Тласкането на гюле е лекоатлетическа дисциплина, състояща се в хвърлянето (изтласкването) на тежък сферичен обект (гюле) на възможно най-дълго разстояние. Дисциплината е част от съвременните Олимпийски игри още от самото им начало, но съревнованията между жени започват около петдесет години по-късно от това, а именно през 1948 година. Присъства като поддисциплина в седмобоя и десетобоя.

Състезателите изтласкват гюлето от обозначен за целта кръг с диаметър 2,135 метра, пред който се намира висок около 10 сантиметра праг. Разстоянието се измерва от вътрешната страна на прага до най-близката следа, оставена от гюлето в сектора за попадения, и се закръгля до най-близкия сантиметър (според правилата на Международната асоциация на лекоатлетическите федерации и Уърлд мастърс атлетикс).

История Едни от най-ранните сведения за дисциплината са от Исландия, където на първенства били хвърляни камъни с две ръце. След известно време това става популярно и в цяла Европа.

Омир споменава състезания по хвърляне на камъни от войници по време на Троянската война, но няма данни сходни дисциплини да са присъствали в гръцките състезания като цяло. Има доказателства, че първите подобни състезания са се провели в Хайлендс преди повече от двадесет века. Рисунка от XVI век показва как Хенри VIII хвърля ковашки чук. Origins. Hammerthrow.org. Посетен на 19 август 2013.

Първите състезания, напомнящи съвременното тласкане на гюле, вероятно са били провеждани в Средновековието, когато войници мерели силите си в хвърляне на топовни гюлета. През XVII век военнослужещи на английската артилерия също организирали игри с хвърляне на такива. Сведения за тласкане на гюле датират от ранните години на XIX век, а през 1866 година дисциплината е включена в Британското първенство за аматьори. Shot Put – Introduction. Международна асоциация на лекоатлетическите федерации. Посетен на 19 август 2013. Скоро преди това се въвежда правилото за тласкане само с една ръка, а гюлето добива фиксирано тегло – 16 фунта (7,256 килограма).

Правила

За правилен опит е необходимо спазването на следните правила: Тласкане на гюле. Sport.framar.bg. Посетен на 19 август 2013. Състезателят има шестдесет секунди да извърши своя опит, считано от обявяването на името му; Не е разрешено да се носят ръкавици, но е разрешено използването на лепенки за отделните пръсти; Състезателят трябва да опира гюлето в близост до врата си и да го притиска здраво през цялото време на движението преди изтласкването; Гюлето трябва да бъде изтласкано над височината на рамото и само с една ръка; На състезателя е разрешено да докосва прага и вътрешната част на кръга, но не терена отвъд тях. Крайниците обаче могат да бъдат протегнати извън очертанията на кръга, но във въздуха; Гюлето трябва да се приземи в рамките на сектора за попадения; Обозначеният кръг трябва да бъде напуснат от задната страна (вж. също Погрешни разбирания).

Отсъждане на фаул

При директно пристъпване към изпълнението без пауза при влизането в кръга; При надвишаване позволеното време за изпълнение от шестдесет секунди след обявяване името на състезателя; При падане на гюлето под рамото на тласкача или под хоризонталната равнина на рамото му при тласкането; При излизане от кръга преди приземяването на гюлето; При попадане на гюлето извън определената зона или върху ограничителните ѝ линии; При докосване с която и да е част на тялото (в това число и обувките) на горната част или ръба на борда на кръга, върха на металния пръстен и всяка зона извън предназначения за изпълнение кръг.

Погрешни разбирания Макар да са остарели и да не важат при тласкането на гюле в наше време, тези правила продължават да бъдат следвани от много състезатели: В кръга за изпълнение на тласкането се влиза само от задната му част – такова правило не присъства в разпоредбите. Ако състезателят влезе в кръга и след това стъпи извън него се счита нарушение – няма подобна забрана, тъй като на атлета е позволено да влиза и излиза от кръга неограничен брой пъти, но трябва да извърши тласкането в рамките на минутата. При излизането на дългите връзки, широките дрехи или дългата коса извън кръга се получава наказание – това схващане е напълно погрешно, но много от състезателите продължават да носят кърпи на главите си и еластични костюми, за да не им бъде отсъден фаул. Реално такава опасност не съществува, понеже наказания се отсъждат при опит за добиване на предимство, което в случая не се получава.

Състезания

Състезания по тласкане на гюле са включени още на първите Летни олимпийски игри. Включени са и в Световното първенство по лека атлетика.

Всяко състезание се състои от няколко рунда. Обикновено има три рунда за квалификация (предварителни) и след това още три финални рунда. Всеки състезател е представен с най-добрия си опит без значение дали той е постигнат в предварителен или финален рунд. Победител е състезателят, изтласкал гюлето най-далеч.

Предназначеното за състезания на открито гюле тежи 7,260 килограма (мъже) или 4 килограма (жени). Състезанията могат да бъдат училищни, за юноши, за професионалисти, хора с увреждания и други, но съществуват различия в теглото на гюлето. При изготвянето на правилата трябва да бъде взето единодушно решение относно теглото му, имайки предвид някои фактори като пол и възраст.

Техники на тласкане

Основните техники при тласкане на гюле са две: плъзгане и въртене. Целта при всички техники е гюлето да бъде освободено с максимална скорост и ъгъл около 40 градуса.

Плъзгане (с подскок) Произходът на плъзгането датира от 1951 година, когато американецът Пери О'Брайън измисля техника, при която тласкачът се насочва назад, завърта се на 180 градуса и хвърля гюлето.

Служещият си с дясната ръка атлет започва с лице към задната част на кръга, след което оттласква левия крак към предната част, същевременно оказвайки натиск с десния крак. При пресичането на кръга лявата ръка и бедрата на атлета се извъртат към предната част. Последвана от рамената, лявата ръка се връща в първоначалното си положение. Накрая гюлето се хвърля с дясната ръка. Ключът е в бързото придвижване в кръга с колкото се може по-малко въздух под краката, откъдето идва и името на техниката.

Въртене През 1972 година Александър Баришников поставя рекорд посредством нова техника, наречена „въртене“ () и създадена от треньора му Виктор Алексеев. Завъртането е като при дискохвъргачите, като своето въздействие оказва ротационната инерция. През 1976 година Баришников отбелязва световен рекорд от 22 метра със същата техника и става първият тласкач, чието гюле преминава 22-рия метър. Рудерман, Григорий. МЕТАНИЯ В ХХ ВЕКЕ: ТЕНДЕНЦИИ РАЗВИТИЯ . Посетен на 22 август 2013.

Десноръкият тласкач започва с лице към задната част на кръга и се завърта наоколо върху левия крак, пренася десния крак близо до средата на кръга, а накрая насочва към предната част на кръга левия крак, извъртайки бедрата и рамената (както при плъзгането), след което изтласква гюлето.

При изпълняване на опит с тази техника горната част на тялото на атлета се завърта така, че създадените от рамената и бедрата мислени линии да не са успоредни една на друга. Това действие изгражда въртящ момент и изпъва мускулите, придавайки им допълнителна еластичност и осигурявайки допълнителна мощ. Когато атлетът се приготви за изтласкване, левият крак е здраво стъпил на земята, осигурявайки запазване на импулса и енергията.

Друга цел на въртенето е достигането на висока скорост, за което спомага първоначалният размах на десния крак, но и прибирането на всички крайници възможно най-плътно до тялото (подобно на фигурист, който се стреми да държи ръцете си до тялото при въртене). Веднъж достигнал необходимата скорост, атлетът пуска гюлето, предавайки му своята енергия.

Употреба Най-успешните мъже гюлетласкачи използват техниката на въртене, но е популярна и тази на плъзгане (най-вече сред олимпийски, световни шампиони и жени), която също има своите предимства пред другата. Почти всички състезатели в този спорт започват с техниката на плъзгане. Томаш Майевски споделя, че макар и повечето атлети да използват въртене, той и още няколко върхови състезатели (които, за разлика от получилия доживотна забрана Ранди Барнс, не са употребявали допинг през кариерата си) постигат успех именно с този класически метод. Томаш например защитава олимпийска титла цели 56 години. Методът на въртене не е препоръчителен в лоши метеорологични условия (вятър, дъжд, студ).

Световният рекорд при мъжете (23,120 метра) държи Ранди Барнс. Опитът му е изпълнен чрез техниката на въртене, докато Улф Тимерман, вторият в класацията на най-добрите тласкания, постига 23,063 метра при плъзгане.

Да се прецени коя техника е най-подходящата в даден случай е трудно, защото голяма част от най-добрите тласкания са осъществени под действието на допинг или наркотични вещества. Състезателят сам избира техниката, вземайки предвид своите физически възможности. Гюлетласкачите с по-нисък ръст биха могли да извлекат полза от въртенето, а по-високите – от плъзгането, но повечето не го правят.

Видове гюлета За изработка на гюлета могат да послужат различни материали, в зависимост от предназначението. Сред използваните материали са желязо, месинг, неръждаема стомана, плътна стомана, синтетика (например поливинил) и чугун. Различните метали и синтетика се използват за направата на различни по размери гюлета, което се налага от правилниците на различните състезания. Така например при събития на открито се използват по-малки гюлета, отколкото на закрито.

Рекорди Световни рекорди Текущите световни рекорди държат:

ТипСъстезателРазстояние (в метри)МястоДатаМъжеНа откритоРанди Барнс IAAF Shot Put Records. Международна асоциация на лекоатлетическите федерации. Посетен на 22 август 2013.23,12Лос Анджелис, САЩ20 май 1990На закритоРанди Барнс22,66Лос Анджелис, САЩ20 януари 1989ЖениНа откритоНаталия Лисовская IAAF Shot Put Records. Международна асоциация на лекоатлетическите федерации. Посетен на 22 август 2013.22,63Москва, СССР7 юни 1987На закритоХелена Фибингерова Helena Fibingerová. Osobnosti.cz. Посетен на 22 август 2013.22,50Яблонец, ЧССР19 февруари 1977

Континентални рекорди Текущите континентални рекорди държат: Outdoor: Shot Put: Area Records. Международна асоциация на лекоатлетическите федерации. Посетен на 22 август 2013. Континент Мъже Жени Разстояние (в метри) Състезател Страна Разстояние (в метри) Състезател Страна Африка 21,97 Джанъс Робъртс 18,35 Вивиан Чуквуемека Азия 21,13 Султан Ал Хабаши 21,76 Ли Мейсу Европа 23,06 Улф Тимерман 22,63 Наталия Лисовская Северна, Централна Америка и Карибите 23,12 Ранди Барнс 20,96 Белси Лаза Океания 21,26 Скот Мартин 21,24 Валери Адамс Южна Америка 21,26 Джерман Лауро 19,30 Елисанджела Адриано

Най-добри десет По данни от месец юни 2012

Мъже Разстояние (в метри)СъстезателСтранаМястоДата 23,12 Ранди Барнс Калифорнийски университет, Лос Анджелис 20 май 1990 23,06 Улф Тимерман Ханя 22 май 1988 22,91 Алесандро Андреи Виареджо 12 август 1987 22,86 Брайън Олдфилд Ел Пасо 10 май 1975 22,75 Вернер Гюнтор Берн 23 август 1988 22,67 Кевин Тот Лорънс 19 април 2003 22,64 Удо Байер Берлин 20 август 1986 22,54 Крисчън Кентуел Грешам 5 юни 2004 22,52 Джон Бреннър Уолнът 26 април 1987 22,51 Адам Нелсън Грешам 18 май 2002

Жени Разстояние (в метри)СъстезателСтранаМястоДата 22,63 Наталия Лисовская Москва 7 юни 1987 22,45 Илона Брисеник Потсдам 11 май 1980 22,32 Елена Фибингерова Нитра 20 август 1977 22,19 Клаудия Лош Хайнфелд 23 август 1987 21,89 Иванка Христова Белмекен 4 юли 1976 21,86 Мериън Адам Лайпциг 23 юни 1979 21,76 Ли Мейсю Шъдзяджуан 23 април 1988 21,73 Наталия Акрименко Леселидзе 21 май 1988 21,69 Вита Павлиш Будапеща 15 август 1998 21,66 Суй Ксинмей Пекин 9 юни 1990

Бележки

Категория:Индивидуални спортове Категория:Лека атлетика