Димитър Влахов

Димитър Янакиев Влахов е български политически деец от Македония. Последователно е активист на БРСДП, ВМОРО, НФП, ОСП, ВМРО, ВМРО (обединена), БКП, Коминтерна и ЮКП. От 30-те години на XX век е идеолог на македонизма. Използва псевдоними като Цинцаров, Д. Владиславов, Д. Казановски, Д. Калиновски, Данаилов, Марсел Валтер, Kasanovski, Schwarz, Чернев,Коминтернът и България (март 1919 – септември 1944), том ІІ Документи, Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят №37, София, 2005, стр. 1150. Константин.

Биография Ранни години Роден е на 8 ноември 1878 година в град Кукуш, тогава в Османската империя. Брат е на революционерите Георги Влахов, Христо Влахов и Никола Влахов и племенник на инженер Христо Станишев, сред ръководителите на Върховния македоно-одрински комитет. Завършва българско екзархийско училище в родния си град. През 1894 – 1897 г. учи в Солунската българска мъжка гимназия, но е изключен поради участието си в ученически бунт. По-късно завършва средното си образование в Първа мъжка софийска гимназия, след което е учител в Белоградчик. По онова време става член на БРСДП и гравитира около Македоно-одринската социалдемократическа група. Впоследствие учи химия в няколко университета в Германия и Швейцария и се движи предимно в социалистически кръгове. Установява в Женева връзка и с анархисти от МТРК. По това време Влахов става масон и се свързва с ционистки кръгове. Дипломира се през 1903 в Софийския университет.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 275.

Активист на ВМОРО

През 1903 година като български поданик служи в Школата за запасни офицери, но по време на Илинденското въстание се отклонява от военна служба и се връща в Македония. Тъй като въстанието е потушено, той започва работа като учител в Българската мъжка гимназия в Солун. Включва се във ВМОРО и е избран за член на ЦК. Заедно с Георги Мончев ръководи солунската организация на ВМОРО. През лятото на 1904 година е арестуван за революционната си дейност. Това е причина органите на Екзархията да видят в него заплаха за учебното дело в Солун и да го уволнят. През 1905 година е освободен и се завръща в България, където е осъден на три месеца затвор като дезертьор от българката войска. По-късно е учител в Казанлък. През 1908 година отново за кратко време е назначен за учител в Българската мъжка гимназия в Солун, където отново е един от активистите на левицата във ВМОРО.

Участие в политическия живот на Османската империя

След Младотурската революция от 1908 година Влахов се включва активно в политическия живот на българите в Македония. Той е сред ръководителите на създадената в Солун от така наречената Сярска група – Народна федеративна партия (българска секция). Влахов застава зад младотурския режим, с чиято подкрепа е избран за депутат в Османския парламент в Цариград. Влахов е и главен редактор на вестник „Народна воля“. На 22 май 1910 година отправя протестен мемоар заедно с двама от българските депутати в Отоманския парламент - Христо Далчев и Тодор Павлов, но без Панчо Дорев. Мемоарът е насочен против поведението на младотурския режим към българското население. През септември 1910 година е осъден от солунски съд на 10 дни затвор и 10 лири глоба по две дела по закона за печата.Дебърски глас, година 2, брой 23, 25 септември 1910, стр. 4

След разпускането на НФП се включва в дейността на групата около българския евреин Аврам Бенароя и Ангел Томов, която поддържа също тесни отношения с БРСДП (т. с.) и издава „Работнически вестник“ на български и иврит. Благодарение на Димитър Влахов се появява новият вестник „Солидаридад Оврадера“ (Работническа солидарност), издание на еврейската Социалистическа работническа федерация. Влахов, заедно с Бенароя е съосновател на федерациятаGila Hadar. „Jewish Tobacco Workers in Salonika: Gender and Family in the Context of Social and Ethnic Strife“, in: Amila Buturović,İrvin Cemil Schick (dir.), Women in the Ottoman Balkans: gender, culture and history, I.B.Tauris, 2007, pp. 128. ISBN 978-1-84511-505-0 и е единственият българин в нея. След това е в Османската социалистическа партия.

Издава през февруари 1912 година вестник „Мюджаделе“. На изборите през април отново е избран за депутат в Османския парламент. Според английския консул Хенри Ламб в почти всички каази на Солунски санджак мюсюлманите гласуват за Димитър Влахов, който е избран заедно с още двама мюсюлмани – Рахми бей и Джавид бей, двама гърци – Георгиос Артас и Георгиос Хонеос и евреина Емануел Карасо. Защитава идеята за създаване на еврейска държава. Среща се с Давид Бен-Гурион в Солун, който споделя:

Влахов е избран за председател на първия конгрес на Профсъюза на тютюноработниците в Солун през 1912 година. По време на Втората балканска война през 1913 година е арестуван от гръцките власти и по-късно е екстрадиран в България. Няколко седмици преди избухването ѝ се среща с един от идеолозите на сръбската социалдемократическа партия Димитрие Туцович, възприемайки възгледите му, оформени под влиянието на Йован Цвиич за това, че македонските българи били аморфна маса без народностно самосъзнание, заради враждата си с българските тесни социалисти.

В служба на Царство България След Балканските войни заема български дипломатически и управленски длъжности. Първоначално с препоръката на Симеон Радев е назначен за началник на консулския отдел в Министерството на външните работи. След това в края на 1913 година е изпратен като консул в Смирна (Измир), Османската империя. После е консул в Одеса, Руската империя (1914 – 1915), с негова финансова помощ се издава списание „Балканский Голос“, пропагандиращо присъединяването на Македония към България и списвано от българското дружество „Братство" в Одеса.Илчев, Иван, „България и Антантата през Първата световна война“, изд. „Наука и изкуство“, София, 1990 г.

След началото на Първата световна война е мобилизиран и като запасен офицер е назначен последователно за окръжен управител на намиращите се по онова време под българско управление Щипски и Прищински окръг (1916 – 1917). По-късно е търговски представител и генерален консул в Киев, Украйна (1918). След Първата световна война и възстановяването на ВМРО през 1920 г. е избран за резервен член на ЦК като представител на лявото крило. По онова време е изпратен от ВМРО във Варна, където става секретар на Търговската камара.

Специален пълномощник на ВМРО Тогава Тодор Александров го натоварва да осъществи контакт между ВМРО и Съветска Русия. За връзка му служи Кръстю Раковски, негов кум и изтъкнат деятел на Коминтерна. Така Влахов, заедно със зетя на Тодор Александров – Михаил Монев заминават през юли 1923 г. за Москва, което пътуване се държи в тайна дори от членовете на ЦК на ВМРО – Александър Протогеров и Петър Чаулев. Делегацията се среща с Феликс Дзержински, Карл Радек, Георгий Чичерин и Михаил Трилисер. По същото време в Москва са и Филип Атанасов и Славе Иванов от МФО, които разговарят със същите хора. След завръщането си Влахов подготвя доклад, в който е отразено, че СССР симпатизира на македонското освободително движение и има желание контактите да продължат. Член-учредител е на Македонския научен институт. През 1924 г. Влахов е изпратен с препоръките на ВМРО като търговски представител на Царство България във Виена. Там той се свързва с Балканския секретариат на Коминтерна по поръчка на ЦК на ВМРО. В тази връзка Влахов съдейства за подписването във Виена на така наречения Майски манифест, с който ВМРО се съгласява да действа съвместно с комунистическите партии на Балканите. След последвалия разрив между организацията и комунистите, новото ръководство начело с Иван Михайлов го обвинява, че е предал интересите на македонското освободително движение, поради което той е изключен от организацията и е осъден на смърт.

В международното комунистическото движение

На основата на принципите на Майския манифест на ВМРО за сътрудничество с комунистическите движения през октомври 1925 г. във Виена Димитър Влахов участва в създаването на ВМРО (обединена) и е избран за член на нейния Централен комитет. По това време Влахов става агент на съветското разузнаване,Разведка и контрразведка в лицах: энциклопедический словарь российских спецслужб, Анатолий Валентинович Диенко, Клуб ветеранов госбезопасности (Руссия), Издател Русскій міръ, 2002 стр. 97. като контактува с ГПУ чрез офицера за свръзка с ВМРО (обединена) Георги Димитров. От 1925 до 1944 Влахов е и член на БКП. В периода 1924 – 1932 г. е един от редакторите на списание „Федерасион Балканик“, а през 1925 – 1933 г. – и на органа на ВМРО (обединена) „Македонско дело“ във Виена, Берлин и Париж. През 1931 г. Коминтерна призовава съответните компартии да обсъдят националния въпрос с цел правото на народите на самоопределение до отделяне. Така през 1932 година членовете на ВМРО (обединена), поставят за първи път въпроса за отделна македонска нация. Участва в изготвянето на ‎резолюцията на Коминтерна за признаване на отделна македонска идентичност през 1934 г. През този период той е преследван от ВМРО и срещу него са организирани няколко неуспешни атентата. В 1936 година е осъден задочно на 12 години и 6 месеца от българския съд на Процеса срещу ВМРО (обединена).

От 1936 до 1944 г. Димитър Влахов живее в СССР, където работи в Коминтерна с протекциите на Георги Димитров. Научен сътрудник е в Международния аграрен институт. Арестуван от НКВД, но благодарение на застъпничеството на Димитров и Васил Коларов е освободен. През 1936 година той се запознава с Тито, който по това време е в Москва и работи в Балканския секретариат на Коминтерна. След създаването през 1941 г. на Всеславянски комитет в Москва, става представител на „македонския народ“ там.

В следвоенна Югославия