Джон Стюарт Мил () е британски философ, логик и икономист, сред основателите на английския позитивизъм и класиците на позитивизма и утилитаризма.
Биография
Баща му, Джеймс Мил, също философ и икономист, е пламенен последовател на Джереми Бентъм. Двамата, повлияни от френските мислители Хелвеций и Кондорсе, твърдо са убедени във всемогъществото на възпитанието. Бащата на Джон Стюарт Мил активно прилага своите теории във възпитанието на сина си. Мил младши не посещава училище, а учи в дома си с частни учители. По късно заема постове в Източноиндийската компания (1823 – 1858). Депутат е в парламента (1865 – 1868) и член на Либералната партия на Уилям Гладстон.
Философия Възгледите на Джон Стюарт Мил се формират под влиянието на британския емпиризъм, чрез съчиненията на Френсис Бейкън, Джордж Бъркли, Дейвид Хюм, Дейвид Рикардо, както и на Имануел Кант и Огюст Конт.
Развива идеята на Френсис Бейкън за активната, научната индукция, разработвайки методите на елиминативната индукция. Ориентира индуктивните методи към разкриване на причинно-следствените зависимости между явленията. Неговото учение за научната индукция е пример как могат да се прилагат принципите на строгия емпиризъм. Според Мил индукцията е „обобщение въз основа на опита“. За да обоснове индукцията, той допуска единствената обща аксиома в своето учение, в която се постулира единството на природата (the uniformity of the course of nature).
Формулировката ѝ гласи, че „…в природата съществуват сходни, паралелни случаи, и това което веднъж е станало ще стане отново при достатъчна степен на подобие на обстоятелствата, и не само отново, а толкова пъти, колкото се повторят същите обстоятелства“, т.е. има еднообразие на реда на природата.
Обаче тук се разбира еднообразие в явленията, а не необходимата връзка между реалните неща в обективната действителност. Така се оказва, че науката е хипотетична, а не априорна, което и той признава. Всъщност индуктивната логика е учение за методите на емпиричната наука (за разлика от абстрактните науки – логика и математика).
Джон Стюарт Мил е привърженик на утилитаризма, етическата теория, чието начало е поставено от неговия кръстник Джереми Бентам.
Под влияние на Бентам за основа на морала смята ползата, или принципа за най-голямото щастие.
Постъпките, които водят към щастие, следва да се оценят като добри, а към нещастие – като лоши.
Под „щастие“ разбира удоволствие и отсъствие на страдание. Мил се стреми да свърже щастието на отделния човек с щастието на другите хора, на цялото човечество и дори всички живи същества.
Към средата на XIX век утилитаристкото учение в продължение на дълги години оказва изключително силно влияние върху британското законодателство и политика, при това при пълното отсъствие на пропаганда, основана на призив към чувствата. Мил е вдъхновен защитник на либерализма. Застъпва се за осигуряване на максимално възможна свобода на личността от държавата. Проявява интерес към работническото движение и утопичния социализъм. Допуска, че частната собственост не е вечна.
Джон Стюарт Мил е един от най-влиятелните философи през втората половина на 19 век.
Неговите изследвания върху индукцията имат пределно значение за развитието на индуктивната логика (вероятностна) в 20 век (Ханс Райхенбах, Рудолф Карнап, Карл Хемпел и др.).
Възгледи Теория на свободата
Трудът на Мил „За свободата“ се отнася до природата и предела на власт, която може да бъде упражнявана законно от обществото върху индивида. Мил развива повече от всеки друг философ темата за принципа за вредата. Принципът за вредата се основава на това, че всеки отделен човек има правото да прави каквото иска, ако неговите действия не вредят на други. Ако действията му се отнасят до самия него, то тогава, само ако директно повлиява на човека, изпълняващ действието, обществото няма право да се намесва, дори да изглежда сякаш действащото лице наранява себе си. Мил обаче твърди, че според принципа за вредата индивидите са възпирани от това да вредят трайно и сериозно на себе си или на тяхната собственост. Понеже никой не съществува изолирано, вредата, направена от един, също така вреди и на други и разрушаването на собственост лишава общността, както и индивида. Мил оправдава тези, които са „неспособни да се самоконтролират“ като малки деца или тези, живеещи в „изостанал стадий на обществото“.
Мил твърди, че деспотизмът е приемлива форма на управление за тези „изостанали общества“, заради бариерите на спонтанния прогрес, стига деспотът да защитава искрено интересите на хората. Въпреки че този принцип изглежда ясен, има няколко усложнения. Например, Мил изрично твърди, че „вредите“ включват пропуски, както и упълномощения. По този начин, неуспехът на индивида да спаси давещо се дете се счита за вреда, каквато е неплащането на данъци или неявяването като свидетел в съда. Според Мил всички тези вредни пропуски могат да бъдат регулирани. Например, не се счита за вреда, ако – без прилагане на сила или измама – засегнатият индивид се съгласи да поеме риск: по този начин личността може законно да предложи несигурна работа на други, ако не е използвана заблуда или лъжа (Мил признава, че има граница на съгласието: обществото не трябва да позволява на хора да продават себе си като роби). В тези и в други случаи е важно да се помни, че аргументите в „За свободата“ са базирани на принципа на ползата, а не са позовани на естествените права.
Въпросът за това какво се смята за действие, отнасящо се само до действащото лице и какви действия, независимо дали са пропуски или упълномощения, представляват вредни действия, предмет на регулация, продължава да вълнува тълкувателите на Мил. Важно е да се подчертае, че Мил не е смятал обидата за вреда; едно действие не може да бъде ограничено, само защото престъпва обичаите или морала на определено общество. Идеята за това обидата да причинява вреда и по този начин да бъде ограничена е по-късно развита от Джоуел Файнберг в неговия „принцип на обидата“ – в основата си продължение на „принципа за вредата“ на Мил. „За свободата“ съдържа пламенна защита на свободното слово. Мил твърди, че свободните разговори са необходимо условие за интелектуалния и социален прогрес. Той смята, че никога не може да сме сигурни, че едно заглушено мнение не съдържа част истина. Той също така твърди, че разрешаването на излъчването на неверни мнения е продуктивно поради две причини. Първо, хората са по-склонни да изоставят грешни убеждения, ако участват в свободен обмен на идеи. Второ, чрез принуждаване на индивида да преразгледа и потвърди своите убеждения по време на дебата, тези убеждения се предпазват от превръщането им в обикновена догма. За Мил не е достатъчно човек само да има неизследвано от него убеждение, което случайно се оказва истина; човек трябва да разбере защо даденото убеждение е истина.
Свобода на словото Влиятелен застъпник на „свободата на словото“, Мил отказва да приеме цензурирането. Той казва:
Против робството През 1850 година Мил изпраща анонимно писмо в опровержение на анонимното писмо на Томас Карлайл (Thomas Carlyle) до Fraser's Magazine for Town and Country. Той защитава робството под предлог за генетична малоценност и твърди, че западното развитие се дължи на британската изобретателност и отхвърля всяка представа за преселени роби с цел изграждане на икономика там. Опровержението на Мил и указанията му на съществуващия дебат в САЩ по време на разглеждане на робството, са категорични и красноречиви.
За права на жените Мил е също така известен и като един от най-ранните и силни поддръжници на движението за женски права. Книгата му „Покоряването на жената“ е една от най-ранните, писани на тази тема от мъж. Смята, че потисничеството на жените е сред малкото следи, напомнящи за древни времена, серия от предразсъдъци, които сериозно възпрепятстват прогреса на човечеството.
По времето, когато е живял Мил (1806 – 1873), очакванията към жените, и особено от тези от по-горните класи, били коренно различни от днешните. Те били необразовани и трябвало да бъдат „смирени“ и респектирани от съпруга си. Респектът, който жените трябвало да притежават, засягал не само директно тях и способността им да се омъжват, но и семейната им чест като цяло. Мил смятал „женския въпрос“ за важен и се захванал да пише за женските права. Заради това Мил може да бъде причислен към първите мъже феминисти. В статията си „Подчинението на жената“ той говори за ролята на жената в брака. Там Мил коментира три основни аспекта от женския живот: обществената и полова структура, образованието и брака. Тези три аспекта са силно преплетени и си взаимодействат. Но в своето мнение половата и най-вече обществената структура са тези, които започват „ефектът на доминото“…
Обществото, в което живее Мил, приема само едно нещо за жената, да бъде издигната по такъв начин, че да стане по-атрактивен и достатъчно привлекателен обект за женитба. За жената няма други възможности; тя няма право на образование или кариера, ето защо, ако иска друг шанс за живот извън бащиния си дом, тя има нужда от съпруг. Друг важен факт, който потиска общественото положение на жената и с който Мил се бори, е липсата на образование.
Мил се бори за образованието на жените, основавайки се на много доводи: такъв е, че жената ражда детето и го отглежда. Тъй като жената образова детето, докато то достигне възраст да ходи на училище, това образование е неправилно и неточно, когато самата жена не е образована. Друга идея, която Мил пропагандира, е идеята за жените като възможна част от „работната сила“. Мил казва, че те могат да добавят „маса от психически средства, необходими за по-високите услуги на човечеството“. Според Мил човечеството само ще спечели от образованието на жените, защото добавянето на тяхната мозъчна сила може да бъде използвано в негова помощ. Последният довод е, че и съпрузите ще спечелят от образованието на жените, защото те ще бъдат на „ти“ с бизнеса, в който ще могат да им помагат. Жените нямат права и задължения, когато влизат в брак и мъжете стават техни закрилници, които разполагат с правата и живота им. Мил смята, че съпрузите само могат да са облагодетелствани от образованието на жените, защото по този начин те ще могат да се грижат сами за себе си.
Мил вижда много проблеми в институцията брак като цяло. Той сравнява брака с робството, като не уточнява дали това е по-голямо робство за мъжа или за жената. С това Мил става пионер във влизането на мъжа в света на феминизма и неговите идеи са използвани за борбата на жените за образование и да имат възможността да живеят свой собствен живот, независим от мъжете. Идеите на Мил са оспорени от Ърнест Белфорт Бакс в неговия трактат „Легалното поробване на мъжа“.
Утилитаризъм Мил развива идеите на утилитаристичната етика в система, в която утилитаристичните стремежи на отделната личност са ограничени от стремежа за постигане на най-голямото щастие за най-голям брой хора.