Двоеточието се поставя пред словосъчетания или изречения, които имат поясняващ характер, както и за отделяне на пряка реч. Знакът за двоеточие е две точки една над друга (:). Двоеточието е препинателен знак, който се поставя най-често пред изреждане.
Правила Двоеточие се поставя след обобщаваща дума или израз, които въвеждат еднородни части на изречението (при изброяване). (с. 86, т. 98.2) Например: „Ще проверя всички възможности за пътуване: разписанието на влаковете, маршрута на автобусите и дори въздушните линии.“ Двоеточие може да се постави между две подчинително свързани изречения, при което второто пояснява значението на първото или изразява причинно-следствени отношения. (с. 87, т. 98.4) Например: „Всичко свърши добре: матурата беше взета с отличен.“ Двоеточие се поставя след думите на автора, когато следва пряка реч или цитат. (с. 87, т. 98.5) Например:Той прошепна:– Не знам.Както и ако следва подпис.С уважение: В математиката се използва като знак за деление. (с. 88, т. 99.3) Двоеточие се поставя между цифри, когато трябва да се означи: числен резултат от състезание, напр. Срещата завърши при резултат 101:88 точки за домакините.(с. 88, т. 99) отношение, мащаб, напр. Картата е с мащаб 1:100 000. (с. 88, т. 99.1)
Източници
Категория:Пунктуация