Априлското въстание от 1876 година е въоръжено въстание на българите в Османската империя.Chicago daily tribune, May 10, 1876, Page 5, Image 5 / Library of the congress / на английски език / Посетен на 02 март 2025 Избухва преждевременно на 20 април в КопривщицаПри представянето на фактологическата информация е използван юлианският календар, т.е. т.нар. стар стил. и е организирано от Гюргевския революционен комитет. Въпреки че е неуспешно, то представлява своеобразен връх на българското националноосвободително движение. Днешните оценки са, че въстанието, макар и незавършило с военен успех, постига друга своя основна цел – политическата, тъй като народният бунт за независимост намира силен отзвук в Западна Европа и особено в Руската империя.
Подготовка Според изработения от Гюргевския революционен комитет план българските земи са разделени на 5 революционни окръга (като в 5-ия организацията е твърде слаба): Търновски – с център Горна Оряховица, главен апостол е Стефан Стамболов с помощници Христо Караминков (Бунито), Иван Панов Семерджиев и Георги Измирлиев; Сливенски – главен апостол е Иларион Драгостинов с помощници Стоил войвода и Георги Обретенов; Врачански – главен апостол е Стоян Заимов с помощници Никола Обретенов, Георги Апостолов и Никола Славков; Пловдивски – с център Панагюрище. Главен апостол е Панайот Волов с помощник Георги Бенковски, по-късно като помощници са привлечени Георги Икономов и Захари Стоянов; Софийски – на практика само планиран, с апостоли Никола Обретенов и Никола Славков.В спомените си Ст. Заимов и Н. Обретенов недвусмислено твърдят, че са определени 5 окръга, но не са единни за реда и номерацията им – вж. Заимов, С. Миналото. Етюди върху записките на Захари Стоянов, С., стр. 74 – 75; Обретенов, Н. Спомени за българските въстания, С., стр. 248
Старозагорско въстание и Гюргевски комитет В средата на март 1875 година Любен Каравелов и Христо Ботев се изпокарват.З.Стоянов. „Хр.Ботийов.Опит за биография“, Глава втора. Политическа и литература деятелност. Част IX https://chitanka.info/text/3747-hristo-botjov/15#textstart Причините са много и най-различни. След смъртта на Левски, Каравелов се отчайва и се отдръпва от революционното дело, демонстрирайки нерешителност. Подстрекателство от Стефан Ботев (Петков), че брат му, големият поет Хр. Ботев слугува на Каравелов за смешни пари. В кореспонденция до Иван Драсов, Ботев му се оплаква, как Панайот Хитов го известил, че Каравелов е взел 150 франка от сръбското правителство (писмото на П.Хитов не е намерено, а след Освобождението Хитов отрича да е писал такова.); Каравелов не бил съгласен печатницата му да разпространява „Знаме“, без пари, а Ботев смятал, че щом печатницата е революционна тя е „народна“ и „обща“; не е без значение и презрението на горделивата и властна Наталия Каравелова към парцаливите хъшове, както и тяхната ненавист към нея.
Всички тези причини накуп създават конфликт между Каравелов и Ботев разразил се с пълна сила през 16 – 23 март 1875 г.
Христо Ботев привлича Стефан Стамболов на своя страна. Двамата се опитват да убедят Каравелов да се откаже от поста председател на БРЦК и да им предаде комитетската архива, печата на БРЦК и комитетската каса – за тази цел те не пестят и заплахи за живота му. Ботев уговоря хъшлаците да убият Каравелов; Стамболов заплашва Каравелов с револвер в ръка.Кой кой е сред българите XV-XIX в. енциклопедичен сборник под съставителството и редакцията на проф. Илия Тодев. Анубид 2000г., стр. 254 На 12 август 1875 година групата около Хр. Ботев, Ст. Стамболов и Ив. Драсов свиква събрание на БРЦК на което официализира свалянето на Каравелов и избира Ботев за председател. „Младите“ решават час по-скоро да вдигнат въстание, за да бъде то в съзвучие със сърбо-херцеговското освободително движение. Уви, те не си оставят почти никакво време.
През август 1875 г. е извикан в Букурещ Таньо Стоянов и е определен за апостол в Сливенско. Преминава в Османската империя и във Варна получава инструкции от дошлия от Цариград Иваница Данчев, среща се в Аккадънлар с поп Харитон и Стоил войвода. През Тутраканско се прехвърлят в Олтеница, където Таньо Стоянов се среща с Панайот Хитов. После заминава за Турну Мъгуреле, където след като Гюргевският революционен комитет взима решение за въстание, сам организира чета от 28 души. Съгласува преминаването ѝ в България през следващата година с това на четата на Христо Ботев. Решават четата на Ботев и Никола Обретенов да подпомогне въстанието в Западна България, а четата на Таньо воевода – в Източна България.
Старозагорско въстание 16 – 17 септември 1875 г. и последици Въстанието избухва на 16 септември, но поради малкото време за организация и агитация то има слаб отзвук. Според З. Стоянов една от причините за неуспеха е, че Панайот Хитов, дядо Никола и част от старите воеводи искат да им бъдат заплатено участието,Стоянов, Захари. "Въстанието в 1875 година" вː "Записки по Българските въстания. Разкази на очевидци, 1870–1876." Т. 1 . „Български писател“, С. 1977.", ИК "Български писател̟" , 141 - 144, 148 стр. https://m3.chitanka.info/cache/dl/Zahari_Stojanov_-_Zapiski_po_bylgarskite_vystanija_-_1771-b.pdf както и че декларациите на воеводите, че ще поведат големи чети не са осъществени на практика. Захари Стоянов е особено саркастичен спрямо дядо Никола, който обещава да застане начело на чета от 700 души, но претенциите му остават без реално покритие.Стоянов, Захари – "Въстанието в 1875 година" вː "Записки по Българските въстания. Разкази на очевидци, 1870–1876.", Т. 1 . „Български писател“, С. 1977, ИК "Български писател̟" стр. 152, 158, 163. Въстанието има ефект най-вече в няколко села около Стара Загора, (окръга на Ст. Стамболов), където се появяват две малки чети – и оттук името Старозагорско въстание.
Повечето от апостолите успяват да избягат в Румъния. На 30 септември 1875 г. Ботев подава оставка като председател на БРЦК – той е обиден, че другите го подозират в присвоени комитетски пари.Захари Стоянов. Христо Ботийов – опит за биография. Глава II политическа и литературна деятелност част XI Освен това неуспехът на Заарското въстание в известна степен го обезкуражава. Вследствие на това останалите от „младите“ го изолират; Според З. Стоянов между апостолите и Ботев се настанява хладина, която остава чак до превземането на Радецки. Все пак той запазва частните си контакти с някои апостоли като Ст. Стамболов и Н. Обретенов. Ив. Драсов също изпада в изолация заради предложения за четническа тактикаКой кой е сред българите XV-XIX в. – енциклопедичен исторически сборник под редакцията и състав. на проф. Ил. Тодев, Анубис 2000 г. стр. 92. (Драсов желае да използва контактите си с Иван Кишелски).
Гюргевски комитет 11 ноември – 25 декември 1875 г. Групата на „младите“ се събират на 11 ноември в Гюргево, Румъния. Тук Стоян Заимов, Никола Обретенов, Панайот ВоловСтоян, Заимов. Миналото - Етюди къ записките на З.Стоянов. стр. 73-74 https://www.google.bg/books/edition/Миналото/JxtLAAAAYAAJ?hl=bg&gbpv=1&printsec=frontcoverСт.Заимов. "Миналото - Етюди върху "Записките на З.Стоянов" стр. 193 и Христо Караминков (Бунито) създават Гюргевския комитет. Впоследствие по покана на Ст. Заимов и Н.Обретенов към комитета се присъединява и Стефан Стамболов, за да поеме председателството. Сред овластените лица на комитета са също апостолите Иларион Драгостинов, Георги Апостолов, Иван Хаджидимитров и Сава Пенев. Комитета заседва чак до Коледа (25 декември) без прекъсване. Към апостолите се присъединяват и нови имена, които имат съвещателен глас. Те са приети с препоръки – за Георги Обретенов гарантира Н. Обретенов, за Георги Измирлиев – Г. Апостолов, а за Георги Бенковски и Н. Славков гарантира Ст. Заимов. Апостолите съвкупно взимат решение за незабавен курс към ново въстание, като този път си дават повече време – въстанието трябва да бъде през пролетта. Те възприемат три възможни дати – 18 април, 1 май и 11 май и се уговарят допълнително да ги съгласуват. (Впоследствие през март 1876 година Иларион Драгостинов предлага датата 11 май и тя се приема от всички апостолиСт. Заимов. "Миналото - етюди върху "Записките..." на З. Стоянов") Гюргевският комитет разпределя окръзите между апостолите и от този момент се разпуска, а те се разделят – всеки по своите задачи.
Избухване
Единствено в IV окръг под ръководството на Георги Бенковски бива създадена постоянно действаща въстаническа милиция (наричана „тайна полиция“ или „комитетска стража“), контролираща подготовката за въстание. Трескавата подготовка прави впечатление на местните мюсюлмани, на османските власти и туркофилите в селото. Сигурна информация за „предприятието“ обаче те получават едва след Оборище от участник в събранието – Ненко Терзийски от Балдово. От Пазарджик в Копривщица и Панагюрище са изпратени жандармерийски отделения, които да арестуват подстрекателите на „мирната рая“. При опит да бъде заловен Тодор Каблешков копривщенските дейци нападат и прогонват с оръжие полицията. Мюдюринът е убит, а в градчето е установена революционна власт. Под звъна на черковните камбани и гърмежа на пушките Каблешков изпраща в Панагюрище знаменитото „Кърваво писмо“, верността на което удостоверява с подписа си Никола Караджов. Писмото е пренесено от 19-годишния Георги Салчев, който изминал 5-часовия път от Копривщица до Панагюрище само за 2 часа. Точно преди Панагюрище, конят на преносителя на кървавото писмо издъхва от натоварването.
Още следобеда на същия ден (20 април) Георги Бенковски, съобразно с решението от Оборище за избягване на провал, обявява преждевременно началото на българското въстание. Това избързване с десетина дни изненадва комитетите и повлиява негативно на цялата революционна акция. То обаче е наложено от обстоятелствата. Предателството заплашва с провал грижливо изградената организация, както и психологическата подготовка на народа за отчаяни и решителни действия. Избухването на въстанието в IV окръг довежда до масови арести на комитетски дейци в другите окръзи, светкавично мобилизиране на нередовни турски части (башибозук) и дислокация на военни подразделения във всички по-големи български градове.
Пристигането на турските части в Копривщица, дошли да арестуват членовете на съзаклятието, начело с Неджиб ага, отпора даден от въстаниците в хода на обявеното въстание и бягството на агата по посока на село Клисура е описано в картините на Христо Коев „Каблешков прави преглед на въстаническите сили“, „Копривщенските въстаници гърмят с пушките против турската порта“ и „Неджиб ага избягва с 14 души“.
Ход на въстанието Първи революционен окръг
В резултат на предателството провеждането на въстанието е осуетено от започналите масови арести и репресии. На 26 април са арестувани и по-късно обесени Георги Измирлиев и Иван Панов. Стефан Стамболов научава за провалите, но нито отменя въстанието, нито го оглавява. Някои от ръководителите се опитват да следват първоначалния общ план, който е повече четнически, а не масово въставане на цели селища, както се е замисляло в Гюргево и е осъществено само в IV рев. окръг. Самият Стамболов се скрива в с. Самоводене, Търновско и оставя въстанието в своя окръг на собствената му съдба. След три месеца той се появява в Румъния и започва отново да агитира за незабавно подготвяне на следващо въстание в България.
На 29 април в селата западно от Търново сформират голяма чета (200 души) – четата на поп Харитон с помощници Бачо Киро и Христо Караминков – Бунито. Четата се отправя през нощта към Габрово и на 29 април достига Дряновския манастир. Манастирът е обкръжен от близо 10 000 души редовна войска и башибозуци под командването на Фазлъ паша. Битките продължават 9 дена. На 7 май през нощта въстаниците правят опит за пробив, при който загиват по-голямата част от тях. Защитата на Дряновския манастир е един от военните върхове на въстанието.