Игуасу̀ (; ) са голяма група водопади в Южна Америка – в Аржентина и Бразилия.
Думата „Игуасу̀“, от индиански произход, означава „Голяма вода“ и идва от племената тупи или гуарани. Със своя дебит (от 500 до 6500 m³/s) той е 2 пъти по-пълноводен от Ниагара.
Водопадите са образувани преди 120 милиона години. Намират се на границата между Аржентина (провинция Мисионес, 80%) и Бразилия (щата Парана, 20%).
Представляват съвкупност от 275 водопада, създадени от река Игуасу и Парана непосредствено до устието ѝ. Огромното количество водопади са разположени под формата на подкова с дължина 2700 m. Най-големият и впечатляващ от тях е водопадът „Дяволското гърло“. В зависимост от състоянието на водната маса в реката броят на водопадите варира от 150 до 300, а височината им е между 40 и 82 m. Средното количество вода от реката, което връхлита от водопадите, е около 1500 m³/s, като през различните годишни сезони варира между 500 и 6500 m³/s.
Водопадите са на териториите на 2 национални парка „Игуасу“ в Аржентина и Бразилия. Тези 2 парка са в списъка на UNESCO и заедно са най-големият субтропичен резерват в света. Привличат над 700 хиляди туристи всяка година. Те са сред от най-посещаваните туристически обекти в Южна Америка.
Сравнения Твърди се, че когато видяла Игуасу, първата дама на САЩ Елинор Рузвелт възкликнала: „Бедната Ниагара!“ (който водопад с неговите 50 m е с една трета по-нисък). Игуасу също често се сравнява с водопада Виктория в Южна Африка, който разделя Замбия и Зимбабве. Игуасу е по-широк, но се състои от приблизително 275 дискретни водопада и големи острова. За разлика от него Виктория има най-голямата водна завеса в света, повече от 1600 m широчина и над 100 m височина (при нисък дебит Виктория е разделена на пет от островите; при голям дебит може да бъде непрекъсната). По-широките водопади са изключително големи и бързи, като например Бойома („Водопади Стенли“).
Игуасу е шестият по големина водопад в света по отношение на средния си годишен дебит след Ниагара, със среден размер на 1746 m³/s. Неговият максимален записан дебит е 45 700 m³/s на 9 юни 2014 г. За сравнение, средният дебит на Ниагарския водопад е 2400 m³/s, с максимално записан дебит от 8300 m³/s. Средният дебит на водопада Виктория е 1088 m³/s, с максимално записан дебит от 7100 m³/s.
Водната пара (мъгла) се издига между 30 и 150 m при Дяволското гърло Игуасу, а е повече от 300 m при Виктория. Обаче Игуасу има по-добри изгледи и пътеки и формата му позволява зрелищни гледки. На определено място човек може да стои и да бъде заобиколен от водопади на 260°. В Дяволското гърло водата се влива от три страни. Също така, понеже Игуасу е разделен на множество относително малки водопади, може да ги видите последователно. Физическата структура на Виктория не позволява това, тъй като тя е по същество един водопад, който пада в каньон.
Във филми Игуасу са в пейзажа на следните филми:
Източници
Външни препратки Chuvas fazem vazão das Cataratas bater recorde e Itaipu abrir vertedouro
Категория:Водопади Категория:География на Аржентина Категория:Водопади в Бразилия