Рашко Младенов Сугарев е български писател.
Биография Роден е на 1 април 1941 г. в Пловдив. Завършва медицина в Пловдив (1967) и завежда окръжния психиатричен кабинет в Смолян (1968 – 1972). Живее в София от 1977 г.
Той е преводач, романист (има публикувани няколко романа) и автор на разкази.
Член е на Съюза на българските писатели.Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 21 юли 2026 г.
Умира на 16 март 1995 г. в София.
Памет На негово име е учредена литературна награда за най-добър публикуван разказ „Рашко Сугарев“.
Библиография Ние, праведните, 1971 Старшината и слънцето. Разкази, 1973 (1983) Дунавско хоро. Повест, 1976 Синева и сняг, 1978 Балада за князе. Разкази и повести, 1982 Отказ от наследство. Роман, 1984 Преображения господни. Роман. Кн. 1, 1988 Светлината на онези дни. Новели, 1988 Лице на угодник. Роман, 1999
Бележки
Външни препратки Деян Енев, „Сизифът на словото (20 години без Рашко Сугарев)“, „Площад Славейков“, 8 март 2015 Рашко Сугарев, „Довиждане без сбогом“, Портал за култура, изкуство и общество, 16 март 2015
Категория:Български писатели Категория:Български романисти Категория:Български автори на разкази Категория:Български психиатри Категория:Родени в Пловдив Категория:Починали в София Категория:Хора с архиви в Държавен архив – Пловдив