Йохан Кристоф Фридрих фон Шилер (), познат като Фридрих Шилер, е германски писател (поет и драматург), историк, философ, медик.

Биография Роден е на 10 ноември 1759 година в Марбах, Вюртемберг (в Югозападна Германия, в областта около Щутгарт, бивша Швабия), в семейството на военния лекар Йохан Каспар Шилер. Детството и юношеството му преминават в относителна бедност, въпреки че посещава както селското, така и латинско училище и, предизвиквайки вниманието на Карл Ойген, херцог на Вюртемберг, влиза в Karlsschule (елитна военна академия в Щутгарт, основана от херцога Карл Ойген) през 1773 г., където накрая учи медицина.

Докато е в елитното училище, той тайно чете Русо и Гьоте и дискутира класическите идеали със съучениците си. В училище той написва първата си пиеса Die Räuber (Разбойници), разказваща за група наивни революционери и техния трагичен неуспех. Ранното му творчество е свързано с литературното направление Буря и натиск.

Шилер получава поста на полкови лекар в Щутгарт през 1780 г.

След представлението на „Разбойници“ в Манхайм през 1781 г., което предизвиква всеобщ възторг, той е арестуван и му е забранено да публикува други трудове. Бяга от Щутгарт през 1783 г. и отива през Лайпциг и Дрезден във Ваймар през 1787 г. Шилер се заема с изучаването на древногръцката литература и стига до убеждението, че елинската култура е най-съвършеното от всичко, което човечеството е сътворило в тази област.

С помощта на Гьоте през 1789 г. става извънреден професор по история и философия в Йена и се вдълбочава в трудовете на Имануел Кант, които упражняват трайно влияние върху художествено-теоретичните му възгледи.

Шилер се преселва трайно във Ваймар през 1799 г. и там Гьоте го убеждава да се върне към драматургията. Така през 1800 г. създава трагедията си „Мария Стюарт“. Двамата с Гьоте основават Ваймарския театър, който става водещ театър в Германия. За културните си заслуги Шилер получава през 1802 г. благородническа титла от Ваймарския херцог. Шилер остава във Ваймар до смъртта си на 45-годишна възраст, настъпила вследствие на белодробна туберкулоза.

В чест на поета литературни и културни награди „Фридрих Шилер“ учредяват през 1920 г. швейцарската фондация „Шилер“, град Манхайм през 1954 г. и провинция Баден-Вюртемберг през 1955 г.

Поезия Поезията на Фридрих Шилер представлява постоянно домогване до красотата, доброто и истината в името на братството между хората, озарени от извънземната светлина на изкуството.

По-значими поетически творби: „Боговете на Гърция“ (1788) „Творците“ (1789) „Поезията на живота“ (1795) „Идеалът и животът“ (1795) „Разходка“ (1795) „Жалбата на Церера“ (1796) „Златната чаша“ (1797) „Ръкавицата“ (1797) „Пръстенът на Поликрат“ (1797) „Жеравите на Ивик“ (1797) „Боят със змея“ (1798) „Поръчителството“ (1798) „Елевзински празник“ (1798) „Песен на камбаната“ (1799) „Касандра“ (1802) „Победен празник“ (1803)

Прочутата му „Ода на радостта“ (1785) става върховен символ във финалната част на Деветата симфония на Лудвиг ван Бетховен – днес официален химн на Европейския съюз.

Силата на жената Силни сте вие с добрата магия на свойто присъствие; Всичко постигате с благост, никога нищо със гняв.

Мощ диря аз у мъжа, достойнството той отстоява, Ала жената владее – и нека! – единствено с чар.

Вярно, владели са някои с мощ на ума и делата, Ала на тях им е липсвал пък този най-царствен венец.

Истински властна е само женската хубост в жената: Щом появи се, в появата вече е нейната власт.

1796 „Силата на жената“ от Шилер, в превод на Венцеслав Константинов

Философски трудове Шилер пише много философски трудове по етика и естетика. Той синтезира идеите на Кант с възгледите на Карл Леонхард Райнхолд. Развива понятието за „красивата душа“ (Schöne Seele) – човек, чиито емоции са възпитани от разума му, така че „задължението и влечението“ (Pflicht und Neigung) вече не са в конфликт помежду си. Така „красотата“ за Шилер не е просто чувствено преживяване, а и морално: Бог е Красотата. Трудовете му по философия разглеждат и въпроса за човешката свобода – занимание, което е водещо и в неговите исторически изследвания като „Тридесетгодишната война“ и „Въстанието в Холандия“, а после намира място и в драмите му (трилогията „Валенщайн“ е за Тридесетгодишната война, а „Дон Карлос“ – за въздигането на Холандия срещу Испания). Шилер пише основоположната статия „Върху трагическото изкуство“ и две важни есета по въпроса за възвишеното (das Erhabene), озаглавени „Vom Erhabenen“ и „Über das Erhabene“. Те насочват погледа върху човешката свобода като възможност да се победят животинските инстинкти на индивида, например инстинкта за самосъхранение, когато някой с готовност умира за красива идея.

Медицински трудове Малко известен факт е, че наред със съчиненията си по етика и естетика, Шилер като лекар е оставил и научни произведения, свързани с медицината, и по-специално с душевните болести. Той е създателят на концепцията за психофизиологията, изложена в трактата му за придобиване на докторска степен „За философията на физиологията“, както и в „По въпроса за връзката на животинското и душевното в човешката природа“ (Versuch über den Zusammenhang der thierschen Natur des Menschen mit seiner geistigen, Stuttgart, 1780). В резултат от медицинската му практика в областта на психичните заболявания у Шилер възниква идеята за лечебното действие на творческия труд и той за първи път формулира понятието трудова (или занимателна) терапия (Beschāftigungstherapie).

Библиография Пиеси Die Räuber, 1781 („Разбойници“) Kabale und Liebe, 1783 („Коварство и любов“) Die Verschwörung des Fiesco zu Genua, 1784 („Заговорът на Фиеско от Генуа“) Don Karlos, 1787/88 („Дон Карлос“) Wallenstein – Trilogie, 1799 („Валенщайн“ – трилогия) Maria Stuart, 1800 („Мария Стюарт“) Die Jungfrau von Orléans, 1801 („Орлеанската дева“) Turandot, 1801 („Турандот“) Die Braut von Messina, 1803 Der Neffe als Onkel, 1803 Der Parasit oder Die Kunst, sein Glück zu machen, Lustspiel, 1803 Wilhelm Tell, 1803/04 („Вилхелм Тел“) Demetrius (незавършена), 1805

Стихотворения и балади

Ode an die Freude, 1786 („Ода на радостта“) Resignation, 1786 Das verschleierte Bild zu Sais, 1795 Die Teilung der Erde, 1795 Der Handschuh, 1797 Der Taucher, 1797 („Плувецът“) Die Kraniche des Ibykus, 1797 („Жеравите на Ибик“) Ritter Toggenburg, 1797 Der Ring des Polykrates, 1798 („Пръстенът на Поликрат“) Der Kampf mit dem Drachen, 1798 Die Bürgschaft, 1798 Das Lied von der Glocke, 1799 („Песента на камбаната“) Nänie, 1800 Der Antritt des neuen Jahrhunderts, 1800 Das Siegesfest, 1803 Die Huldigung der Künste, 1804

Философски съчинения Über den Grund des Vergnügens an tragischen Gegenständen, 1792 Augustenburger Briefe, 1793 Über Anmut und Würde, 1793 Kallias-Briefe, 1793 Kallias oder Über die Schönheit, 1793 Die Horen, 1795 Über die ästhetische Erziehung des Menschen, 1795 Über naive und sentimentalische Dichtung, 1795 Kleinere prosaische Schriften, 1801

Исторически трудове Geschichte des Abfalls der Vereinigten Niederlande von der spanischen Regierung, 1788 Was heißt und zu welchem Ende studiert man Universalgeschichte?, Antrittsvorlesung am 26. Mai 1789, 1790 Geschichte des Dreißigjährigen Krieges, 1790

Издания

Бележки

Източници Тази статия съдържа материал, използван с разрешение.

Външни препратки Фридрих Шилер в Литературен свят Поезия от Шилер, в превод на Венцеслав Константинов Венцеслав Константинов: Между идеала и живота , „Родна реч“, 5, 1985

Фридрих Шилер в Projekt Gutenberg-DE Фридрих Шилер в Zeno.org Фридрих Шилер в zgedichte.de Фридрих Шилер в Bibliotheca Augustana Фридрих Шилер в Gedichte berühmter Schriftsteller Фридрих Шилер в Bücherquelle Фридрих Шилер в Textlog Фридрих Шилер в Die Deutsche Gedichtebibliothek Freiburger Anthologie Фридрих Шилер в Deutsche Dichter Фридрих Шилер в Liebeslyrik deutscher Dichter Фридрих Шилер в Sternenfall Фридрих Шилер в Die LYRIKwelt Филми по произведения на Фридрих Шилер

Категория:Германски драматурзи Категория:Германски поети Категория:Поети на Романтизма Категория:Философи на Просвещението Категория:Германски философи Категория:Германски историци Категория:Германски преводачи Категория:Германски военни лекари Категория:Родени в Баден-Вюртемберг Категория:Починали от туберкулоза Категория:Починали във Ваймар