Дàнте Алигиèри или Алегиèро (), кръстен Дурàнте ди Алегиèро дели Алегиèри (Durante di Alighiero degli Alighieri) и известен само като Дàнте (Dante; 1 4 май/13 юни ок. 1265, Флоренция, Флорентинска република, † 13/14 септември 1321, Равена, Папска държаваDante Alighieri, в Treccani.it – Enciclopedie on line, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana. Посетено на 26 март 2025 г.Guglielmo Gorni, Dante: Storia di un visionario, Laterza, 2011Alessandro Barbero, Alighieri Durante, detto Dante, Rai Storia, на 9 min 04 s. Посетено на 26 арт 2025 г.), от семейство Алегиери, е италиански поет, писател, литератор, философ и политически мислител.

Смятан е за бащата на италианския език. Неговото най-прочуто произведение е „Комедия“, по-късно получило името „Божествена комедия“ (La Divina Commedia), универсално считано за връхна точка в развитието на средновековната литература и основополагащо за развитието на съвременния италиански език. Израз на средновековна култура, пречупен през лиризма на Долче стил ново, произведението е и алегорично средство за човешко спасение. Това се изразява чрез срещата с трагедиите на прокълнатите в Ада, страданията на Чистилището и величието на Рая. Така Данте предлага на читателя напречен разрез на морала и етиката.

Значим езиковед, политически теоретик и философ, Данте обхваща целия спектър на човешкото познание, белязвайки дълбоко италианската литература през следващите векове, и самата западна култура, дотолкова че получава прозвището „Върховният поет“ () или, par excellence, „Поетът“ (). Данте, чиито останки се намират в Равена, в гробницата, построена през 1780 г. от Камило Мориджа, се превръща в основен символ на италианската национална идентичност в епохата на Романтизма. Основната организация за разпространение на италианския език в света, Дружеството „Данте Алигиери“ (Società Dante Algehieri) носи неговото име, докато критичните и филологическите му изследвания се поддържат живи от Италианското дружество на Данте (Società dantesca italiana).

Данте, Петрарка и Бокачо са известни като „трите фонтана“ или „трите корони“.

Биография Рождена дата и мит на Бокачо Точната рождена дата на Данте остава неизвестна, макар че обикновено се приема за около 1265 г. Годината се основава на някои автобиографични препратки в произведението му „Нов живот“ и в известната песен на „Ад“, започваща с „На попрището жизнено в средата“. Ако се приеме, че Данте е считал 35-годишна възраст за половината от живота на човекДанте излага това свое убеждение в Convivio IV, XXIII 9: «Là dove sia lo punto sommo di questo arco, per quella disaguaglianza che detta è di sopra, è forte da sapere; ma ne li più io credo tra il trentesimo e quarantesimo anno, e io credo che ne li perfettamente naturati esso ne sia nel trentacinquesimo anno».Италианските литературни критици като Умберто Боско и Джовани Реджо твърдят, че Данте е бил повлиян от един пасаж от Библията: «L'opinione era ricalcata d'altronde su un passo biblico: "Dies annorum nostrorum sunt septuaginta anni" )» (Dante Alighieri, La Divina Commedia, a cura di Umberto Bosco e Giovanni Reggio, Vol. 1 Inferno, p. 7). и че неговото въображаемо пътуване се е случило през 1300 г., би могло да се изчисли, че рождената му година е около 1265. Тази хипотеза се подкрепя допълнително от сведенията на съвременника му, флорентинския историк Джовани Вилани, който отбелязва в своята „Nova Cronica“, че Данте е починал в изгнание на възраст около 56 години.Giovanni Villani, Istorie Fiorentine di Giovanni Villani, vol. V, Milano, Società Tipografica de’ Classici Italiani, 1802, с. 135 Джовани Бокачо, в своите изследвания върху живота на Данте, съобщава, че поетът е споделил с приятел малко преди смъртта си през май, че е навършил 56 годиниAlessandro Barbero, Dante, Bari-Roma, Editori Laterza, 2020, с. 61. И накрая, стихове от „Рай“ намекват, че Данте е роден под знака на Близнаци, т.е. между 14 май и 13 юни.Giulio Ferroni, Dante e il nuovo mondo letterario: la crisi del mondo comunale (1300-1380), in Giulio Ferroni (a cura di), Storia della letteratura italiana, vol. 2, Milano, Mondadori, 2006, с. 3„Рай“, XXII, 151–154. В статията си „Dante“ в том 4 на Dictionary of the Middle Ages Робърт Холандър коментира, че рождената дата на Данте е „вероятно в края на май“. Според свидетелство на Бокачо самият Данте е казвал, че е роден през май. Виж „ALIGHIERI, Dante“ в Dizionario Biografico degli Italiani.

Денят на неговото кръщение обаче е сигурен: 27 март 1266 г., Страстна съботаGiambattista Moreali, Il Duomo in chiaro – Pietre, versi ed enigmi, Modena, Edizioni SIGEM, 2014, с. 457Enrico Malato, Dante, collana Storia della letteratura italiana, vol. 1, Milano, RCS MediaGroup, 2015, с. 31. На този ден всички родени през годината са били довеждани до свещения купел за тържествен колективен ритуал. При кръщението той е получил името „Дуранте“, по-късно съкратено на „Данте“Умалителните имена са били често срещани в Средновековна Флоренция (Alessandro Barbero, Dante, Bari-Roma, Editori Laterza, 2020, с. 63), в памет на гибелински роднинаCesare Marchi, Dante, Milano, RCS, 2006, с. 15.

Има интересна легенда, разказана от Джовани Бокачо в Il Trattatello in laude di Dante, свързана с раждането на поета. Според Бокачо, майката на Данте имала пророчески сън, в който видяла себе си под много високо лаврово дърво на обширна поляна, заедно с новороденото. Детето протегнало ръка към клоните на дървото, вкусило плодовете му и след това се превърнало във великолепен паун – символ на слава и величие. Легендата е пълна с класически препратки и добавя мистичен елемент към историята на великия поет.Giovanni Boccaccio, Capitolo II – Patria e maggiori di Dante. Cesare Marchi, Dante, Milano, RCS, 2006, с. 14

Семейство

Данте е бил член на семейство Алигиери, което е имало сравнително второстепенно значение във флорентинската аристокрация, но е постигнало известна икономическа стабилност през вековете. Макар самият Данте да твърди, че семейството му се корени в древните римляниАд, XV, ст. 76., най-ранният конкретно споменат от него предшественик е прапрадядо му Качагуида дели ЕлизеиРай, XV. ст. 135. – флорентинец, живял около 1100 г. и рицар във Втория кръстоносен поход, следващ император Конрад III.

Както посочва Арналдо Д'Адарио в „Енциклопедия на Данте“, семейство Алигиери (носещо името си от семейството на съпругата на Качагуида), е преминало от меритократичен благороднически статусОтносно дебата за благородническия произход на сем. Алегиери вж. Umberto Carpi, La nobiltà di Dante, Firenze, Polistampa, 2004 и Michele Barbi, Nuovi studi sulla famiglia Alighieri, в Studi Danteschi, n. 10, 1925, с. 101-104 към богат буржоазен такъв, но с по-малък социален престижArnaldo D'Addario sull'Enciclopedia dantesca. Дядото на Данте, Белинчоне, всъщност е бил човек от народа и за подобен човек се е омъжила и сестрата на Данте. Синът на Белинчоне и баща на Данте, Алегиеро II Алигиери или Алигиеро ди Белинчоне, се е занимавал с обмяна на пари, като така е осигурявал достоен живот на голямото си семействоArnaldo D'Addario, Alighieri, Alighiero, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 2, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1960. Той е бил и лихвар, правейки пари чрез позицията си на съдебен адвокат в трибунала на Флоренция. Алегиеро също е бил гвелф, но без политически амбиции: поради тази причина гибелините не са го заточили след битката при Монтаперти (1260), както са направили с други гвелфи, считайки го за безобиден противник.

Майката на Данте, Бела дели Абати, е била дъщеря на Дуранте Сколаро, на когото вероятно е кръстен ДантеEnrico Malato, Dante, collana Storia della letteratura italiana, vol. 1, Milano, RCS MediaGroup, 2015, с. 32. Тя е била член на важна местна гибелинска фамилия. За нея има съвсем малко информация, понеже Данте никога не я споменава в своите писания. Данте губи майка си на пет или шест години, а баща му, който вероятно вече е на четиридесет, когато Данте се раждаAlessandro Barbero, Dante, Bari-Roma, Editori Laterza, 2020, с. 37-38 и който умира през 1282-1283 г.Alessandro Barbero, Dante, Bari-Roma, Editori Laterza, 2020, с. 51, се жени повторно, вероятно между 1275 и 1278 г.Giorgio Petrocchi, Vita di Dante, 5ª ed., Roma; Bari, Editori Laterza, 2008, с. 12, за Лапа ди Киарисимо Чалуфи. От този брак се раждат Франческо и Тана (Гаетана) Алигиери,Не всички са съгласни да припишат на Тана майчинството на Лапа ди Киарисимо Чиалуфи. Гуардас: «И така Тана беше сестра на Данте, дъщеря на Алигиеро и Бела...» и може би (макар че би могла да е дъщеря на Бела Дели Абати) още една дъщеря, спомената от Бокачо като съпруга на флорентинеца Леоне Поджи и майка на Андреа Поджи, която, според свидетелствата му, доста приличала на Данте.Alessandro Barbero, Dante, Bari-Roma, Editori Laterza, 2020, с. 66 Смята се, че Данте има предвид сестра си с неизвестно име в „Нов живот“ (XXIII, 11-12), наричайки я „млада и нежна жена.., в много близко родство помежду им“.

Интелектуално формиране Интересите на Данте са причината за запознаването му с провансалски поети и менестрели, както и с латинската култура, като особено му допада Вергилий.

Важно е да се отбележи, че по време на „Secoli Bui“ (Тъмните векове) Италия представлява механичен сбор от малки държавици, така че политически и културно Сицилия се различава от Тоскана толкова, колкото и Прованс от Тоскана. В различните области не се говори общ език, а културата е различна в различните краища на Италия. Въпреки това може да се приеме, че Данте е един модерен интелектуалец с международни разбирания и интереси.

На 18-годишна възраст Данте се запознава с Гуидо Кавалканти, Лапо Джани, Чино да Пистоя, а скоро след това и с Брунето Латини. Заедно те стават водачи на течението Dolce Stil Novo. Брунето по-късно е споменат в „Божествена комедия“ (Ад, XV, 82), за това, на което е научил Данте.

Ранно образование и среща с Брунето Латини