Андрей Димитров Протич е български изкуствовед, археолог, литературен критик, публицист и белетрист.
Биография Роден е на 8 ноември 1875 година в град Велес, Османската империя в семейството на Димитър и Костадина Протич. Първи братовчед е на Димитър Протич. Следва философия в Хайделберг и Лайпциг (1895 – 1896), а през 1896 – 1897 година – политехника в Дрезден. Завършва германска филология и история на изкуството с философия в Лайпцигския университет през 1901 година, след което се завръща в България и работи като гимназиален учител в София от 1902 до 1907 година. В 1902 година е назначен в Класическата гимназия (Първа мъжка) и командирован в Народната библиотека. На 13 септември 1902 година е назначен в гимназията, а от 1 септември 1903 година преподава във Втора мъжка гимназия. На 8 септември 1911 година отново е назначен в Първа гимназия, а от 1 януари 1913 година е преместен в Софийското средно техническо училище.
През 1903 година е сред основателите на дружество „Съвременно изкуство“. От 1908 до 1912 година е началник на културното отделение на Министерството на народната просвета. Издава опис на българските периодични издания от 1844 до 1900 година, пише статии и рецензии, посветени на изобразителното изкуство и литературата в списанията „Мисъл“, „Отечество“, „Българан“. Участва като доброволец в Балканските войни. От 1912 до 1915 година отново е учител.
По време на Първата световна война е военен кореспондент, награден е с орден „За храброст“. През 1919 година редактира вестник „Военни известия“. От 1920 до 1928 година е директор на Археологическия музей в София.
Пише в списанията „Съвременно изкуство“ (1919) и „Пролом“ (1922 – 1927), както и във вестниците „Развигор“, „Камбана“ и „Литературен глас“. Автор е на много публикации върху историята на българското изкуство.
Член е на Съюза на българските писатели.Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 23 юли 2026 г.
Член на Българския археологически институт от 1920 година. Редовен член на Българската академия на науките от 1946 година. Член-кореспондент на Румънската академия от 1930 г. Член-основател е на Македонския научен институт.
Умира на 3 ноември 1959 година в София.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 471.
Памет На Андрей Протич е наречена улица в квартал „Надежда II“ в София ().
Съчинения По-важни научни трудове
The Fine Arts of Bulgaria, London, 1907 Изкуство, театър и литература. Студии и критика 1902/1907, Кюстендил, 1907 "Архитектоническата форма на Софийската църква „Св. София“, Художествено-историческо изследване. София, 1912 Същност и развитие на българската църковна архитектура, 1922 Арбанашката къща. Годишник на Археологическия музей, 3, С., 1922, с. 29 – 59 Новото българско изкуство, 1922 Югозападната школа в българската стенопис XIII – XIV в. Сборник в чест на Васил Златарски, С., 1925, с. 291 – 342 Сасанидската художествена традиция у прабългарите, 1927 (на френски 1930) Къщата на копривщенци, 1927 Изкуството в София, Юбилейна книга за София, 1928 Денационализация и възраждане на нашето изкуство от 1393 – 1878 г. – В: България 1000 години, С., 1930, с. 383 – 440 Петдесет години българско изкуство, 2 тома, 1933 – 1934 И. В. Мърквичка. Живот и творчество. С., 1955
Художествени творби Русалка. С., 1914 Девственият Йосиф. Роман на един младеж. С., 1918 Бунт у Хисарови. Комедия на живота. С., 1940 Capricio di Capri. Роман. С., 1942Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 557.
Бележки
Външни препратки От и за Андрей Протич в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България „Водач за Народния Музей в София“, София, 1923 година „Проблемата Лора Каравелова – Яворова“, публикувано във в. „Литературен глас“, бр. 299 – 306, София, 1936 г. „Тридесет години борби“, публикувано в сп. „Отечество“, год. V, кн. 33, София, 2/14 август 1917 година
Категория:Български изкуствоведи Категория:Български художествени критици Категория:Български археолози Категория:Български литературни критици Категория:Български публицисти Категория:Български учители Категория:Български учени от Македония Категория:Членове на Македонския научен институт Категория:Български журналисти от Македония Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Български военни кореспонденти Категория:Възпитаници на Лайпцигския университет Категория:Академици на БАН Категория:Член-кореспонденти на Румънската академия Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Българи в Лайпциг Категория:Родени във Велес Категория:Починали в София Категория:Погребани в Централните софийски гробища Категория:Български имигранти от Македония в София Категория:Учители в 1-во средно училище „Пенчо Славейков“