организиран като Северозападни територии на Канада с административен център първо в Уинипег, а след това в Батълфорд и най-накрая в Реджина. През 1872 г. е създадена правна рамка, за да започне заселване и обработка на земята.

През 1874 г., след десетки доклади от мисионери, администратори и изследователи, които информират за насилието и опасностите в южната част на Албърта в резултат на американската търговия с алкохол, канадското правителство се заема да спре това като установява съдебна система, която да гарантира мирното заселване. През юли 1874 г. Северозападната конна полиция, водена от Джордж Франсис и Джеймс Маклауд основават първия пост в Албърта, Форт Маклауд. През 1875 г. на конната полиция установява укрепления в Калгари и в Едмънтън. До 1875 г. търговията с алкохол е под контрол.

През 1883 г. Канадската Тихоокеанска железница достига Калгари. Въпреки това до 1896 г. заселването на региона върви бавно. През 1881 г. точно преди идването на железницата само около 1000 заселници живеят в Албърта. През 1891 г. са се увеличили до 17 500. От 1896 г. до началото на Първата световна война през 1914 г. в Албърта пристигат хиляди емигранти от изток, от Европа и от САЩ. Населението на Албърта нараства от 73 022 души през 1901 г. до 373 943 през 1911 г. и 584 454 през 1921 г.

Развитие В резултат на голямата имиграция, на 1 септември 1905 г. Албърта е обявена за провинция на Канада, а Едмънтън става столица.

Първото десетилетие на Албърта като провинция е проспериращо. Имиграцията се увеличава, зърнодобивът е голям, появяват се нови селища и мрежата от железопътни линии бързо се разширява.

От 1896 г. до 1914 г. канадския Запад преживява безпрецедентен растеж. По време на Първата световна война Албърта играе важна роля като предоставя мъже, материали и зърно. Въпреки това, след войната, цените на зърнените култури се колебаят, а въгледобивът намалява. Голямата депресия от 1930 г., придружена от голяма суша и нашествие на скакалци, ускоряват икономическия спад, който започва в следвоенните години. През 1939 г. света влиза в нова война. Заетостта се увеличава, главно във военната индустрията, което помага за облекчаване на лошите икономически условия.

Откриването на нефт в Лидюк през февруари 1947 г. задвижва процеса на трансформиране на икономиката на Албърта. Експлоатацията на ресурсите с нефт и природен газ носи просперитет за по-голямата част от населението, и превръща градове като Едмънтън и Калгари в развитите центрове.

Икономика Икономиката на Албърта традиционно се основава главно на местните ресурси и на зависимостта от външните пазари, с цени и приходи, които до голяма степен се определят от външни икономически и политически фактори.

През 18 век икономиката на Албърта е центрирана около търговията с кожи. През XIX век фермите и зърнопроизводството започват да доминират. Земеделието става движеща сила на икономиката, докато не е открит нефт в областта на Лидюк през 1947 г. Оттогава нефтената и газовата промишленост изместват селското стопанство.

Бързото покачване на световните цени на петрола в началото на 1970-те води до бърз икономически растеж. След икономическата рецесия в страната през 1982 – 1983 г. икономиката на Албърта не претърпява почти никакви промени. През това време, инвестициите намаляват, а положението се влошава през 1986 г., когато цените на петрола и на зърнените култури значително падат. В средата на 1990-те развитието на Албърта нараства отново заради скока на световните цени на петрола и природния газ. Високата цена на нефта и природния газ в началото на 2000 г. допълнително засилва икономиката. Въпреки това икономиката на Албърта продължава да разчита на добива на природни ресурси и да зависи от външни икономически и политически фактори.

Селско стопанство Селското стопанство в Албърта продължава да бъде от голямо значение за провинцията. През 2014 г., паричните постъпления от фермите възлизат на малко под 12,9 милиарда долара, което и отрежда второ място в страната след Саскачеван. Основните култури, които се отглеждат в Албърта са пшеница, рапица, ечемик, лен, овес и ръж. Житницата на Албърта е в областта около Пийс Ривър, в районите на Едмънтън, Камроуз и Лойдминстър, както и в областта между Ред Диър и границата със САЩ. Растениевъдството генерира около 5,9 милиарда долара постъпления, докато животновъдството и свързаните с него продукти генерират около 6,4 милиарда долара.

Млекодобивни ферми са разположени в метрополиите на Едмънтън и Калгари. В района между двата града има също така птицеферми, свинеферми и овцеферми. В прериите на юг почвата благоприятства развитието на смесено фермерство. Поливно земеделие е центрирано около Летбридж, където основно се произвежда захарно цвекло, картофи и зеленчуци.

Горско стопанство