Световната революция (или Световната пролетарска революция, по-сетне и Световна социалистическа революция) представлява марксистка концепция, в чиято основа стои идеята за свалянето на капитализма, посредством осъществяването ѝ във всички страни по света на различни етапи. Би могло да бъде прието, че годините непосредствено след края на Първата световна война са периодът, в който светът достига най-близо до осъществяването на тази концепция. В рамките на марксизма, подробното описание на Ленин на концепцията на Маркс за пролетариата, описанието му на империализма, както и теориите на Троцки по отношение на корупцията в Съветския съюз през сталинизма, се предлагат няколко обяснения по повод на това защо световната социалистическа революция не би могла да бъде осъществена. След края на Втората световна война доктрината е изоставена за сметка на по-късно появилата се доктрина за мирно съвместно съществуване, просъществувала чак до разпадането на социалистическия лагер през 1989 – 1991 г.
Същност и цели на концепцията за Световна пролетарска революция Световната социалистическата революция представлява най-висшата форма на социална революция, на осъществяване на прехода от капиталистическия социално-икономически строй, към комунистическия. Октомврийската революция от 1917 г. поставя началото на редица социалистически революции. Целите, заложени в концепцията за световна революция са, както деструктивни, така и конструктивни: завземането на властта от работническата класа в световен мащаб, унищожаването на предишния държавен апарат, установяването на система, при която икономическите и социални процеси са съзнателно управлявани, прекратяването на съсловните и национални антагонизми, както и на експлоатацията на човек от човека, развитието на социалдемокрация, както и осъществяването на културна революция. За разлика от всички предходни социални революции, които само променят формата на експлоатация, в основата на концепцията за световна социалистическа революция стои идеята за радикална промяна в развитието на обществото, бележеща началото на прехода от миналото на човечеството към неговата реална история. Така в най-широк смисъл, в основата на концепцията за световна революция стои идеята за предаването на властта в целия свят в ръцете на работническата класа и установяването на диктатура на пролетариата.
Основоположниците на марксизма и ленинизма считат, че отличителният белег на социалистическата революция се състои в способността ѝ да доведе до окончателно скъсване с миналото. Според К. Маркс, социалистическата революция „не може да почерпи поезията си от миналото, а само от бъдещето... Предишните революции изискваха пресъбирането на световната история, за да осмислят своето съществуване“.К. Маркс Ф. Енгелс, Съчинения, 2 издание, том 8, стр.123 Социалистическата революция няма нужда от подобни илюзии и „трябва да настъпи като носител на свое собствено съдържание“.К. Маркс Ф. Енгелс, Съчинения, 2 издание, том 8, стр.123 Поради обхвата и дълбочината на трансформациите, които ще бъдат предизвикани, подобна революция изисква съзнателното участие на масите. Както Енгелс отбелязва: „Времето на изненадващи атаки, революции, поднесени от малцинства, вече е отживелица. Когато става въпрос за пълната трансформация на социалната организация, масите също трябва да бъдат част от това, тялом и духом.“К. Маркс Ф. Енгелс, Съчинения, 2 издание, том 22, стр.544 Ленин поставя ударение върху това, че световната революция „може да бъде успешно осъществена само, ако по-голямата част от населението и най-вече – работническата класа, се включи в независимата творческа работа, пишейки историята“.К. Маркс Ф. Енгелс, Съчинения, 2 издание, том 36, стр.171
Според марксизма икономическата основа за такъв тип революция е конфликтът между социалния характер на производството и частната капиталистическа форма на присвояване. След достигането на огромни размери и високо ниво на социализация в условията на капитализма, производителните сили влизат в конфликт със съществуващите производствени отношения. Това основно противоречие само по себе си не води до автоматичния срив на капитализма. Капиталистическите производствени отношения показват известна устойчивост на обективните потребности на производствените сили. Капиталистическата собственост се развива от лична частна собственост до собственост на държавния монопол, като по този начин става възможно по-нататъшното развитие на производителните сили в рамките на капиталистическия начин на производство. Този процес е диалектически: въпреки че мобилизира всички ресурси на капиталистическата система, той изостря противоречията ѝ и води до съзряването на предпоставките за установяване на социализма. В допълнение към необходимите обективни условия, световната революция изисква и достатъчното развитие на субективния фактор – активната и съзнателна борба на работническата класа и на всички трудещи се за социализма, както и наличието на революционни марксистки партии на работническата класа. Целта на тези партии е да създадат социалистическо съзнание у пролетариата, да образоват и организират масите, да формулират стратегията и тактиката на класовата борба и да предоставят политическо водачество при осъществяването на революциите.
Основното противоречие на капитализма се доказва в сферата на междукласовите отношения като антагонизъм между труд и капитал, между пролетариат и буржоазия. Така световната революция трябва да започне от класовата борба на работническата класа, чието положение в системата на капиталистическите производствени отношения се превръща в основен за нея мотив и ѝ дава хегемония в бъдещата революция. Обединението на работническата класа с други, непролетарски слоеве на трудещите се, е необходимо за победата на революцията. Във всички успешни социалистически революции, селячеството е основен съюзник на работническата класа. Социалистическата революция служи на основните интереси на трудещите се селяни. Към момента, в който концепцията за световна революция започва да набира инерция, населението на Азия, Африка и Южна Америка се състои главно от селско население. Ето защо основоположниците на идеята считат, че за да пожъне тя успех, то налице трябва да бъде съюз между работническата класа и селячеството.
Едновременно с това се наблюдава постоянен ръст и засилващо се влияние на научно-техническата интелигенция и други групи интелектуални работници в напредващите капиталистически страни като следствие от научно-техническата революция. Основните икономически и политически интереси на мнозинството от интелигенцията са тясно свързани с тези на работническата класа. Така потенциалният съюз между работниците, извършващи, както ръчен, така и интелектуален труд, би се превърнал в могъща сила в борбата срещу монополите в световен мащаб. Идеолозите на световната революция считат и че е необходимо да бъде привлечена и подкрепата на средната класа.
Работническата класа, селячеството, както и други социални слоеве, които биха имали полза от унищожаването на капитализма и установяването на социализъм, представляват социалната база, която ще породи политическите сили на световната революция. Най-важният акт на социалистическата революция е завземането на властта от работническата класа и установяване на диктатура на пролетариата. Този акт изисква наличието на национални кризи, които биха възникнали като следствие от революционните ситуации. Ленин счита, че това е основният закон на всяка велика революция.В. И. Ленин, Събрани съчинения в 55 тома, том 41, стр.69 – 70
Формата на революцията зависи от конкретните исторически условия и от баланса на класовите сили в страната. Така социалистическата революция в отделните страни може да бъде, както мирна, така и насилствена. По време на Великата октомврийска социалистическа революция, нейното мирно осъществяване е невъзможно. За сметка на това, сравнително мирни социалистически революции настъпват постепенно в редица европейски държави след Втората световна война.
Световната социалистическа революция представлява единство в многообразието. Така Великата октомврийска социалистическа революция носи печата на историческото развитие на Русия. Демократичните революции, осъществени в редица европейски държави също имат своите отличителни характеристики. Социалистическите революции в Китай, Корея, Виетнам и Куба също се развиват по собствен, характерен начин. Въпреки това, световният революционен процес е своеобразна базисна единица. Така всяка социалистическа революция е компонент от световната социалистическа революция. Теорията, която се занимава с общите закономерности на социалистическата революция и на световния революционен процес, е приложима за всички страни по отношение на прехода им от капитализма към социализма. Въпреки това, различните исторически условия във всяка страна изискват общите принципи на революционната теория да бъдат прилагани, както Ленин се изразява, по начин, който „правилно ще модифицира тези принципи в конкретните условия, правилно ще ги адаптира и прилага по отношение на националните и национално-държавните особености.“В.И. Ленин, Събрани съчинения в 55 тома, том 41, стр.77
Историческо развитие В довоенния период Доктрината на световната пролетарска революция е основен постулат на довоенния (до 1914 г.) марксизъм, въплътен в лозунга на К. Маркс и Ф. Енгелс: “Пролетарии от всички страни, съединявайте се!“. Същината на доктрината в този период се състои в това, че според мнението на Маркс и Енгелс, отчужденият от средства и оръдия на производство европейски и световен пролетариат, ставайки в резултат от прогреса на капитализма болшинството от населението на промишлено развитите страни на Западна Европа и Северна Америка, рано или късно ще осъществи социалистическата революция във всички страни едновременно или отначало в няколко – най-съзрелите. При това всяка от тези пролетарски революции автоматично ще послужи за детонатор на следващите социалистически революции, вливайки се в тяхната непрекъсваща верига – единната световна пролетарска революция.
Смята се също, че идеологията на пролетарския интернационализъм няма да има нищо общо с традиционната концепция на нациите и националния патриотизъм, че пролетариатът няма отечество – „той няма какво повече да губи освен веригите си“; „той ще притежава целия свят“.Манифест Коммунистической парти, К. Маркс – Ф. Энгельс (1848)
По време на Октомврийската революция и през ленинизма След края на Първата световна война, надеждите на болшевиките за настъпването на социалистическа революция, която да обхване целия свят, остават. Така след настъпването на Октомврийската революция през 1917 г. социалдемократите, заемащи левия фланг на Втория интернационал започват да образуват комунистически партии или леви крила и групи в социалдемократическите партии. Случващото се в Русия значително увеличава броя на поддръжниците на болшевиките и така през 1919 г. те поканват съмишлениците си от цял свят на международна конференция, открита на 2 март 1919 г. В резултат от това, на 4 март 1919 г. конференцията се превръща в Учредителен конгрес на Третия комунистически интернационал.
Така болшевиките продължават да таят надежда за избухването на световна социалистическа революция, вярвайки че тя временно е прекъснала своето развитие, но отново започва да набира сили, тъй като се предизвиква от обективни фактори и закономерности. Вярата, че световната революция е възможна ясно личи и в думите, изречени от Ленин при откриването на международната конференция на 2 март 1919 г., когато той уверява присъстващите, заявявайки: „Нека буржоазията още свирепства, нека тя още избива хиляди работници – победата е наша, победата на световната комунистическа революция е осигурена“, и завършва: Да живее международната република на пролетарските Съвети!“. Убедеността на Ленин в победата на комунизма на световно ниво личи и от думите му при закриването на конгреса на 6 март 1919 г.: