Административно-териториалното деление на България понастоящем е 3-степенно – включва 28 области, разделени на 265 общини, в които са обособени 3160 кметства.

Актуално деление

Кметства Кметството е съставна административно-териториална единица в рамките на община в България. Между 2020 г. (ДВ бр. 107 от 2020 г.) и 2021 г. (ДВ бр. 36 от 2021 г.) минималният брой на населението, необходим за създаване на кметство, е бил 350 души. До 2020 г. е било разрешено едно кметство да включва повече от едно населено място. Към 2020 г. броят на кметствата в България е бил 3160.

Общини

Административно-териториалните единици, в които основно се осъществява местното самоуправление в България, са общините. Техният брой е 265.

Области

Съществуващите понастоящем 28 области са образувани през 1999 г. с президентски Указ № 1 от 5 януари 1999 г. за утвърждаване границите, административните центрове на области и общини, включени в тях (обн., ДВ, бр. 2 от 8 януари 1999). Те съвпадат с окръзите, съществували от 1959 до 1987 г., в голяма степен по граници и напълно по административни центрове, от които Михайловград е преименуван на Монтана, а Толбухин на Добрич.

Райони за планиране

Районите за планиране са региони, обособени с цел статистическо отчитане на териториалните единици съгласно изискванията на Евростат. Не представляват административно-териториални единици. На 27 юли 2000 г. Министерският съвет определя 6 района за планиране на територията на България. По демографски и икономически причини през 2017 – 2018 г. се подготвя процес на преобразуването им в нови райони. Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие – Министерски съвет, Портал за обществени консултации, 4 октомври 2018 г. – 6 ноември 2018 г.Новото райониране на страната рискува да ощети Югозападна България – Десислава Николова, ИПИ, Преглед на стопанската политика, 5 октомври 2018.Становище относно обществено обсъждане на вариантите за нови райони на България от ниво 2 по европейската класификация (NUTS-2) – Светла Костадинова, Институт за пазарна икономика

История Османска империя (1877 – 1878) Съгласно Закона за вилаетите (1867) и Закона за администрацията на вилаетите (1871) територията на Османската империя се дели на вилаети, управлявани от валии; санджаци – от мютесарафи; каази – от каймаками; нахии – от мюдюри; беледиета и меджлиси – от мухтари, като последните се разделят на по-малки вероизповедни групи.

Руско управление (1877 – 1879) При установяването на гражданските власти в новоосвободените български земи руският императорски комисар княз Владимир Черкаски запазва тази административно-териториална структура като премахва само вилаетите, а останалите единици са преименувани както следва: санджаците стават губернии; каазите – окръзи; нахиите – волости или околии; беледиетата и меджлисите – общини (градски и селски). В хода на Освободителната война (1877 – 1878) са учредени следните 8 губернии:

Старозагорска губерния не е образувана, въпреки съществуването на Старозагорски санджак, заради разрушаването на града от турските войски през 1877 г. след изтеглянето на руските войски. С превземането на Русчук (Русе) от руските войски Свищовската губерния се присъединява към Русенската, а на 12 март 1878 г. към Сливенската губерния се присъединява Казанлъшки окръг, който дотогава се намира под прякото управление на Полевия щаб на руската армия. Така до сключването на Санстефанския мирен договор (3 март 1878) в страната има 8 губернии с 56 окръга. В тях не влиза Варненската губерния, която е образувана по-късно, тъй като до Санстефанския договор е лежала извън демаркационната линия. По онова време град Одрин и околността му (Одрински вилает) се намират само под военно управление и едва при княз Александър Дондуков-Корсаков и там се въвежда в ограничен вид гражданско управление. След закриването на Свищовската губерния и промените от Берлинския договор (13 юли 1878) към началото на управлението на княз Дондуков-Корсаков в страната има 7 губернии с 47 окръга, от които 5 губернии с 33 окръга в Северна България (с региона на София, в това число и Джумайски окръг, който е предаден по-късно на Османската империя) и 2 губернии с 14 окръга в Южна България (без региона на София).

Губерниите и окръзите, които остават на територията на Княжество България, са: Софийска (Софийски, Орханийски, Златишки, Самоковски, Трънски, Радомирски, Кюстендилски и Дъбницки окръзи) Варненска (Варненски, Провадийски, Хаджиоглупазарджишки, Балчишки, Шуменски и Силистренски окръзи) Русенска (Ескиджумайски, Разградски, Тутракански, Русенски, Свищовски, Плевенски и Никополски окръзи) Търновска (Османпазарски, Търновски, Еленски, Габровски, Севлиевски и Ловчански окръзи) Видинска (Врачански, Раховски, Берковишки, Ломпалански, Видински и Белоградчишки окръзи)

Губерниите и окръзите, които остават на територията на Източна Румелия са: Пловдивска (Пловдивски, Татарпазарджишки, Хасковски, Старозагорски, Чирпански и Казанлъшки окръзи) Сливенски (Сливенски, Новозагорски, Ямболски, Бургаски, Айтоски, Анхиалски и Месемврийски окръзи) Къзълагачка околия от Одринския санджак

Източна Румелия (1879 – 1885)

Според Органическия устав на Източна Румелия (в сила от 14 април 1879 г. до края на 1885 г.), областта се дели в административно отношение на 6 департамента (префектури, области) и 28 кантона (околии): Татарпазарджишки департамент (Татарпазарджишки, Панагюрски, Пещерски, Ихтимански) Пловдивски департамент (Пловдивски, Конушки (център – гр. Станимака), Овчехълмски (център – с. Голямо Конаре), Сърненогорски (център – с. Брезово), Стремска, Рупчоска (център – с. Чепеларе) Старозагорски департамент (Старозагорски, Чирпански, Казанлъшки, Новозагорски, Сейменски) Хасковски департамент (Хасковски, Харманлийски, Хаджиелески, Кърджалийски) Сливенски департамент (Сливенски, Котленски, Каваклийски, Ямболски, Къзълагашки) Бургаски департамент (Бургаски, Анхиалски (Анхиало-Месемврийски), Айтоски, Карнобатски)

Княжество България (1879 – 1885)

Премахване на губерниите На 10 май 1880 г. ІІ обикновено народно събрание приема Закон за административното разделение на Княжество България, който е утвърден с Указ № 226 на княз Александър Батенберг от 23 май 1880 г. и е обнародван в ДВ, бр. 45 от 28 май с. г. С този закон се премахват губерниите и всички техни учреждения се затварят. Закриват се и 10 от съществуващите дотогава 31 окръга: Самоковския, Радомирския, Дупнишкия, Хаджиоглупазарджишкия - с административен център гр. Хаджиоглу Пазарджик (дн. гр. Добрич), Балчишкия, Османпазарския - с административен център гр. Осман пазар (дн. гр. Омуртаг), Еленския, Габровския, Никополския и Белоградчишкия. Останалите 21 окръга се преименуват на окръжия. Окръжията се поделят на околии, като техният брой и обхват се определят от Министерския съвет.

С решение на кабинета на министър-председателя Драган Цанков, утвърдено с Указ № 317 на княз Александър Батенберг от 26 юни 1880 г. (обн., ДВ, бр. 55 от 5 юли с. г.), съществуващите в Княжество България 21 окръжия се разделят на 58 околии (запазена е подребата от указа и изписването на районите): Софийско окръжие включва околиите Софийска, Новоселска, Искречка, Златичка и Самоковска; Видинско окръжие включва околиите Видинска, Адлийска (Кулска) и Белоградчийска; Търновско окръжие включва околиите Търновска, Тревненска, Кесаревска, Кочиненска, Сухиндолска и Еленска; Русенско окръжие включва околиите Русенска, Тутраканска, Балбунарска и Беленска; Варненско окръжие включва околиите Варненска, Балчикска и Хаджиоглу-пазарджишка; Кюстендилско окръжие включва околиите Кюстендилска, Изворска, Дъбничка и Радомирска; Разградско окръжие включва околиите Разградска, Поповска и Кокорджанска; Ескиджумайско окръжие включва околиите Ескиджумайска и Осман-пазарска; Шуменско окръжие включва околиите Шуменска, Новопазарска и Преславска; Силистренско окръжие включва околиите Силистренска, Бозагуртска и Хасъкьойска; Трънско окръжие включва околиите Трънска, Царибродска и Брездническа; Ломско окръжие включва само Ломска околия; Берковишко окръжие включва околиите Берковска и Кутловичка; Оряховско окръжие включва околиите Ореховска и Белослатинска; Врачанско окръжие включва околиите Врачанска и Каменополска; Орханийско окръжие включва околиите Орханийска и Тетевенска; Ловчанско окръжие включва околиите Ловчанска, Троянска и Дерманска; Плевенско окръжие включва околиите Плевенска и Никополска; Свищовско окръжие включва само Свищовска околия; Севлиевско окръжие включва околиите Севлиевска и Габровска; Провадийско окръжие включва околиите Провадийска и Новоселска; С Указ № 265 на княз Александър Батенберг от 4 април 1881 г., обнародван в ДВ, бр. 23 от 16 април с. г., се закриват 9 околии:

Новоселска и Петричка (бивша Искречка) в Софийското окръжие; Тетевенска в Орханийското окръжие; Дерманска в Ловчанското окръжие; Плевенска околия в Плевенското окръжие; Кочинска и Сухиндолска в Търноското окръжие; Балбунарска в Русенското окръжие; Кокорджанска в Разградското окръжие.

като през май, септември и октомври същата година повечето от закритите околии се възстановяват. С Указ № 573 на княз Александър Батенберг от 28 юли 1882 г. (обнародван в ДВ, бр. 91 от 21 август с. г.), се утвърждава нов - втори поред след Освобождението, Закон за административното деление територията на Княжество България. В него окръжията са 14 на брой. Те от своя страна се подразделят на 56 околии, които имат население от 25 до 50 хиляди души приблизително.

От 1882 г. С Указ № 782 от 10 ноември 1882 г. [ДВ, бр. 132, 18/11/1882] седалището на Изворска околия (Кюстендилско окръжие) се премества в Босилеград и околията се преименува в Босилеградска, а седалището на Вълчедръмската (Ломско окръжие) се премества в Кутловица и околията се преименува в Кутловишка.

От 1883 г. С Указ № 408 от 5 юни 1883 г. [ДВ, бр. 60, 09/06/1883] седалището на Босилеградската околия (Кюстендилско окръжие) отново се премества в с. Извор и околията се преименува в Изворска. С Указ № 826 от 7 октомври 1883 г. [ДВ, бр. 108, 08/10/1883] се открива нова Дряновска околия в състава на Търновското окръжие.

От 1884 г. С Указ № 16 от 17 януари 1884 г. [ДВ, бр. 7, 21/01/1884] се откриват отново Трънското, Ловчанското и Оряховското окръжия.

Окръжия (1885 – 1901)

Софийско (от досегашните Софийско, Трънско окръжие и част от Орханийско окръжие, което някога е била Етрополски мюдюрлък), обхващащо: 1) Софийска, 2) Самоковска, 3) Новоселска, 4) Искрешка, 5) Златишка, 6) Царибродска, 7) Трънска и 8) Брезнишка околии. Трънско окръжие Кюстендилско, обхващащо: 1) Кюстендилска, 2) Дубнишка, 3) Радомирска и 4) Изворска околии. Татарпазарджишко окръжие Пловдивско окръжие Старозагорско окръжие, обхващащо: 1) Старозагорска, 2) Чирпанска, 3) Казанлъшка, 4) Новозагорска, 5) Сейменска околии. Хасковско окръжие Сливенско окръжие Бургаско окръжие Видинско, обхващащо: 1) Видинска, 2) Кулска и 3) Белоградчишка околии. Ломско (от досегашните Ломски и Берковски окръжия), обхващащо: 1) Ломска, 2) Берковска и 3) Вълчедръмска околии. Ряховско окръжие (с център дн. Оряхово) Врачанско (от досегашните Врачанско, Орханийско окръжие без Тетевенска околия и Етрополски мюдюрлък, и част от Оряховски окръг), обхващащо: 1) Врачанска, 2)Оряховска, 3) Белослатинска и 4) Орханийска околии. Ловешко окръжие Плевенско (от досегашните Плевенско и Ловешко окръжие без Троянска околия, част от Никополска околия и цялата Тетевенска околия), обхващащо: 1) Плевенска, 2) Луковитска, 3) Ловешка и 4) Тетевенска околии. Севлиевско, обхващащо: 1) Севлиевска, 2) Габровска и 3) Троянска околии. Свищовско, обхващащо: 1) Свищовска и 2) Никополска околии. Търновско (от досегашните Търновско окръжие и част от Османпазарска околия), обхващащо: 1) Търновска, 2) Еленска, 3) Кесаревска, 4) Тревненска и 5) Горнооряховска околии. Разградско, обхващащо: 1) Разградска, 2) Поповска и 3) Кеманларска околии.