Пагания е топоним, използван от Константин Багренородни в трактата „За управлението на империята“ за означение на населената от сръбското племе неретляни област или „славиния“, между долните течения на реките Цетина и Неретва, в южната част на Далмация. В нея се намирали градовете Мокър, Верулия, Острог и Славинеца. Тази територия е определяна от някои историци като княжество, макар че липсват сигурни сведения за това.Матанов, Хр. Средновековните Балкани. Исторически очерци. С., Парадигма. 2005, стр. 71, 89, 149. ISBN 954-9536-61-0
Името на областта идва от паганизма на местните сърби.Moravcsik 1967, p. 165Матанов, Хр. Средновековните Балкани..., стр. 90. Жителите на областта започнали да се занимават с пиратство по Далматинското крайбрежие, което накарало Венеция през първата половина на IX век да предприеме военни действия срещу тях. По-късно областта влиза в състава на Хърватската държава, като крал Светослав Суроня (997 – 1000) си сътрудничи с неретляните, следвайки антивенецианската си политика. От това време областта е вече известна с името Крайна.Матанов, Хр. Средновековните Балкани..., стр. 89, 149.
През XIII век по долното течение на Цетина са владенията на хърватската фамилия Качичи. Те възприемат любовта към пиратстването на местните. През 1279 – 1280 г. Венеция предприема успешна военна кампания срещу Качичи, превзема главния им град Омиш и ликвидира пречещото на търговската ѝ дейност пиратство в Южна Далмация. В края на 80-те години на века хърватският местен владетел Павел Шубич успява да изтласка венецианците от областта.Матанов, Хр. Средновековните Балкани..., стр. 307 – 308.
През XIV век бан Стефан II Котроманич (1322 – 1353) присъединява областта към Босна.Матанов, Хр. Средновековните Балкани..., стр. 330.
Бележки
Категория:Далмация Категория:Средновековни сръбски земи Категория:Макарска