Воденският надпис е кирилски текст на български език от Воден (Едеса), Гърция.

История Плочата е открита във Воден в 1991 г. от работници при ремонтни работи в старата българска митрополия на града – храма „Успение на Света Богородица“ (гр.: Ναός Κοιμήσεως Θεοτόκου – Παλιά Μητρόπολη Έδεσσα).Aπήγαγαν..επιγραφή, Επιστολι, 30 Αυγούστου 2011 От тях е откупена от местния активист Николаос Стоидис. През 1997 г. той представя плочата за експертиза и откупуване от Националния исторически музей първо на неговия директор Божидар Димитров, който изследва плочата и публикува надписа.

След като в 1997 г. НИМ не проявява желание да откупи плочата, откривателят ѝ я предлага на Скопие, но и оттам няма ясно решение и тя е върната във Воден, където през септември 1997 г. е конфискувана от гръцките власти и според непотвърдена информация е оставена на съхранение в склад за византийски старини в Бер.Aπήγαγαν..επιγραφή, Επιστολι, 30 Αυγούστου 2011

Описание Надписът е врязан със специфична калиграфия върху мраморна плоча с размери ширина 65 см, височина 56 см, дебелина от 4 до 7 см и тегло 42 кг. Буквите са високи, широки и дълбоки съответно 32 мм, 25 мм и 1 мм. Нейните датировка и достоверност са обект на силно оспорвана научна дискусия.

Анализ Определян е като разминаващ се с характерните за времето на цар Самуил езикови и калиграфски особености, смислово близък до смятания във възрожденската историография за основател на Самуиловата династия и споменаванан като такъв в надписа „Шишман от Търново“ и пр.

Божидар Димитров го определя като възрожденски надпис от времето на борбите на македонските българи от Воден за независима българска църква през XIX век.„защото дори и фалшификациите, които е правило местното воденско население в битките за кварталните църкви, са в полза на българската нация“ – Божидар Димитров, в-к „Македония“, 05.07.2000 г., стр. 8 Пламен Павлов също го смята за възрожденска работа на воденските българи. Анчо Калоянов определя, че е късен препис на документ от времето на Самуил, допълнен в началото на XIII век и в 30-те години на XIV век когато окончателно е фиксиран върху камък.Анчо Калоянов, сп. LiterNet, 04.06.2004, № 6 (55)

Други, изхождайки от свързването на Константинопол, центърът на официалната византийска църковна власт, със Сатаната, го свързват не с политически антагонизъм, а с влияние на последователите на поп Богомил и сина му Иеремия (това име се споменава в надписа) – богомилите,"Από ότι φαίνεται από το σλαβωνικό κείμενο της επιγραφής η εκκλησία των „βογόμιλων“ ήταν αφιερωμένη στην απολύτρωση του λαού απο την Ρωμαική εξουσία, ενώ η Κωνσταντινούπολη χαρακτηρίζεται κατοικία του σατανά, και ο πατριάρχης διαβολικός." Aπήγαγαν..επιγραφή, Επιστολι, 30 Αυγούστου 2011 чиито многобройни характерни надгробия с форма на келтски кръст са запазени и днес в с. Въмбел, с. Постол, с. Илиджиево и на други места в Леринско, Ениджевардарско и Солунско.Кαι νεκρους τους διώκουν, Ελευθεροτυπία, 25/5/2002

Славистът Иван Добрев в монографията си „Два Царсамуилови надписа“ също изследва, публикува и приема автентичността на надписа.Иван Добрев, Два Царсамуилови надписа, Linz, Slavia Verlag, 2007. 523 с. Воденският надпис на цар Самуил е включен и представен в „История на българската средновековна литература“, издадена през 2008 г.Съст. А. Милтенова, История на българската средновековна литература, София, 2008, с. 70

Според анализ на Елена Костич и Γеоргиос Веленис става дума за надпис, който е създаден шест века по-късно от изписаната дата, и по-точно в десетилетията на преход между XVI и XVII в. Това е бурен период от балканската история, през който някои изтъкнати епископски катедри като тези на Охрид, Печ и Велико Търново започват да инициират действия срещу ислямския свят.

Текст Текстът е написан на 9 реда:

и гласи:

Външни препратки Снимка на плочата и текста във Воден в ръцете на откривателя ѝ

Бележки

Категория:Български надписи Категория:Българско възраждане Категория:Култура във Воден Категория:История на Воден Категория:Надписи в Гърция