Минойската цивилизация (или Критско-минойската цивилизация) е егейска цивилизация от бронзовата епоха, зародила се на средиземноморския остров Крит и развивала се между 2600 и 1100 г. пр. н.е. Тя предхожда микенската цивилизация и е определяна като най-ранната от този вид в Европа, като историкът Дюрант нарича минойците „първата брънка на европейската верига“.

Преоткрита е от британския археолог Артър Еванс, който извършва археологически разкопки и проучвания в началото на XX век и нарича първоначално керамиката, а след това и цялата култура „минойска“ по името на митичния цар Минос, който според древногръцката митология властвал над Крит.

Историците я определят като матриархална поради множеството свидетелства за високия жизнен и обществен статус на жените и заради религиозния пантеон на минойците, начело на който стои върховно женско божество.Мосе, Клод; Шнап-Гурбейон, Ани, "Кратка история на Древна Гърция“, стр. 24-25 "Минойският Крит", София, 2016

Най-значимият център на цивилизацията е град Кносос в северната част на Крит, където били издигнати величествени дворци. Други значими центрове са градовете Фестос, Малиа и Закрос. Своя най-голям разцвет Кносос достига около 1600 – 1450 г. пр. н.е., когато царете на Кносос се издигат над владетелите на Фестос, Малия, Закрос и разпростират властта си над целия остров. Те са не само царе, но и върховни жреци. Символ на властта и олицетворение на мощта им е двуострата брадва лабрис. От нея идва и името „лабиринт“ (къща на двойната брадва), с което критяните наричат двореца на владетеля. Така за пристигналите на острова по-късно обитатели лабиринт започва да означава голяма сграда с многобройни и заплетени коридори, нещо объркано. Според гръцката митология дворецът Лабиринт бил построен от изкусния архитект, атинянина Дедал, по нареждане на цар Минос, и бил обитаван от кръвожадното чудовище Минотавър с човешко тяло и глава на бик, на което принасяли човешки жертви.

Минойците разполагат със силна флота, която кръстосва морето между Крит и останалите средиземноморски селища, особено тези в Близкия Изток. Чрез търговия и изкуство минойците оказват културно влияние далеч извън Крит – върху Цикладите, Старото царство на Древен Египет, Кипър, Ханан, Леванта и Анадола. Образци от минойско изкуство са запазени на остров Санторини, разрушен от изригването на вулкана Тера.

Макар езикът на минойците, достигнал до нас чрез две различни писмености (отначало линеар А, последвана от линеар Б), да не е проучен, той се различава от по-късния гръцки език. Краят на цивилизацията настъпва около 1400 г. пр. н.е. по неясна причина, посочват се нашествия на микенците, както и вулканичното изригване на Тера.

Наименование Не е известно как са наричали сами себе си древните жители на Крит. Понятието „минойци“ е въведено за пръв път от Артър Еванс, който провежда първите мащабни разкопки в Крит в края на XIX – началото на XX век. Наименованието е свързано с името на митичния критски цар Минос, споменат в старогръцката митология. Някои историци не приемат това понятие и говорят само за „древни критяни“.

Произход Въпросът за произхода на минойците все още е спорен. Съществуват множество хипотези за произхода на най-ранната цивилизация на остров Крит. Повечето специалисти се обединяват около мнението, че древните критяни са различни от елините. Основание за него дават твърде самобитните характеристики на минойската култура, които правят нейното поставяне на етническата карта твърде трудно. Доминира хипотезата, че минойците са медитерани, т.е. принадлежат към най-старото автохтонно население на Средиземноморието. Възможно е и те да са принадлежали към коренното население на Балканския полуостров, което древните гърци са наричали с понятието „пеласги“.

Други експерти ги определят като пришълци от Мала Азия. Те се обосновават на генетични изследвания, които показват близостта на днешното население на острова с това в западната част на Мала Азия. Една по-стара хипотеза търси произхода им в Близкия изток и предполагаемо родство с ханаанците и финикийците, но откритията през последните десетилетия показват влияние и преселване по-скоро в обратна посока, като част от морската експанзия на критяните след XVII в. пр. н.е.

Периодизация Първият опит за периодизация на минойската култура е направен от сър Артър Еванс. За основа той използва египетската периодизация на германския историк д-р Едуард Майер, привързвайки минойската хронология към тази на Древен Египет. Еванс разделя историята на минойския Крит на три основни периода: ранноминойски – 2500 – 1950 г. пр. н.е. (за простота на писането съкратено EM, или на български РМ) средноминойски – 1950 – 1550 г. пр. н.е. (съкратено MM, или на български СМ) късноминойски – 1550 – 1100 г. пр. н.е. (съкратено LM, или на български КМ) Всеки от периодите се подразделя от своя страна на три по-малки, означени с римски цифри: I, II и III (така се получава например EMI, EMII, EMIII). Възможно е и още по-голямо прецизиране – например MMIA и MMIB.

Ранноминойският период съвпада с времето на Старото царство в Египет, средноминойският – с епохата на Средното царство и късноминойският – с Новото царство. През последните десетилетия това разделение е доста оспорвано и се смята за некоректно поради различните политически, културни и икономически процеси, протичали в двата региона.

Гръцкият археолог Николаус Платон предлага друга схема, която отчита особеностите на дворцовата архитектура и се състои от четири периода: Преддворцов период – 3000 – 2000 г. пр. н.е. Период на старите дворци – 2000 – 1750 г. пр. н.е. Период на новите дворци – 1750 – 1450 г. пр. н.е. Постдворцов период – 1450 – 1150 г. пр. н.е.

+Минойска хронология Относителна (по А. Еванс) Дворцова (по Платон) Абсолютна Египетска хронология Синхронични събития в минойския свят Синхронични събития извън минойския свят Краен неолит завършва 3650/3500 пр. н.е. Праисторически Египет Преддинастически царе на Шумер EMI Преддворцов 3650/3500 – 3000/2900 пр. н.е. Преддинастичен Египет – IV династия Раннодинастически период на Шумер EMII 2900 – 2300/2150 пр. н.е. IV – VI династия Внос на стоки от Египет. Първа връзка с египетската хронология EMIII 2300/2150 – 2160/2025 пр. н.е. VI династия (край) – XI династия (нач.) Саргон Велики владетел на Акадското царство. Първи клинописни текстове на акадски език MMIA 2160/1979 – XX в. пр. н.е. IX династия – XII династия (нач.) Построен е дворецът в Кносос

Критско Йероглифно писмо MMIB Старите дворци XIX в. пр. н.е. Построен е дворецът във Фестос

Критско Линейно писмо А MMIIA XIX в. – 1700/1650 пр. н.е. XII династия – XIII династия (нач.) Закони на Хамурапи във Вавилон. Хиксоското господство в Египет MMIIB Новите дворци Разрушително земетресение във Фестос MMIIIA 1700/1650 – 1640/1630 пр. н.е. XIII династия (край) – XVIII династия (нач.) MMIIIB 1640/1630 – 1600 пр. н.е. Разрушително земетресение в Кносос LMIA 1600/1580 – 1480 пр. н.е. XVIII династия – XIX династия Изригването на вулкана Тера Разцвет на ахейските дворцови центрове Микена, Пилос и Тиринт

Повторен строеж на дворецът във Фестос LMIB Постдворцов 1480 – 1425 пр. н.е. Мащабни разрушения във всички дворцови комплекси Начало на микенското господство LMII 1425 – 1390 пр. н.е. Критско Линейно писмо Б LMIIIA 1390 – 1340/1330 пр. н.е. Разрушен е дворецът в Кносос Писмата от Амарна при Аменхотеп IV LMIIIB 1340/1330 – 1190 пр. н.е. Троянската война Улубурунското корабокрушение LMIIIC 1190 – 1070 пр. н.е. XX династия Поява на не-микенска керамика в Кносос Начало на гръцките тъмни векове Субминойски 1070 – 1015 пр. н.е. XXI династия

Изригването на Санторини е по време на зрелия период LM IA. Усилията да се установи точната дата на изригването водят до противоречиви резултати. Радиовъглеродното датиране посочва дата от края на XVII век пр.н.е., което влиза в противоречие с установеното от археолозите съответствие на дата 1525 – 1500 пр. н.е. според конвенционалната египетска хронология. Изригването се сочи за катастрофално природно явление, довело да унищожаване на тази култура.

История Зараждане

Според данните от археологическите разкопки първите жители на Крит се заселват на острова около 7000 г. пр. н.е. Занимавали са се със земеделие и животновъдство, най-вече отглеждане на зърнени култури, маслини, едър рогат добитък, свине, кози и овце, както и с риболов и ловуване на дивеч. Организацията на селскостопанската дейност поражда нуждата от обединение на отделните родове и до появата на първите селища. Важна роля в промените играе появата на грънчарското колело, благодарение на което се създават изкусни съдове от глина. Това води до нарастване на ролята на занаятчийството и до появата на самобитната критска керамика. Постепенно с развитието на дърводелството, грънчарството, предачеството и тъкачеството, селищата се развиват в по-големи населени места от градски тип. Жилищата на това население представляват правоъгълни къщи с една голяма стая и няколко по-малки, разположени около нея.Radice, Betty, Енциклопедия „Изчезнали цивилизации“, изд. Рийдърс Дайджест

Развитие на градовете Около 3000 г. пр. н.е. селищата постепенно се разрастват и започват да се превръщат в центрове, които се натоварват с административни функции. Натрупването на излишъци в реколтата и производството води до съсредоточаване на властта в управляващите родове, които формират родовата аристокрация. Това води до разпадане на първобитния родово-общинен строй. Съществена роля в промените играе навлизането на нови технологии в металообработването. Вероятно през 2800 – 2700 г. пр. н.е. Крит навлиза в Бронзовата епоха. Артър Еванс е смятал, че технологията идва от Древен Египет, но новите проучвания опровергават тази хипотеза. Най-вероятно тя навлиза от Мала Азия през Родос.

След 2000 г. пр. н.е. в критското общество настъпват сериозни икономически и обществени промени. По-големите селища увеличават богатството и влиянието си и се превръщат в централизирани градове – държави. Оформят се четири големи градски центъра – Кносос, Фестос, Малия и Закрос, които доминират над останалите. Животът и дейността в тях е организирана около дворци. Това е белег за дълбока социална диференциация. Аристокрацията увеличава имущественото си състояние и правомощия, докато обикновеното население обеднява и изпада в зависимост. Това ясно личи в разкоша на дворците и богатите погребални дарове от една страна, и доста простите домове на селяните и твърде скромните им погребения от друга.

Взаимоотношения между градовете

Една от загадките на минойските градове е свързана с отношенията им един към друг. Сходствата в издигането и живота на градските центрове показват, че те са тясно свързани и представляват отделни държави с централизирана власт, ръководени от родствени династии. Най-интересният феномен е отсъствието на крепостни стени и фортификационни съоръжения. Изглежда борбите между тях са или много редки или въобще отсъстват. Вероятно те са поддържали по-скоро съюзни отношения, изразяващи се в защитата на острова от външни врагове. Липсата на отбранителни съоръжения се обяснява с наличието на силния флот, с който минойците постепенно наложили властта си в региона.

Разцвет Обществени промени Около 1750 г. пр. н.е. старите дворци са разрушени. Причината все още е неясна. Възможността за евентуален военен конфликт между градовете или чуждо нашествие се отхвърля от повечето специалисти, тъй като липсват характерните за всяка война следи от пожари и разграбване. Предполага се, че разрушенията са следствие от силно земетресение. Това обаче не угасило жизнеността на минойската цивилизация, защото много скоро след този катаклизъм, дворците и обществените здания са построени на ново. В много отношения те запазват архитектурните планове на сринатите постройки. И все пак в тях са внесени и някои нововъведения. Те се отличават със значително по-мащабни размери и са по-функционални от предишните.