Кибела, среща се и като Кимема, Диндимена (; ; Mater Deum Magna Ideae или Magna Mater) е фригийска богиня, майка на легендарния цар Мидас.
Характеристика Почитали я в големи части на Мала Азия (около планината Ида, в Лидия, Витиния, Галатия) както и в Тракия. Кибела е наричана още и Велика майка, Майка на боговете и всичко живо на земята, на възраждащата се природа и на нейното плодородие. Олицетворява силите на природата, покровителка е на планините, горите и зверовете.
Богинята обединява в себе си двата пола, в знак на това нейните жреци – гали, сами се скопявали. Спътници на богинята били корибантите, куретите и дактилите в планината Ида.
Култът ѝ Към средата на I хилядолетие пр.н.е., чрез гръцките колонии в Мала Азия, култът към нея проникнал и в Гърция, където богинята се отъждестявала с Рея. Първият храм на Кибела е бил построен от сина ѝ цар Мидас в Песинунт.
Култът на Кибела (Mater Deum Magna Idaea) е въведен в Рим на 4 април 204 пр.н.е., когато „черният камък“ (метеорит), символ на богинята, е преместен от Песинт (Фригия) и е поставен в Палатинския храм. В Рим Кибела се отъждествява с гръцката Рея и богинята на посевите и жътвата Опс. През 191 пр.н.е., в периода на Републиката в нейна чест са въведени празниците мегалезии. Изобразявана е в обкръжение на животни. Нейно свещено дърво е пинията, в която тя превърнала любимия си Атис.
Археологически разкопки Скално изображение-релеф на Великата майка Кибела е изсечено в Скалното светилище Зайчи връх, извисяващо се над руините на тракийският град Кабиле (в околностите на Ямбол, в землището на едноименното село Кабиле). Проф. Велизар Велков основателно предполага, че Кабиле е тракийското произношение на Кибела и градът е приел името си в чест на богинята.
През 2007 г. в Балчик е открит храм на Кибела. Дълбок е 3/4 m и е открит по време на строеж на хотел. В него са открити статуи, розети, мраморни плочи и др.
Литература Lynn E. Roller, In search of God the mother: the cult of Anatolian Cybele. Berkeley, Calif.: University of California Press, 1999. ISBN 0-520-21024-7 Adam von Bartsch, The Illustrated Bartsch, Founding ed.: Walter L. Strauss, General ed.: John T. Spike. New York, NY, Abaris Books, 1978. Hugo Hepding, Attis, Seine Mythen und sein Kult. Gießen 1903. Maarten J. Vermaseren, Corpus cultus Cybela Attitisque. Leiden 1987 u. 1989. Maarten J. Vermaseren, Der Kult der Kybele und des Attis im römischen Germanien. Stuttgart 1979.
Външни препратки
Britannica Online Encyclopædia Cybele: Phrygian Mother of the Gods, Theoi Project Cult of Cybele: Ancient Greek & Phrygian religion, Theoi Project Ancient History Sourcebook: Roman Religiones Licitae and Illicitae, c. 204 BCE-112 CE Vatikanischen Museens. Museo Gregoriano Etrusco 'Fossa sanguinis', Kybele-Kults in Neuss/Novaesium. Die Legende vom Kybele-Brunnen in Madrid
Категория:Кибела