Здравна психология на работното място, ЗПРМ (, OHP) възниква от две разклонения на приложните дисциплини в психологията – здравната психология от една страна, и от друга – индустриалната и организационна психология, и безопасност и здраве на работното място Everly, G. S., Jr. (1986). An introduction to occupational health psychology. In P. A. Keller & L. G. Ritt (Eds.), Innovations in clinical practice: A source book, Vol. 5 (pp. 331 – 338). Sarasota, FL: Professional Resource Exchange.. Здравната психология на работното място се занимава с психологическите характеристики на работното място, които допринасят за развитието на свързани със здравето проблеми у работещите National Institute for Occupational Safety and Health. (2009). Occupational health psychology. Също както ИОП и здравната психология, ЗПРМ се занимава с психологическите характеристики на работното място, но специфичното е, че директно се интересува от физическите и умствени здравни последици от тези характеристики. ЗПРМ се интересува и от начините за повлияване на работното място и въвеждането на промени в него, които да облагодетелстват работещия, без да окажат влияние (намалят) неговата продуктивност.
ЗПРМ изследователите и практикуващи са заинтересувани от вариациите от психологически характеристики, които са определящи за едно работно място и които са свързани с физическите проблеми и проблемите на умственото здраве. Примери за такива характеристики, които ЗПРМ изследванията свързват със здравните резултати включват възможностите за решения и психологическо натоварване Karasek, R. A. (1979). „Job demands, job decision latitude, and mental strain: Implications for job redesign.“ Administrative Science Quarterly, 24, 285 – 307., балансът между усилията на работещия и неговото възнаграждение (като заплащане, признание, статус, перспективи за повишение и т.н.), което е получавано за неговата или нейната работа Siegrist, J. (1996). „Adverse health effects of high effort-low reward conditions at work.“ Journal of Occupational Health Psychology, 1, 27 – 43. и степента, в която супервайзорите (мениджмънт) Moyle, P. (1998). „Longitudinal influences of managerial support on employee well-being.“ Work & Stress, 12, 29 – 49. и колегите Beehr, T. A., Jex, S. M., Stacy, B. A., & Murray, M. A. (2000). „Work stressors and coworker support as predictors of individual strain and job performance.“ Journal of Organizational Behavior, 21, 391 405 са подкрепящи.
Здравните физически проблеми, които ЗПРМ изследва варират от наранявания при инциденти до сърдечни заболявания. Умствените здравни проблеми включват психологически стрес, „бърнаут“ и депресия. ЗПРМ изследователите и практикуващи са заинтересувани и от връзката от психологическите условия на работа със здравните типове поведения (например пушене и консумация на алкохол). Друга тема на изследване от страна на ЗПРМ е проблемът за пренасянето на вредни опитности от работното място в живота вкъщи Haines, V. Y. III, Marchand, A., & Harvey, S. (2006). Crossover of workplace aggression experiences in dual-earner couples. Journal of Occupational Health Psychology, 11, 305 – 314.. В допълнение ЗПРМ психолозите документират неблагоприятното влияние от влашаващите се икономически условия и идентифицират начини за смекчаване на това влияние Probst, T. M., & Sears, L. E. (2009). „Stress during the financial crisis .“ Newsletter of the Society for Occupational Health Psychology, 5, 3 – 4..
Изследователски насоки Сред основните теми и методи на изследване от страна на ЗПРМ се включват статистическите изследвания, квази-експериментални изследвания, квалитативни методи, отчитане на скала на усилие – възнаграждение, резултати върху здравето при загуба на работа, определяне на рамките на понятието стрес на работното място, съотношение на условия на работа и стрес, стрес и икономическа несигурност и други. Тук обръщаме внимание само на някои от тях.
Шизофрения Основна статия: Шизофрения
В изследване Линк, Доренуенд и Скодол откриват, че в сравнение с депресираните и уравновесени субекти, шизофреничните пациенти и по-вероятно да са имали работи, преди техния първи епизод на това разстройство, които са ги изложили на „шумни“ работни характеристики (шум, влажност, горещина, студ и т.н.) Link, B. G., Dohrenwend, B. P., & Skodol, A. E. (1986). „Socio-economic status and schizophrenia: Noisome occupational characteristics as a risk factor.“ American Sociological Review, 51, 242 – 258. Тези работи може да са били с по-висок социален статус от други чиновнически (офис) работи, което задава предположението, че социално-икономическо „слизане надолу“ при засегнати индивиди може да не е непременно налично. Едно от обясненията предолага, че свързани с работата стресори може да са спомогнали появата на първия епизод при поначало уязвими индивиди. Виж още Muntaner, C., Tien, A. Y., Eaton, W. W., & Garrison R. (1991). Occupational characteristics and the occurrence of psychotic disorders. Social Psychiatry and Psychiatric Epidemiology, 26, 273 – 280.
Депресия Основна статия: Депресия Базирайки се на изследване на Робинс и Региер, Итън, Антъни, Мендел и Гарисън (1990) откриват, че членове на три работни групи – адвокати, секретари и учители в областта специална педагогика (но не друг тип учители), показват повишени равнища на ДСН-III голямо депресивно разстройство Eaton, W. W., Anthony, J.C., Mandel, W., & Garrison, R. (1990). Occupations and the prevalence of major depressive disorder. Journal Of Occupational Medicine, 32, 1079 – 1087..
Грубост на работното място Грубостта на работното място () се дефинира като „ниско интензивно девиантно поведение с неопределено намерение да нарани другата страна или обекта на това поведение....Нецивилизовани поведения се характеризират като груби или неучтиви, показващи липса на зачитане на другите“ Andersson, L. M., & Pearson, C. M. (1999). Tit for tat? The spiraling effect of incivility in the workplace. Academy of Management Review, 24, 452 – 471, стр. 457 Грубостта е различна от насилието. Примери за грубост на работното място включват обидни коментари, омаловажаване на работата на обекта на това поведение, разпространяване на лъжливи слухове, социална изолация и т.н. В изследване на над 1000 работещи държавни служители в САЩ Кортина, Магли, Уилямс и Лангаут (2001) намират, че над 70% от изследваните са изпитвали грубост на работното място през последните 5 години Cortina, L. M., Magley, V., Williams, J. H., & Langhout, R. D. (2001). Incivility in the workplace: Incidence and impact. Journal of Occupational Health Psychology, 6, 64 80.. В сравнение с мъжете жените по-често са излагани на такава грубост или грубо отношение, което може да е свързано с по-голям психологически дистрес и намалено удоволствие и удовлетворение от работата. Редуцирането на грубостта на работното място е област на активно развитие в ЗПРМ изследванията.
Вижте също Здравна психология Безопасност и здраве на работното място
Индустриална хигиена Социално подкопаване
Източници
Външни препратки Европейска академия за здравна психология на работното място Фински институт за здраве на работното място Здраве за работа, линия за съвети – Великобритания Национален институт за здраве на работното място – Норвегия Национален изследователски център за работна среда – Дания Общество за здравна психология на работното място Работа, стрес и здраве, 2013: предпазване и повишаване на общото здраве на работещите – АПА
Списания Списание за здравна психология на работното място (Journal of Occupational Health Psychology) Сп. Работа и стрес (Work & Stress)
Категория:Приложна психология Категория:Клонове на психологията Категория:Социални науки Категория:Охрана на труда Категория:Работно място