Инзовка, Инзово или Орманджи (, ) е село в Украйна, разположено в Приморски район, Запорожка област. През 2001 година населението му е 1339 души.Сайт Верховной Рады Украины. География Селото е разположено на десния бряг на река Лозоватка. История Днешното село е основано през 1861 година от бесарабски българи от ТашбунарБонов, Йонко. Таврийски българи. Кратка история на сънародниците ни в Приазовието, Враца, 1998, с. 11., преселили се в Таврия. До 1861 г. на това място съществува ногайското селище Орманджи (Орманчик).
През 1861 година в Орманджи е открито училище.Червенков, Николай и Иван Грек. Българите от Украйна и Молдова. Минало и настояще, София 1993, с. 84. На 17 декември 1863 година е осветена местната църква „Успение Божия Матери“. В 1892 година със средства на енориаршите е посторена каменна църква.Калоянов, Владимир. Цената на българщината в Таврия (1917-1945), София, 2022, с. 98.
През 1897 година Инзовка има 1823 жители, а през 1904 - 1990.Державин, Николай С., Болгарскиія колониіи въ Россіи, Сборникъ за народни умотворения и народописъ, книга XXIX, София 1914, с. 23. Според днанни, публикувани от Михаил Греков, към 1912 година Инзовка има 3 училища, с 5 учители и 327 ученици.Греков, Михаил. Как ние освобождавахме България, София 1990, с. 298.
През 1924 година селото е част от Преславски район. Жителите му са 2576 души, от които 2457 - българи, 106 руснаци и 13 украинци.Калоянов, Владимир. Цената на българщината в Таврия (1917-1945), София, 2022, с. 57. През 1932-1933 година Инзовка е засегната от глада в Съветска Украйна, при който умират много местни жители.Калоянов, Владимир. Цената на българщината в Таврия (1917-1945), София, 2022, с. 84, 86-87.
Според писателя Мишо Хаджийски в миналото Инзово е било най-богатото село в Таврия. Наричано е било „златно Инзово“. До 1917 година в него има повече от 120 конни и моторни вършачки, до 500 жетварки, 50 000 овце. Десетина селяни имат по 2-3000 декара земя.Хаджийски, Мишо. Пуста чужда чужбина, София, 1994, с. 205.
През 1929 година в селото е открита гимназия.Хаджийски, Мишо. Пуста чужда чужбина, София, 1994, с. 206.
По време на Втората световна война, през 1942-1943 година 174 жители на Инзовка са изпратени принудително на цивилна работа в Германия.Калоянов, Владимир. Цената на българщината в Таврия (1917-1945), София, 2022, с. 157.
През 30-те години на ХХ век църквата е закрита, а сградата се използва за колхозен склад. През 1968 година е взривена. С тухли от църквата е построен селският Дом на културата.
Личности Мишо Хаджийски (1916-1944) - писател и общественик Галерия
Източници
Категория:Села в Запорожка област Категория:Селища в Приморски район (Запорожка област) Категория:Български селища в Украйна