Ядрената обвивка се състои от две липопротеидни мембрани – вътрешна и външна, между които има пространство с размери 20-60 nm. Те са сходни по структура с другите клетъчни мембрани. Ядрената обвивка обгражда клетъчното ядро, като по този начин изолира ядрения материал от цитоплазмата. Ядрената обвивка е сложно образувание в периферията на ядрото.
Външната ядрена мембрана е свързана с мембраните на ендоплазмената мрежа, така че пространството между двете мембрани преминава във вътрешното пространство на ендоплазмената мрежа. Пространството между двете мембрани се нарича перинуклеарно. Мембраните се различават по структура и по функция. Външната ядрена мембрана е много сходна на мембраната на ЕР и е свързана с мембраната на грануларния ЕР.
Характерна особеност на ядрената мембрана е наличието на пори, които са сложни белтъчни структури, през които преминават канали. Те биват от 3000 до 5000 на брой През тях се транспортират големи молекули и надмолекулни комплекси от ядрото към цитоплазмата и обратно. Порите се образуват при сливането на двете мембрани. По вътрешната повърхност на вътрешната мембрана се намира струпване от междинни филаменти. Те са изградени от комплекс от три белтъка (ламин А, В и С), които образуват ядрена ламина. Тя придава формата и стабилността на ядрената обвивка. За ядрената ламина се прикрепва хетерохроматинът, т.е. тя осъществява адхезията на хроматина към ядрената обвивка. По време на митозата белтъците от ядрената ламина се фосфорилират и така тя се разпада. В резултат се разпада и ядрената обвивка. Под формата на мехурчета тя се транспортира под клетъчната мембрана, а след разделяне на майчината клетка отново се възстановява около хромозомите.
Категория:Органели